Управляващият сенат (на руски: Правительствующий сенат; до правописната реформа от 1917-1918 г.: Правительствующiй Сенатъ) е висшият държавен орган едновременно на законосъвещателната, изпълнителната и съдебната власт в Руската империя, подчинен на императора и назначаван от него.[3][4][5] Учреден е от Петър Велики на 22 февруариЮл. (4 февруариГрег.) 1711 г. като висш орган на държавна власт и законодателството.[3][5][4]

Управляващ сенат
на руски: Правительствующий сенат или Правительствующiй Сенатъ

Сградата на Управляващия сенат и на Светейшия управляващ синод
Информация
Основан1711 г.
ЗаменилБолярската дума
Закрит1917 г.
ТипВърховен съд, надзорен орган
Инстанциякасационен съд
Юрисдикция Руска империя
Седалищешест департамента в Санкт Петербург и три департамента в Москва
Езикруски
СъставВсички министри, както и избрани от императора особи от гражданските и военните чинове в първите три класа според Таблицата на ранговете, а също така и генералните губернатори и военните губернатори, когато те пребивават в столицата или се засягат въпроси от тяхната губерния.[1]
Назначаванеот императора
СтатутЗакон за учредяване на Управляващия сенат[2]
Председателимператорът
Управляващ сенат в Общомедия

Между 1726 и 1730 г. става известен като Висок сенат (на руски: Высок сенат), като в същото време губи значителна част от правомощията си, но продължава дейността си в областта на финансите и администрацията.[6]

При императрица Екатерина II той е разделен на няколко департамента (отдела), като същевременно губи ролята си на законодател. От началото на XIX век изпълнява надзорни функции върху дейността на държавните учреждения; от 1864 г. е и висшата касационна инстанция.

Отделни департаменти на Сената осъществяват регистрацията на търговски сделки.[Бележки 1][7]

Сенатът, като най-висша юридическа истанция в Руската империя, не признал Октомврийската революция и затова бил премахнат от болшевиките на 22 ноемвриЮл. (5 декемвриГрег.) 1917 г. с Декрет относно съда № 1.[6][8] Той възобновява работата си в Омск през януари 1919 г. след създаването на правителство в Руската република.

Някои от департаментите на Сената са в Москва, други в Санкт Петербург.[4]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Правительствующий сенат“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

  1. Не е известно кога се появява този клон на дейност; вероятно след 1802 г.

Източници

редактиране
  1. Петър I. Книга III/Раздел I – Учреждение Правительствующего Сената. // Свод законов Российской империи. Т. I. Санкт Петербург, Типография II отделения Собственной Его Императорского Величества канцелярии, 1832 г. с. 65—159. Посетен на 2023-04-14. (на руски)
  2. Петър I. Книга III/Раздел I – Учреждение Правительствующего Сената. // Свод законов Российской империи. Т. I. Санкт Петербург, Типография II отделения Собственной Его Императорского Величества канцелярии, 1832 г. с. 65—159. Посетен на 2023-04-14. (на руски)
  3. а б Петър I. Указ об учереждении Правительствующего Сената о и персональном его составе. 22. февруари 1711 г. Посетен на 2023-04-14.[неработеща препратка]
  4. а б в Петър I. Книга III/Раздел I – Учреждение Правительствующего Сената. // Свод законов Российской империи. Т. I. Санкт Петербург, Типография II отделения Собственной Его Императорского Величества канцелярии, 1832 г. с. 65—159. Посетен на 2023-04-14. (на руски)
  5. а б Тарасова, Татьяна Анатольевна. СЕНА́Т // Большая российская энциклопедия 2004–2017. Т. 29. Москва, 2015 г. ISBN 978-5-85270-366-8. с. 745-747. Посетен на 2023-04-14. (на руски)
  6. а б Президентская библиотека. ПО УКАЗУ ПЕТРА I В РОССИИ УЧРЕЖДЁН ПРАВИТЕЛЬСТВУЮЩИЙ СЕНАТ // Посетен на 2023-04-14. (на руски)
  7. Кони, Анатолий Федорович. Закон и справедливость. Судебные статьи и речи. Москва, Эксмо, 2021 г. ISBN 978-5-699-62147-7. (на руски)
  8. Декрет о суде // 22 ноември (5 декември) 1917 г. Посетен на 2023-04-14. (на руски)