Омск (на руски: Омск) е град в Русия, административен център на Омска област.[1] Разположен е на мястото на вливане в Иртиш на река Ом, проточил се на 45 km по двата бряга на Иртиш. Населението на града през 2021 година е 1 139 897 души, което го нарежда на 8-о място в страната. Разстоянието до столицата Москва е около 2700 km.

Омск
Омск
— Град —
Знаме
      
Герб
Русия
54.9667° с. ш. 73.3833° и. д.
Омск
Омска област
54.9667° с. ш. 73.3833° и. д.
Омск
Страна Русия
Федерален субектОмска област
РайонОмск
Площ572,9 km²
Надм. височина90 m
НаселениеПонижение 1 104 485 души (2024)
КметСергей Шелест
Основаване1716
Първо споменаване1716 г.
Град от1782
Пощенски код644xxx
Телефонен код+7 3812
МПС код55, 155
Часова зонаUTC+7:00
Официален сайтомск.рф
Омск в Общомедия

География

редактиране

Градът е разделен на 5 „окръга“:

  • Съветски (град на нефтениците, град на химиците),
  • Кировски („Старий Кировск“ и „Ляв бряг“),
  • Централен,
  • Октомврийски и
  • Ленинский (Телевизионен завод и Порт Артур).

Климатът в Омск е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 2,1 °C, средната влажност на въздуха е 71%, а средните годишни валежи са около 415 mm.[2]

   Климатични данни за Омск  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 4,2 8,0 14,1 31,3 35,5 40,1 40,4 38,0 32,9 27,4 16,1 4,5 40,4
Средни максимални температури (°C) −12 −10,3 −2,5 9,1 19,0 23,9 25,3 22,7 15,9 8,1 −3,7 −9,8 7,1
Средни температури (°C) −16,3 −15 −7,3 3,7 12,5 18,0 19,6 16,9 10,4 3,5 −7,3 −13,8 2,1
Средни минимални температури (°C) −20,5 −19,4 −12 −1 6,3 12,0 14,2 11,6 5,7 −0,3 −10,5 −17,9 −2,7
Абсолютни минимални температури (°C) −45,1 −45,5 −41,1 −26,4 −12,9 −3,1 2,1 −1,7 −7,6 −28,1 −41,2 −44,7 −45,5
Средни месечни валежи (mm) 23 18 17 21 35 51 66 54 37 30 34 29 415
Източник: Погода и Климат[2]
 
Изглед от Омск, преди 1905 г.

Селището е основано през 1716 година като преден пост от казаци, предвождани от Иван Бухголц. Стратегическото му положение по поречието на река Иртиш предпазва руската граница от киргизите и джунгарите в степите.[3] През 1782 година Омск получава статут на град.

През 1822 г. градът е направен административен център на Западен Сибир, но с отдръпването на границите, военното му значение намалява и градът изпада в летаргия. Така Омск се превръща в място за изгнаници. В периода 1850 – 1854 г. Фьодор Достоевски излежава присъдата си тук.

Развитието на града е катализирано от построяването на Транссибирската железница през 1890-те години, която подчертава значението на Омск като логистичен център. Много търговски компании отварят врати в града. През 1910 г. градът е домакин на Сибирското изложение за селско стопанство и промишленост.

След Октомврийската революция антиболшевишките Белогвардейци завземат контрол над града. Създадено е Временно всеруско правителство през 1918 г., което е оглавявано от Александър Колчак. Омск е обявен за столица на Русия. Така Омск се превръща в основна мишена за Червената армия. Настъплението ѝ принуждава Колчак и правителството му да изоставят града и да се изтеглят на изток към Иркутск. През 1919 г. градът вече е под болшевишки контрол.[4]

Съветското правителство предпочита по-младия Новониколаевск (днес Новосибирск) за административен център на Западен Сибир, като по този начин отнема административните, културните и образователните функции на Омск. Това в известна степен запалва съперничество между двата града.[5] Омск се възражда след Втората световна война – тъй като се намира далеч от фронта и разполага с добре развита инфраструктура, той се оказва идеално убежище за голяма част от промишлеността, която е евакуирана от западните части на Съветския съюз през 1941 г. Освен това, съставени са планове за преместване на съветската столица в Омск в случай на германска победа в битката за Москва (октомври 1941 г. – януари 1942 г.).[6] В края на войната Омск вече е голям промишлен център, който впоследствие се превръща в лидер на съветското военно производство. От 1970-те години в града се произвеждат танкове Т-80.

През 1950-те години, с разработването на нефтените и газовите находища в Сибир, в Омск е построен нефтопреработващ комбинат, както и цял град за петролните работници в северните покрайнини. Това е най-големият комплекс от този тип в Русия. И до ден днешен той е най-големият работодател в града.

След разпадането на СССР, Омск навлиза в период на икономическа нестабилност и стагнация. Големите държавни предприятия започват да се приватизират от олигарси и бързо разрастващи се престъпни синдикати. През 1992 г. започва прокопаването на метро в града, но проектът е окончателно прекратен от градските власти през 2018 г.

Население

редактиране
Население по години
1725 1825 1856 1897 1914 1923 1931 1939
992 9000 16 400 37 400 134 800 146 300 162 200 288 900
1956 1959 1962 1967 1973 1976 1979 1982
505 000 581 108 650 000 774 000 905 000 971 000 1 014 246 1 061 000
1986 1989 1992 1996 1999 2001 2003 2005
1 116 000 1 148 418 1 169 000 1 160 000 1 157 600 1 138 400 1 131 000 1 142 800
2007 2009 2010 2011 2012 2014 2015 2016[7]
1 134 700 1 129 120 1 154 116 1 154 121 1 156 583 1 166 092 1 173 854 1 178 100

Етнически състав

редактиране

Към 2010 г. населението на Омск е представено от: 88,8% руснаци, 3,4% казахи, 2% украинци, 1,9% татари, 1,3% немци и други.[8]

Икономика

редактиране
 
Любински проспект в Омск.
 
Изглед от нефтопреработващия комбинат в Омск.
 
Омският кадетски корпус.

Важен транспортен възел: железопътни и шосейни пътища, Транссибирска магистрала, речно пристанище и аерогара. Крупен промишлен център: най-големият в Русия нефтопреработващ комбинат (Газпром), машиностроене, металургия, лека, полиграфическа, химическа и нефтохимическа промишленост. Много обекти на военно-промишления комплекс, появили се след Втората световна война.

Забележителности

редактиране

Сред забележителностите в града следва да се отбележат:

  • преобразената крайбрежна улица покрай Иртиш;
  • историческият комплекс „Омска крепост“;
  • пожарната кула;
  • библиотека „Пушкин“ – най-голямата зад Урал.

Има много забележителности и в областта:

  • Ачаирски манастир,
  • 5 муромцевски езера;
  • Болшереченски зоопарк – измежду най-големите в Русия.

Личности, свързани с града

редактиране

Култура и развлечения

редактиране
  • 13 музея, 4 парка
  • 8 театъра, 2 концертни зали, цирк
  • 6 университета, 3 академии, 6 института

Побратимени градове

редактиране

Източници

редактиране
  1. Горячко М.Д., Павлинов П.С. и др. Омск // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 24. Аквариумът – Курилски течение [Океанариум – Оясио]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2014. ISBN 978-5-85270-361-3. с. 767. Посетен на 7 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2018-11-10 в Wayback Machine. ((ru))
  2. а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Омска. Посетен на 1 юли 2016 г.
  3. История Омска: до XVII века. Официальный портал Администрации города Омска
  4. Народная энциклопедия „Мой город“. Омск (Омская область)
  5. History of Omsk
  6. Lecture 3:3: “World War II” – The Battle of Moscow Архив на оригинала от 2019-10-20 в Wayback Machine., edb.gov.hk
  7. Численность населения Омской области, архив на оригинала от 16 април 2016, https://web.archive.org/web/20160416065633/http://omsk.gks.ru/wps/wcm/connect/rosstat_ts/omsk/resources/ee0e570047d6fe23b3c1b7ed3bc4492f/chisl-raiony-2015.htm, посетен на 4 април 2016 
  8. ((ru)) Итоги Всероссийской переписи населения 2010 года по Омской области Архив на оригинала от 2013-12-10 в Wayback Machine.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Омск“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​