Успение Богородично (Долно Корминяне)
„Успение Богородично“ или „Света Богородица“ (на сръбски: Црква Свете Богородице) е възрожденска православна църква в гнилянското село Долно Корминяне, Косово. Част е от Рашко-Призренската епархия на Сръбската православна църква.[1][2]
| „Успение Богородично“ Црква Свете Богородице | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Сърбия |
| Населено място | Долно Корминяне |
| Религия | Сръбска православна църква |
| Епархия | Рашко-Призренска |
| Архиерейско наместничество | Гнилянско |
| Изграждане | XVIII – XIX век |
| Статут | действащ храм |
История
редактиранеАрхитектурата е типична за районаза XVIII век.[3] Църквата е изписана цялостно със стенописи в 1870 година.[4]
В 2000 година църквата е обявена за паметник на културата.[5]
Описание
редактиранеЦърквата е еднокорабен храм, иззидан от камъни с неправилна форма. Представлява еднокорабна, с три стъпала вкопана в земята базилика. Олтарът има полукръгла апсида и още две малки ниши – проскомидия и диаконикон. Отвън апсидата има три плитки ниши в средата. На южната страна на наоса има трем, затворен от запад и изток, който в миналото е бил напълно затворен. На северната и южната стена на наоса има характерни извити арки.[3]
Живописци на храма са видният дебърски майстор Аврам Дичов и зографите Зафир, Тодор и Спиро,[1][2] който е вероятно починалият млад брат на Аврам Спиридон Дичов.[6] За това свидетелстват два надписа от двете страни на южния вход. На южната фасада, над ниската врата има люнета с изображение на Успение Богородично, под което пише:
| „ | Иждивенїе и поспѣшениїемъ Престыѧ Бци зографисасѧ во лето на. 1870: сопо
тружденїе селски кормїаници первий. бистъ. Станко. Пауновъ. Георгїѧ Денїнъ: епїтро: пи биша Ілиѧ Степанъ. Риста Івановъ. и папа Иѡанъ. Риста Цветковъ. Станко Стѧнъ Стойко Цветко. Риста Петковъ: Стойко Богданъ. Ѧнко Милошъ. Стоѧнъ Стико. Денча Станоѧ. Зографъ Авраам Дичовъ ѝ дружинахъ его Зафиръ. ѝ Тодоръ Спиро: мсцъ маїа ... Тресонче Деборску державу.[2] |
“ |
От другата страна на входа, на южната стена във вътрешността на храма и съкратен вариант на надписа, в който има само данни за зографите и дата на завършването на работата:
| „ | Исписасѧ сей храмъ Престыѧ Бца
волето на: 1870: во месецъ маїа во денъ: 10: зографъ Авраамъ Дичов й дружїнахъ его. Зафйръ. Тодоръ. ї Спиро ѿ Деборску державу ѿ село Тресанче.[2] |
“ |
Бележки
редактиране- ↑ а б Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Свете Петке у селу Стража код Гњилана // Баштина 35. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2013. с. 316. Архивиран от оригинала на 2017-12-26.
- ↑ а б в г Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Успења Богородице у селу Доње Кормињане // Баштина 37. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2014. с. 283.
- ↑ а б Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Успења Богородице у селу Доње Кормињане // Баштина 37. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2014. с. 282.
- ↑ Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Успења Богородице у селу Доње Кормињане // Баштина 37. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2014. с. 281.
- ↑ Црква Св. Богородице // Споменици културе у Србији. Посетен на 1 септември 2019 г.
- ↑ Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Успења Богородице у селу Доње Кормињане // Баштина 37. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2014. с. 284.