Успение Богородично (Ардамери)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
„Успение на Пресвета Богородица“ (на гръцки: Ι. Ν. Κοιμήσεως Θεοτόκου) е православна църква в село Ардамери, Халкидики, Гърция, енорийски храм на Йерисовската, Светогорска и Ардамерска епархия.[1][2]
| „Успение Богородично“ Κοιμήσεως Θεοτόκου | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Ардамери |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Йерисовска, Светогорска и Ардамерска |
| Архиерейско наместничество | Ардамери и Галатища |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | 1836 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
История
редактиранеЦърквата е разположена на хълм в южната част на Ардамери.[1] На халма е намерена статуя на богинята Кибела, а в подножието му – повредена гробница и римска керамика.[3] Църквата е построена в XVIII век върху развалините на старохристиянски храм, който е бил катедра на Еркулската епископия. Унищожена в 1821 година, църквата е възстановена в 1836 година.[4]
Архитектура
редактиранеВ архитектурно отношение е трикорабна базилика с по-нов притвор на запад и също по-нова камбанария в югозападния ъгъл. Покривът на храма е двускатен, като първоначално е бил с каменни плочи, а днес е с керемиди.[1] Дългите страни на храма и апситада са украсени със сводести слепи ниши. Апсидата е полукръгла с вентилационен отвор и отделен покрив и над нея има голям прозорец.[5] В стените са вградени много антични и средновековни сполии.[4][5] В северната част на двора има пет цели мраморни колони.[5] Западният вход на храма е запазил старата си мраморна врата.[5] Във вътрешността има антична мраморна колона и мраморни плочки от VI век.[4] Колоните разделящи трите кораба също използват стари бази и капители. Централният кораб е покрит с полуцилиндричен свод с подсилени дъги, а страничните с полусферични слепи куполи. Две средновизантийски мраморни плочи са интегрирани в дървения иконостас. Забележителен е и епископският трон, в който има сполии от раннохристиянския период.[5] Има останки от стенописи от края на XIX – началото на XX век.[5] Празничните икони са от XVIII век,[4] а според други сведения иконостасните икони са от втората половина на XIX век.[5] Общо в храма са регистрирани 62 преносими икони и едни царски двери.[5]
В 1983 година църквата е обявена за паметник на културата.[1][6]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XVI. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ Ἱεροί Ναοί // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 8 юни 2014.
- ↑ Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XVIII. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 13 юни 2014.
- ↑ а б в г д е ж з Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XVII. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ Αρδαμέρι // Δήμος Λαγκαδά. Архивиран от оригинала на 2013-04-14. Посетен на 8 юни 2014.