Управляващо устройство

Управляващо устройство или Регулатор в теорията на управлението е устройство, което следи за състоянието на управлявания обект като система и изработва за нея управляващи сигнали. Управляващите устройства следят за изменението на определени параметри на управлявания обект (непосредствено или с помощта на датчици) и реагират на тяхното изменение чрез алгоритми за управление в съответствие със зададено качество на управление.

Основни принципи

редактиране

Управляващите устройства в повечето случаи работят по принципа на отрицателна обратна връзка,[1] с цел да компенсират външните въздействия, действащи на управлявания обект и да реализират зададен закон за управление (програма).

По-рядко се използва положителна обратна връзка.

Критерии за оценка на качеството на регулиране:

  • скорост на регулиране (времето за намаляване на грешката до дадена стойност);
  • точност, както установената грешка, така и стойността на пререгулиране;
  • запас на устойчивост и отсъствието на колебания, в това число и затихващи.

Най-разпространени заради своята универсалност са ПИД-регулаторите.[2]

Регулаторите се делят по няколко признака:

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. Тодоров, А., К. Костов Б. Георгиев, С. Енев, В. Сергиева, А. Ефремов, А. Мехмед. Автоматизация на технологични процеси – ръководство за лабораторни упражнения. Издателство на Технически университет – София, 2011
  2. Основни характеристики на ПИД алгоритъма, архив на оригинала от 10 август 2014, https://web.archive.org/web/20140810154836/http://anp.tu-sofia.bg/aefremov/teach/ATP/Lab%205%20Osnovi%20na%20PID%20reguliraneto.pdf, посетен на 7 август 2014