ПФК Нефтохимик (Бургас)

(пренасочване от ПФК Нафтекс (Бургас))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Нефтохимик.

„Нефтохимик“ е български професионален футболен клуб от град Бургас, участник във Втора лига. Играе домакинските си срещи на стадион „Лазур“ в Бургас. Цветовете на клуба са зелено, черно и бяло.

„Нефтохимик“
Прозвище „Шейховете“,
„Нафта“, ,,Зелените"
Основан 20 май 1962 г.;
преди 58 години
 (1962-05-20)
Държава Flag of Bulgaria.svg България
Стадион Лазур“ (Ефбет Арена)
Капацитет 18 037
Собственик Община Бургас
Президент Flag of Bulgaria.svg Павел Бошнаков
Старши треньор Flag of Bulgaria.svg Николай Кръстев
Първенство Втора лига
2019/20 Втора лига, 5-о
Спонсор Мастерхаус,
Ефбет,
община Бургас
Екипировка Flag of Bulgaria.svg Krasiko
Екипи и цветове
Домакин
Гост

Най-доброто класиране на Нефтохимик в досегашната му история е 2-ро място в „A“ група през сезон 1996/97. Отборът е финалист за Купата на България през сезон 1999/00, както и двукратен носител на Купата на Професионалната футболна лига през 1996 г. и 1997 г.

ИсторияРедактиране

Началото (1962 – 1969)Редактиране

Клубът е създаден на 20 май 1962 г. от работници, ангажирани със строителството на Нефтохимическия комбинат.[1] Първият изигран мач е срещу Локомотив (Бургас). От сезон 1963/64 отборът започва участие в „А“ областна група под името „Строител НПЗ“, като всички футболисти в състава са работници от петролната рафинерия. През 1964 г. клубът е прекръстен на „Нефтохимик“.[2]

През 1965 г. отборът за първи път се класира за участие в „Б“ група. На дебютния мач на тима във втория ешелон, игран на стадион „9-ти септември“, присъстват 8 000 зрители. През същата година започва строителството на ново спортно съоръжение, на което Нефтохимик да играе мачовете си. Стадион „Нефтохимик“ е открит през 1967 г. с мач между младежките отбори на България и Финландия.

През 1969 г. вследствие на решение на ЦК на БКП клубът се влива в Черноморец.[3] В продължение на 12 години Нефтохимик съществува единствено като работническо дружество, което участва в работнически първенства.

Възкръсване на клуба (1981 – 1990)Редактиране

Клубът на практика възкръсва през 1981 г. Тогава ЖСК Локомотив (Бургас), участващ по онова време в Южната „Б“ група, остава без стадион, тъй като съоръжението му е разрушено. Поради тази причина на 6 май е взето решение Локомотив да се обедини с работническия отбор на Нефтохимическия комбинат, който разполага със стадион „Нефтохимик“. Обединеното дружество приема името ДФС „Нефтохимик“.

През следващите 7 години клубът участва във втория ешелон, като почти винаги е в топ 6 на класирането. В този период отборът дава път във футбола на млади състезатели като Симеон Чилибонов, Диян Петков и Златко Янков, които впоследствие ще се превърнат във водещи играчи в страната. Сред другите основни футболисти в състава са Дражо Стоянов, Неделчо Матушев, Димитър Стойчев, Панайот Горов, Божидар Тодоров. Периодът на отбора в „Б“ група приключва през сезон 1987/88, когато завършва на предпоследното 19-о място и изпада в Югоизточната „В“ група.

Златната ера (1990 – 2002)Редактиране

През лятото на 1990 г. начело на клубната управа застава Христо Порточанов. Следват години на възход. Под неговото управление бургазлии се издигат до един от водещите клубове в страната. Първите успехи идват още през сезон 1990/91. Като третодивизионен тим Нефтохимик стига до финала на турнира за Купата на БФС, в който участват всички професионални клубове, отстранявайки по пътя си Ботев (Пловдив) и Левски (София). В мача за трофея, игран на 5 юни 1991 г., бургазлии губят с 1:2 в Сливен от новия шампион на страната Етър. През същия сезон завършват на 1-во място в Югоизточната „В“ група и печелят промоция за втория ешелон.

През 1993 г. за старши треньор е назначен Димитър Димитров – Херо. Той поставя основите на солиден състав, който играе модерен атакуващ футбол. През сезон 1993/94 бургазлии завършват на 1-во място в Южната „Б“ група и за първи път в клубната история се класират за „А“ група. Сред водещите играчи по време на кампанията са Велиян Парушев, Станчо Цонев, Митко Трендафилов. Херо продължава доизграждането на селекцията си през следващите две години, в които са привлечени редица млади играчи, превърнали се впоследствие в гръбнака на отбора за десетилетие напред. Сред тях са Станимир Димитров, Веселин Бранимиров, Малин Орачев, Благомир Митрев, Радостин Кишишев, Илия Груев. От школата пък излиза Тодор Киселичков.

В два поредни сезона, 1995/96 и 1996/97, Нефтохимик печели Купата на Професионалната футболна лига. През 1996 г. бургазлии побеждават във финала Монтана със 7:2 след продължения, а през 1997 г. Литекс (Ловеч) след изпълнение на дузпи. През сезон 1996/97 е постигнато и най-високото класиране в „А“ група в историята на клуба. Отборът става вицешампион на България и печели сребърните медали, завършвайки на 4 точки зад първенеца ЦСКА. По този начин си осигурява и дебютно участие в евротурнирите. В първия квалификационен кръг от сезон 1997/98 в Купата на УЕФА Нефтохимик среща норвежкия Бран и отпада незаслужено. В първия мач като гост бургазлии губят с 1:2, като в хода на срещата четири пъти гредите помагат на вратаря на съперника. В реванша на стадион „Лазур“ домакините бързо повеждат с 2:0, а след това и с 3:1. В крайна сметка обаче срещата завършва 3:2 и норвежците продължават напред с повече голове на чужд терен.[4]

През август 1997 г. Димитър Димитров – Херо напуска треньорския пост за да поеме Литекс. Начело на тима застава помощникът му Димитър Стойчев, под чието ръководство Нефтохимик продължава да бъде сред водещите отбори у нас. През сезон 1999/00 бургазлии достигат до финала за Купата на България, който обаче губят с 0:2 от Левски. Въпреки това за втори път придобиват правото да участват в евротурнирите. В 1-ия кръг от Купата на УЕФА успяват да отстранят кипърския Омония, но след това отпадат от руския гранд Локомотив (Москва) (2:4 като гост и 0:0 като домакин).

През 2000 г. спонсор става бизнесменът Митко Събев чрез своята компания Петрол, която придобива 34% от акциите на клуба. Сезоните 2000/01 и 2001/02 са сравнително успешни, като отборът завършва съответно на 5-о и 6-о място в шампионата.

„Нафтекс“ (2002 – 2009)Редактиране

В края на 2001 г. Събев става мажоритарен собственик на клуба, чието име е променено на „Нафтекс“. Месеци по-късно Порточанов се оттегля от ръководството, треньорските смени зачестяват, а отборът започва да бележи спад. През следващите 3 сезона „Нафтекс“ завършва в средата на класирането в „А“ група. Така се стига до 2005/06, когато бургазлии постигат само 4 победи, завършват на 15-о място и изпадат в „Б“ група след 12 поредни сезона в елитното първенство.

Между 2006 г. и 2009 г. клубът прави неуспешни опити да се завърне в „А“ група. Два пъти се класира на бараж, като през 2007 г. губи от Видима-Раковски (Севлиево) с 0:1 след продължения, а през 2009 г. от Спортист (Своге) след изпълнение на дузпи. На 6 юли 2009 г. по решение на Митко Събев „Нафтекс“ прекратява съществуването си. Бургазлии са обединени с Поморие под името „Черноморец“ (Поморие), който участва през следващия сезон в „Б“ група като сателит на Черноморец (Бургас).

Възраждане на „Нефтохимик“ (2009 – 2014)Редактиране

 
Нефтохимик, сезон 2009/10

На 7 юли 2009 г. клубни легенди обявяват, че Нефтохимик ще продължи да съществува.[5] За целта малкия бургаски отбор „Атлетик“ (основан 2007 г.) променя името си на „Нефтохимик 1986“, а Митко Събев прехвърля на клуба всички нематериални активи.[6] През сезон 2009/10 отборът участва в Югоизточната „В“ група, където завършва на 3-о място. Отборът домакинства на стадион „Червено знаме“ в квартал Долно Езерово в Бургас, тъй като клубният му стадион „Лазур“ е използван от Черноморец на Събев.

През сезон 2010/11 Нефтохимик завършва на 2-ро място в групата след Ботев (Пловдив). Бургазлии се класират за бараж срещу Септември (Тервел), който печелят с 1:0 и се завръщат в „Б“ група. Освен това печелят Купата на аматьорската футболна лига като във финала побеждават с 5:4 след дузпи (2:2 след продължения) Спартак (Варна).

През сезон 2012/13 отборът завършва на 1-во място в „Б“ група и отново придобива елитен статут след 7-годишна пауза. Не успява обаче да се задържи в „А“ група. През сезон 2013/14 бургазлии финишират на 12-о място от 14 отбора и изпадат. На 27 юни 2014 г. поради тежки финансови задължения клубът отново е разформирован.[7] Всички футболисти на тима са освободени.

Между Първа лига и Трета лигаРедактиране

През юли 2014 г. Нефтохимик възкръсва за трети път в своята история (след 1981 г. и 2009 г.) и стартира сезон 2014/15 от най-ниското ниво – „Б“ регионална група. През януари 2015 г. клубът се обединява с ПФК Бургас, който участва в „Б“ група.[8] Обединеният клуб доиграва сезона с името ПФК Бургас, но вече със зелено-бели клубни цветове, а от 2015/16 се преименува на Нефтохимик.[9]

 
Нефтохимик, сезон 2016/17

През лятото на 2016 г. клубът е поканен да се включи в новосформираната Първа професионална футболна лига и приема поканата. През сезон 2016/17 завършва на 12-о място, което отрежда на бургазлии да играят бараж за оставане с Витоша (Бистрица). Мачът е загубен с 0:1 и отборът изпада във Втора лига. Пропадането на клуба продължава и през сезон 2017/18. В хода на кампанията са постигнати само две победи, което води до свличане в Трета лига.

Клубът престоява само един сезон извън професионалния футбол. През 2018/19 завършва безапелационно на 1-во място в Югоизточната Трета лига. През 2019/20 бургазлии са сред водещите отбори във втория ешелон, финиширайки на 5-о място в класирането.

УспехиРедактиране

„А“ група
Купа на България
Купа на БФС
  • Финалист: 1990/91
Купа на ПФЛ
  •   Носител (2 пъти): 1995/96, 1996/97
Купа на Аматьорската футболна лига
  •   Носител: 2010/11[10]
Работническо първенство
  •   Шампион: 1978 г.

Участия в евротурниритеРедактиране

Купа на УЕФА

Сезон Турнир Етап Страна Отбор Домакин Гост Резултат
1997/98 Купа на УЕФА 1 кръг   Бран 3:2 1:2 4:4
2000/01 Купа на УЕФА 1 кръг   Омония 2:1 0:0 2:1
2 кръг   Локомотив (Москва) 0:0 2:4 2:4

Класирания по сезониРедактиране

Сезон Име Група Място Нац. Купа Други
1963 – 64 Нефтохимик Зона Странджа 7 започва сезона като Строител
1964 – 65 Нефтохимик Зона Странджа 1
1965 – 66 Нефтохимик Б Група 17
1966 – 67 Нефтохимик Зона Загоре 5
1967 – 68 Нефтохимик Зона Загоре 2
1968 – 69 Нефтохимик Зона Загоре 8
1969 – 70 Нефтохимик Зона Загоре 16 на полусезона е присъединен към ДФС Черноморец
Сезон Име Група Място Нац. Купа
1980 – 81 Нефтохимик Б Група 13 1/8 финал
1981 – 82 Нефтохимик Б Група 6 1/32 финал
1982 – 83 Нефтохимик Б Група 5 1/8 финал
1983 – 84 Нефтохимик Б Група 4 21 място
1984 – 85 Нефтохимик Б Група 12 11 място
1985 – 86 Нефтохимик Б Група 5 III група
1986 – 87 Нефтохимик Б Група 6 Полуфинал
1987 – 88 Нефтохимик Б Група 19
1988 – 89 Нефтохимик В Група 9
1989 – 90 Нефтохимик В Група 5
1990 – 91 Нефтохимик В Група 1
1991 – 92 Нефтохимик Б Група 3 IV кръг
1992 – 93 Нефтохимик Б Група 8 IV кръг
1993 – 94 Нефтохимик Б Група 1 I кръг
1994 – 95 Нефтохимик А Група 8 Полуфинал
1995-96 Нефтохимик А Група 4 1/4 финал
1996 – 97 Нефтохимик А Група 2 1/16 финал
1997 – 98 Нефтохимик А Група 4 1/8 финал
1998 – 99 Нефтохимик А Група 6 1/8 финал
1999 – 00 Нефтохимик А Група 4 Финал
2000 – 01 Нефтохимик А Група 5 1/8 финал
2001 – 02 Нафтекс А Група 6 1/8 финал
2002 – 03 Нафтекс А Група 8 1/16 финал
2003 – 04 Нафтекс А Група 8 1/4 финал
2004 – 05 Нафтекс А Група 7 1/4 финал
2005 – 06 Нафтекс А Група 15 Полуфинал
2006 – 07 Нафтекс Б Група 2 II кръг
2007 – 08 Нафтекс Б Група 8 II кръг
2008 – 09 Нафтекс Б Група 2 I кръг
Сезон Име Група Място Нац. Купа
2009 – 10 Нефтохимик 1986 В Група 3 Областни квалификации
2010 – 11 Нефтохимик 1986 В Група 2 Областни квалификации
2011 – 12 Нефтохимик 1962 Б Група 3 1/16 финал
2012 – 13 Нефтохимик 1962 Б Група 1 1/8 финал
2013 – 14 Нефтохимик 1962 A Група 12 1/16 финал
2014 – 15 Нефтохимик 1962 Б ОФГ 1 -
2015 – 16 Нефтохимик 1962 Б Група 12 1/16 финал
2016 – 17 Нефтохимик Първа лига 12 1/8 финал
2017 – 18 Нефтохимик Втора лига 16 1/16 финал
2018 – 19 Нефтохимик Трета Лига 1 -
2019 – 20 Нефтохимик Втора Лига 5 1/16 финал

СтадионРедактиране

 
стадион „Лазур

Нефтохимик играе домакинските си срещи на стадион „Лазур“ в квартал Лазур в Бургас. Съоръжението е с електрическо осветление и капацитет от 18 037 места.

Стадионът е построен през 1967 г., а през 1997 г. е основно реконструиран. Официалното му откриване след реконструкцията е на 13 април 1997 г. Северната и южната трибуни са покрити с козирки, под които са разположени 10 000 седалки. Размерите на игрището са 116 х 78 метра.

До 2002 г. стадионът се казва „Нефтохимик“, а след това – „Нафтекс“. През 2006 г. е преименуван на „Лазур“. През 2019 г. е преименуван на ,,Ефбет Арена", във връзка с договор с Ефбет, компанията ще плаща наемът на стадиона за 5 години и ще подпомага финансово отбора чрез реклама, а в замяна съоръжението е прекръстено на нейно име. Съоръжението е Категория 3 звезди на УЕФА и на него могат да се играят мачове от Европейските клубни турнири.

Настоящ съставРедактиране

Към 1 ноември 2020 г.

Вратари
01   Пламен Колев
12   Петър Рахнев
33   Петър Иванов
Защитници
03   Тодор Петков
04   Али Ахмед
06   Цветан Чахов
14   Вълчан Чанев
15   Никола Борисов
27   Николай Костов
32   Димитър Балинов
92   Галин Ташев
Халфове
07   Симеон Вешев
08   Благовест Данчев
11   Живко Жеков
18   Илиян Йорданов
19   Марио Йорданов
20   Даниел Иванов
21   Цветан Филипов  
22   Цветомир Цонков
71   Иван Винков
77   Даниел Василев
99   Галин Димов
Нападатели
09   Виктор Янев
10   Октай Юсеин

Почетни листи в „А“ групаРедактиране

Име Период Мачове
1   Станимир Димитров 1994 – 2005
264
2   Малин Орачев
1995 – 2004
226
3   Веселин Бранимиров
1995 – 2006
213
4   Тодор Киселичков
1994 – 2004
212
5   Благомир Митрев
1995 – 2005
210
6   Митко Трендафилов 1993 – 2004
184
7   Николай Кръстев
1997 – 2006
143
8   Илия Груев
1996 – 2000
141
  Йордан Господинов
1997 – 2004
141
10   Стойко Сакалиев
1998 – 2005
139
  Велиян Парушев
1992 – 2002
139
Име Период Голове
1   Стойко Сакалиев 1998 – 2005
48
2   Станимир Димитров
1994 – 2005
38
  Тодор Киселичков
1994 – 2004
38
4   Илия Груев
1996 – 2000
35
5   Веско Петков
1995 – 1998
32
6   Велиян Парушев
1992 – 2002
31
7   Антон Спасов
1997 – 2004
30
8   Милен Георгиев
1994 – 2000
25
9   Митко Трендафилов
1993 – 2004
23
10   Пламен Тимнев 2000 – 2004
20
  Благомир Митрев 1995 – 2005
20

Треньори на клубаРедактиране

Име От До
  Иван Вутов юни 1991 декември 1991
  Иван Глухчев януари 1992 юни 1993
  Димитър Димитров юни 1993 август 1997
  Димитър Стойчев август 1997 юни 2000
  Салваторе Полверино юли 2000 август 2000
  Димитър Стойчев август 2000 юни 2001
  Неделчо Матушев юни 2001 октомври 2002
  Огнян Ралев октомври 2002 май 2003
  Димитър Димитров юни 2003 май 2004
  Салваторе Бианкети юни 2004 ноември 2004
  Огнян Ралев ноември 2004 юни 2005
  Иван Цветанов юни 2005 октомври 2005
  Иван Кючуков ноември 2005 април 2006
  Георги Василев април 2006 юни 2007
  Пламен Михов юни 2007 май 2008
  Ясен Петров май 2008 септември 2008
  Алекси Желязков септември 2008 януари 2009
  Диян Петков януари 2009 юни 2009
Име От До
  Димитър Стойчев юли 2009 август 2010
  Ганчо Евтимов август 2010 януари 2011
  Благомир Митрев януари 2011 юни 2011
  Димитър Стойчев юни 2011 октомври 2011
  Ангел Стойков октомври 2011 юни 2012
  Димчо Ненов юни 2012 април 2013
  Антон Спасов април 2013 октомври 2013
  Атанас Атанасов октомври 2013 декември 2013
  Златко Янков февруари 2014 юни 2014
  Радостин Кишишев април 2015 август 2015
  Атанас Атанасов август 2015 септември 2015
  Диян Петков септември 2015 май 2016
  Димчо Ненов май 2016 септември 2016
  Христо Янев септември 2016 май 2017
  Николай Кръстев юни 2017 октомври 2017
  Благомир Митрев октомври 2017 януари 2018
  Диян Петков януари 2018 юни 2020
  Викторио Павлов юни 2020 октомври 2020
  Николай Кръстев октомври 2020

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране