СК Напредък (Русе)
„Напредък (Русе)“ е несъществуващ български футболен отбор от Русе. Финалист за Националната купа на България по футбол през 1941 г.
| Напредък | |
| Основан | 1919 |
|---|---|
| Разформирован | 1944 |
| Държава | България |
| Стадион | Градски стадион |
| Президент | Стефан Недков |
| Първенство | Държавно първенство |
История редактиране
Заражда се като футболна чета в с.к. (спортен клуб) „Сава“. С.к. „Напредък“ обхваща района от Русенската окръжна болница до СОУ „Христо Ботев“.
Обособява се като самостоятелен клуб през 1919 г. Той е едно от най-богатите дружества в Русе, като си позволява лукса да закупува треньори от чужбина. Основател на отбора е аптекарят Георги Манев, а председател богатият русенски търговец Стефан Недков.
„Напредък“ е единствения тим в Русе през 30-те години на XX век притежаващ собствено футболно игрище, което се е намирало в Добруджанския квартал. Екипът на играчите се състои от червени фланелки, червени гащета с бели кантове отстрани и червени чорапи [1].
Финалист в „Царската купа“ където на 14 октомври 1942 пред 10 000 души губи в Добрич от „АС-23“ (София) с 2:4 [2].
Прави много успешно международно турне в Унгария през 1936 година, когато треньор е чешкият специалист Рибак. „Напредък“ играят 6 мача в градовете Печ, Мохач, Мишколц, Гьонгьош и Егер, като постигат завидния актив от 5 победи и 1 равенство. Турнето се помни дълго, тъй като по това време Унгария е световна футболна сила (световен вицешампион от 1938) [3].
През 1944 г. заедно с „Добруджа“ (Русе) и Кубрат се обединяват в „Динамо“ и прекратява самостоятелното си съществуване.
Успехи редактиране
- Шампионат на България
Бронзов медал (2): – 1931, 1933
- Градско първенство на Русе и Русенската спортна област (РСО)
Шампион (9): 1924/25, 1926/27, 1931, 1932/33, 1933/34, 1934/35, 1938, 1939 и 1941
Носител (1): 1932
- Купа на Екс тимовете
- Носител (1)
Известни футболисти редактиране
Международните мачове редактиране
(1920-1944)
| Година | Номер | Град | Страна | Отбор | Резултат |
|---|---|---|---|---|---|
| 1920 | 1 | Темишоар | 
|
„Темишоар“ (Тимишоара) | 1:1 |
| 1924 | 2 | Русе |
|
„Изворул“ (Букурещ) | 4:0 |
| 1926 | 3 | Русе | 
|
„Ядрен“ (Белград) | 6:2 |
| 1936 | 4 | Мохач | 
|
„Мохач“ (сборен) | 3:0 |
| 5 | Печ |
|
„Печ“ | 5:2 | |
| 6 | Гьобеш |
|
„Гьобеш“ (сборен) | 5:0 | |
| 7 | Егер |
|
„Егер“ (сборен) | 2:1 | |
| 8 | Мишколц |
|
„Мишколц“ | 2:2 |
[4].
Източници редактиране
Външни препратки редактиране
- „Любимецът на русенската публика“ от Радко Димитров - биографична статия за Марко Николов - Маро.