ПФК „Нефтохимик“ (Бургас)
За автентичният клуб, прекратил съществуването си вижте ПФК Нафтекс (Бургас).
- Вижте пояснителната страница за други значения на Нефтохимик.
„Нефтохимик“ е български професионален футболен клуб от град Бургас, последно участник във Втора лига. Играе домакинските си срещи на стадион „Лазур“ в Бургас.
| „Нефтохимик 1962“ | |||
|---|---|---|---|
 Емблема на футболния клуб | |||
| Прозвище | Шейховете, Нафта, Зелените | ||
| Основан | 21 юни 2015 г. | ||
| Държава |  България | ||
| Стадион | „Ефбет Арена“ | ||
| Капацитет | 18 037 | ||
| Собственик | Анелия Златкова | ||
| Президент | Анелия Златкова | ||
| Старши треньор | Владимир Иванов | ||
| Първенство | – | ||
| 2021/22 | Втора лига, 20-о /Изваден/ | ||
| Спонсор | Мастерхаус Ефбет | ||
| Екипировка |  Uhlsport | ||
| Екипи и цветове | |||
| |||
Цветовете на клуба са зелено, черно и бяло.
История редактиране
Възраждане на „Нефтохимик“ (2009 – 2014) редактиране
След като автентичният футболен клуб, носил имената Строител, Нефтохимик и последно Нафтекс (Бургас), прекратява съществуването си след края на сезон 2008/09, на 7 юли 2009 г. клубни легенди обявяват, че Нефтохимик ще продължи да съществува.[1] За целта малкият бургаски отбор „Атлетик“ (основан 2007 г.) променя името си на „Нефтохимик 1986“, а Митко Събев прехвърля на клуба всички нематериални активи.[2] През сезон 2009/10 отборът участва в Югоизточната „В“ група, където завършва на 3-о място. Отборът домакинства на стадион „Червено знаме“ в квартал Долно Езерово в Бургас, тъй като клубният му стадион „Лазур“ е използван от Черноморец на Събев.
През сезон 2010/11 Нефтохимик завършва на 2-ро място в групата след Ботев (Пловдив). Бургазлии се класират за бараж срещу Септември (Тервел), който печелят с 1:0 и се завръщат в „Б“ група. Освен това печелят Купата на аматьорската футболна лига като във финала побеждават с 5:4 след дузпи (2:2 след продължения) Спартак (Варна).
През сезон 2012/13 отборът завършва на 1-во място в „Б“ група и отново придобива елитен статут след 7-годишна пауза. Не успява обаче да се задържи в „А“ група. През сезон 2013/14 бургазлии финишират на 12-о място от 14 отбора и изпадат. На 27 юни 2014 г. поради тежки финансови задължения клубът отново е разформирован.[3] Всички футболисти на тима са освободени.
Сливане с ПФК Бургас и завръщане в елита (2015 – сега) редактиране
През юли 2014 г. Нефтохимик е пререгистриран като сдружение с нестопанска цел (СНЦ) и възкръсва за трети път в своята история (след 1981 г. и 2009 г.). Стартира сезон 2014/15 от най-ниското ниво – „Б“ областна група. През януари 2015 г. е съобщено, че ПФК Бургас (бивш Мастер Бургас), който участва в „Б“ група от новият сезон 2015/16 ще носи името Нефтохимик.[4] Клубът доиграва сезона с името ПФК Бургас, но вече със зелено-бели клубни цветове, а СНЦ Нефтохимик доиграва сезона в областната група.[5]
На 11 юни 2015 г. ПФК Бургас променя идентичността си и е преименуван на Нефтохимик 1962. На 21 юни 2015 в клуба се влива СНЦ ФК Нефтохимик Бургас 1962 от областната група.[6] През лятото на 2016 г. клубът е поканен да се включи в новосформираната Първа професионална футболна лига и приема поканата. През сезон 2016/17 завършва на 12-о място, което отрежда на бургазлии да играят бараж за оставане с Витоша (Бистрица). Мачът е загубен с 0:1 и отборът изпада във Втора лига. Междувременно на 30 септември 2017 г. към клубът се влива аматьорският ФК Локомотив (Бургас), като детско-юношеската школа на Локомотив става част от тази на Нефтохимик, а обединилите се отбори ще се състезават под името и с цветовете на Нефтохимик.[7] Пропадането на клуба продължава и през сезон 2017/18. В хода на кампанията са постигнати само две победи, което води до свличане в аматьорската Трета лига.
Клубът престоява само един сезон извън професионалния футбол. През 2018/19 завършва безапелационно на 1-во място в Югоизточната Трета лига. През 2019/20 бургазлии са сред водещите отбори във втория ешелон, финиширайки на 5-о място в класирането.
Наименования редактиране
- Нефтохимик 1986 (2009 – 2011)
- Нефтохимик 1962 (от 2011 г.)
Успехи редактиране
- Шампион: 2012/13
Носител: 2010/11[8]
Класирания по сезони редактиране
| Сезон | Име | Група | Място | Нац. Купа |
| 2009 – 10 | Нефтохимик 1986 | В Група | 3 | Областни квалификации |
| 2010 – 11 | Нефтохимик 1986 | В Група | 2 | Областни квалификации |
| 2011 – 12 | Нефтохимик 1962 | Б Група | 3 | 1/16 финал |
| 2012 – 13 | Нефтохимик 1962 | Б Група | 1 | 1/8 финал |
| 2013 – 14 | Нефтохимик 1962 | A Група | 12 | 1/16 финал |
| 2014 – 15 | Нефтохимик 1962 | Б ОФГ | 1 | - |
| 2015 – 16 | Нефтохимик 1962 | Б Група | 12 | 1/16 финал |
| 2016 – 17 | Нефтохимик 1962 | Първа лига | 12 | 1/8 финал |
| 2017 – 18 | Нефтохимик 1962 | Втора лига | 16 | 1/16 финал |
| 2018 – 19 | Нефтохимик 1962 | Трета Лига | 1 | - |
| 2019 – 20 | Нефтохимик 1962 | Втора Лига | 5 | 1/16 финал |
Стадион редактиране
Нефтохимик играе домакинските си срещи на стадион „Лазур“ в квартал Лазур в Бургас. Съоръжението е с електрическо осветление и капацитет от 18 037 места.
Стадионът е построен през 1967 г., а през 1997 г. е основно реконструиран. Официалното му откриване след реконструкцията е на 13 април 1997 г. Северната и южната трибуни са покрити с козирки, под които са разположени 10 000 седалки. Размерите на игрището са 116 х 78 метра.
До 2002 г. стадионът се казва „Нефтохимик“, а след това – „Нафтекс“. През 2006 г. е преименуван на „Лазур“. През 2019 г. е преименуван на „Ефбет Арена“, във връзка с договор с Ефбет, компанията ще плаща наемът на стадиона за 5 години и ще подпомага финансово отбора чрез реклама, а в замяна съоръжението е прекръстено на нейно име. Съоръжението е Категория 3 звезди на УЕФА и на него могат да се играят мачове от Европейските клубни турнири.
Настоящ състав редактиране
Тази статия или раздел се нуждае от актуализиране на информацията.. Възможно е част от информацията да е невярна. |
Към 1 ноември 2020 г.
| Вратари | |
|---|---|
| 1 | Пламен Колев
|
| 33 | Петър Иванов
|
| Защитници | |
|---|---|
| 3 | Тодор Петков
|
| 4 | Али Ахмед
|
| 6 | Цветан Чахов
|
| 14 | Вълчан Чанев
|
| 15 | Никола Борисов
|
| 27 | Николай Костов
|
| 32 | Димитър Балинов
|
| 92 | Галин Ташев
|
| Халфове | |
|---|---|
| 7 | Симеон Вешев
|
| 8 | Благовест Данчев
|
| 11 | Живко Жеков
|
| 18 | Илиян Йорданов
|
| 19 | Марио Йорданов
|
| 20 | Даниел Иванов
|
| 21 | Цветан Филипов 
|
| 22 | Цветомир Цонков
|
| 71 | Иван Винков
|
| 77 | Даниел Василев
|
| 99 | Галин Димов
|
| Нападатели | |
|---|---|
| 9 | Виктор Янев
|
| 10 | Октай Юсеин
|
Треньори на клуба редактиране
| Име | От | До |
|---|---|---|
| Димитър Стойчев |
юли 2009 | август 2010 |
| Ганчо Евтимов |
август 2010 | януари 2011 |
| Благомир Митрев |
януари 2011 | юни 2011 |
| Димитър Стойчев |
юни 2011 | октомври 2011 |
| Ангел Стойков |
октомври 2011 | юни 2012 |
| Димчо Ненов |
юни 2012 | април 2013 |
| Антон Спасов |
април 2013 | октомври 2013 |
| Атанас Атанасов |
октомври 2013 | декември 2013 |
| Златко Янков |
февруари 2014 | юни 2014 |
| Радостин Кишишев |
април 2015 | август 2015 |
| Име | От | До |
|---|---|---|
| Атанас Атанасов |
август 2015 | септември 2015 |
| Диян Петков |
септември 2015 | май 2016 |
| Димчо Ненов |
май 2016 | септември 2016 |
| Христо Янев |
септември 2016 | май 2017 |
| Николай Кръстев |
юни 2017 | октомври 2017 |
| Благомир Митрев |
октомври 2017 | януари 2018 |
| Диян Петков |
януари 2018 | юни 2020 |
| Викторио Павлов |
юни 2020 | октомври 2020 |
| Николай Кръстев |
октомври 2020 | декември 2020 |
| Диян Дончев |
декември 2020 | октомври 2021 |
| Владимир Иванов |
октомври 2021 |
Източници редактиране
- ↑ Легенди възраждат Нефтохимик // topsport.bg, 7 юли 2009 г.
- ↑ Събев прехвърлил всички активи на бъдещия Нефтохимик // topsport.bg, 7 юли 2009 г.
- ↑ Разформироваха Нефтохимик // gong.bg, 27 юни 2014 г.
- ↑ Нефтохимик и ПФК Бургас се обединяват // topsport.bg, 7 януари 2015 г.
- ↑ Официално: Обединеният ПФК Нефтохимик 1962 е факт! // burgas24.bg, 13 юни 2015 г.
- ↑ „Б“ Футболна група 2015/16
- ↑ Нефтохимик и Локомотив се обединиха
- ↑ Нефтохимик взе Купата на АФЛ след уникална драма и дузпи срещу Спартак (Вн) | Футбол 24 // Football24.bg, 19 май 2011. Архивиран от оригинала на 2011-05-21. Посетен на 12 декември 2018.