Управляващо устройство
Управляващо устройство или Регулатор в теорията на управлението е устройство, което следи за състоянието на управлявания обект като система и изработва за нея управляващи сигнали. Управляващите устройства следят за изменението на определени параметри на управлявания обект (непосредствено или с помощта на датчици) и реагират на тяхното изменение чрез алгоритми за управление в съответствие със зададено качество на управление.
Основни принципи
редактиранеУправляващите устройства в повечето случаи работят по принципа на отрицателна обратна връзка,[1] с цел да компенсират външните въздействия, действащи на управлявания обект и да реализират зададен закон за управление (програма).
По-рядко се използва положителна обратна връзка.
Критерии за оценка на качеството на регулиране:
- скорост на регулиране (времето за намаляване на грешката до дадена стойност);
- точност, както установената грешка, така и стойността на пререгулиране;
- запас на устойчивост и отсъствието на колебания, в това число и затихващи.
Най-разпространени заради своята универсалност са ПИД-регулаторите.[2]
Видове
редактиранеРегулаторите се делят по няколко признака:
- Според вида на закона за управление (за линейните регулатори): П-регулатори, ПИ-регулатори, ПИД-регулатори, ПД-регулатори, И-регулатори, Д-регулатори.
- Според линейността на закона за управление: линейни и нелинейни регулатори.
- Според общия принцип на функциониране: адаптивни, модални и т.н.
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Тодоров, А., К. Костов Б. Георгиев, С. Енев, В. Сергиева, А. Ефремов, А. Мехмед. Автоматизация на технологични процеси – ръководство за лабораторни упражнения. Издателство на Технически университет – София, 2011
- ↑ Основни характеристики на ПИД алгоритъма, архив на оригинала от 10 август 2014, https://web.archive.org/web/20140810154836/http://anp.tu-sofia.bg/aefremov/teach/ATP/Lab%205%20Osnovi%20na%20PID%20reguliraneto.pdf, посетен на 7 август 2014