Устойчивост на ландшафта
Устойчивостта на ландшафта представлява способността на ландшафта да запазва в процеса на функционирането си непроменени своите състояния и режими на протичане на процесите, характер на връзките във вертикалната и хоризонталната си структура и със средата при природни и антропогенни въздействия. Това му позволява да изпълнява определени социално-икономически функции. Често като синоним се използва понятието саморегулиране на ландшафта.[1][2]
Устойчивостта се проявява в три форми:
- инертност – запазва състоянието си неизменно при външно въздействие;
- възстановимост – след прекратяване на въздействието се връща в изходно състояние;
- пластичност – преминаване в различни състояния в зависимост от характера и силата на въздействието, като съхранява чертите на структурата си.[1]
Източници редактиране
- ↑ а б Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 267.
- ↑ Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 231.
