Фердинанд Фрайлиграт
Фердинанд Фрайлиграт (на немски: Ferdinand Freiligrath), с цяло име Херман Фердинанд Фрайлиграт, е немски поет, преводач и политически агитатор, важен участник в движението „Млада Германия“.
Фердинанд Фрайлиграт Ferdinand Freiligrath | |
Портрет на Фердинанд Фрайлиграт (1851) | |
Роден | 17 юни 1810 г. |
---|---|
Починал | 18 март 1876 г. |
Професия | поет |
Националност | Германия |
Жанр | лирика, превод |
Повлиян от
| |
Фердинанд Фрайлиграт в Общомедия |
Биография
редактиранеФердинанд Фрайлиграт израства в семейството на учител. От 1820 до 1825 г. учи в гимназията на Детмолд. От 1825 до 1832 г. се обучава за търговец. Първите му стихове излизат в местния седмичник. През 1832 г. намира място като кореспондент на търговска фирма в Амстердам, а по-късно работи като търговски помощник.
През септември 1839 г. започва животът на Фрайлиграт като писател на свободна практика. С приятеля си Левин Шюкинг издава през 1840 г. книгата „Живописна и романтична Вестфалия“ (Das malerische und romantische Westfalen), която представя пейзажа и местността като политическа област и литературна новост, а също събужда интереса към приказките, легендите и народното творчество.
Фрайлиграт се жени през 1841 г. и със семейството се установява в Дармщат. По препоръка на учения Александър фон Хумболт през 1842 г. получава от Пруския крал Фридрих Вилхелм IV рента в размер на 300 талера. През същата година Фрайлграт става масон, но се отнася критично към аполитичното поведение на братството.[1]
През 1844 г. публикува стихотворния сборник „Верую“ (Ein Glaubensbekenntniß), който му създава име на политически поет. Верен на политическите си убеждения, през 1844 г. Фрайлиграт се отказва от рентата и от възможността да получи назначение в двореца на Ваймар. Поради опасността от политическо преследване напуска Германия и през 1845 г. се преселва в Брюксел, където живее в хотел. Там го посещава Карл Маркс и общуването им трае десет дни.[2]
През същата година Фрайлиграт заминава в Швейцария и се установява със съпругата си и нейната сестра край Цюрихското езеро. Там се запознава с Готфрид Келер, а също с Франц Лист.
През 1846 г. публикува стихосбирката „Ще бъде!“ (Ça ira!), чието заглавие заема от едноименна френска революционна песен. Идеята на стихосбирката е, че в Германия е назряло времето за революция. После по финансови причини Фрайлиграт отива в Лондон и там намира работа като кореспондент на търговска къща, а по-късно като доцент в Лондонския университет.
Поетът се готви да се пресели в Америка, когато в Германия избухва Революцията от 1848 г.. Фрайлиграт я приветства със стихотворенията „Февруарски звуци“ (Februar-Klänge) и „Революцията“ (Die Revolution) (1949). Заминава в Дюселдорф при приятели и там взема активно участие в броженията. През юни 1848 г. посещава Първия конгрес на демократите във Франкфурт на Майн и е поканен като гост в Кьолнския работнически съюз, къдете рецитира стихотворението си „Въпреки всичко“ (Trotz alledem!).[3]
На 1 август 1848 г. в Народния клуб – създадено ляво политическо сдружение в Дюселдорф – Фрайлиграт рецитира стихотворението си „Мъртвите към живите“ (Die Todten an die Lebenden).[4] Стихотворението е бурно акламирано, отпечатано в 9000 екземпляра и разпространено. В резултат по инициатива на Дюселдорфската прокуратура поетът е арестуван и обвинен в „подклаждане на действия за държавна измяна“. Специалният процес завършва с оправдавателна присъда от съдебните заседатели и с празнично народно шествие. Според данни на полицията на улиците е имало 15 000 демонстранти, сред които и Карл Маркс.
На 12 октомври 1848 г. Фрайлиграт постъпва в редакцията на кьолнския в-к „Нойе райнише цайтунг“, ръководен от Карл Маркс и Фридрих Енгелс,[5] и поема чуждестранния отдел.
Заради критическите си публикации поетът очаква репресии[6] и през 1850 г. емигрира в Лондон.
През 1858 г. приема английско гражданство. Пруската амнистия от 1861 и 1866 г. не се отнася за него, понеже все още е съдебно преследван и само една молба за милост би му осигурила освобождаване от наказание. Но поетът не се съгласява и като банков служител скоро е уволнен. Приятели и сподвижници събират сумата от 60 000 талера, с която Фрайлиграт може да се завърне в Германия през 1868 г. Тъй като не е амнистиран в Прусия, установява се в предградието Канщат на Щутгарт.
След революционния неуспех възторгът на Фрайлиграт от революция, класова борба и пролетариат стихва. В късното си творчество той се присъединява към националната вълна на въодушевление и с националистични и патриотични стихове приветства войната срещу Франция и създаването през 1871 г. на Втората германска империя.
Фрайлиграт развива дейност и като преводач, пресъздава на немски творби от Робърт Бърнс, Виктор Юго, Алфред дьо Мюсе и др.
Умира на 18 март 1876 г. в пивницата „Старият заек“ в Канщат от сърдечен удар.
Библиография (подбор)
редактиране- Die Auswanderer (1832)[7]
- Gedichte von Ferdinand Freiligrath In: Deutscher Musenalmanach für das Jahr 1835[8]
- Gedichte, 1838[9]
- Das malerische und romantische Westfalen (1840) Hrsg. v. Ferdinand Freiligrath und Levin Schücking
- Rolands-Album. Zum Besten der Ruine (1840) Hrsg. v. Ferdinand Freiligrath
- Aus Spanien (1841)[10]
- Ça ira. Sechs Gedichte (1846)[11]
- Englische Gedichte aus neuerer Zeit. Nach Felicia Hermans, Robert Southey, Alfred Tennyson, Henry W. Longfellow und Andren (1846)
- Die Todten an die Lebenden (1848)[4]
- Ein Lied vom Tode (1848)
- Blum (1848)
- Schwarz, Roth Gold (1848)[12]
- Zwischen den Garben. Eine Nachlese älterer Gedichte (1849)[13]
- Neuere politische und sociale Gedichte. Erstes Heft (1849)
- Neuere politische und sociale Gedichte. Zweites Heft (1850)
- The Rose, Thistle and Shamrock. A Selection of English Poetry, chiefly modern (1853)
- Dichtung und Dichter. Eine Anthologie (1854)[14]
- Henry Wadsworth Longfellow: Der Sang von Hiawatha. Uebersetzt von Ferdinand Freiligrath (1857)
- Festlied der Deutschen in London zur Feier von Schillers 100-jährigem Geburtstage. 10. November 1859 (1859)
- Nach Johanna Kinkels Begräbniß. 20. November 1858(1858)
- Das Waldheiligthum von Felicia Hemans. Uebersetzt von Ferdinand Freiligrath (1871)
- Neue Gedichte (1877)
Събрани съчинения
редактиране- Ferdinand Freiligrath’s sämmtliche Werke. Vollständige Original-Ausgabe (1858)
- Ferdinand Freiligrath's gesammelte Dichtungen. 6 Bände (1870)
- Ferdinand Freiligrath's gesammelte Dichtungen. 6 Bände. Neue, sehr verm. und vervollst. Aufl. (1877)
- Ferdinand Freiligraths Werke in neun Bänden. Mit Einleitung von Schmidt-Weißenfels. Hrsg. v. Eduard Schmidt-Weißenfels (1905)
- Freiligraths Werke in fünf Büchern. Mit einer Auswahl seiner Briefe und einem Anhang bisher noch nicht in den Ausgaben veröffentlichter Gedichte. Hrsg. v. Walter Heichen (1907)
- Ferdinand Freiligraths sämtliche Werke in zehn Bänden Hrsg. v. Ludwig Schröder (1907)
- Freiligraths Werke in einem Band. Ausgewählt und eingeleitet von Werner Ilberg (1962)
Източници
редактиране- ↑ Adolph Kohut: Freimaurerische Skizzen in Vergangenheit und Gegenwart. Claudius Verlag Amamdus M.F. Martens, Wandsbek i.H. 1911, S. 123 ff.
- ↑ Heinrich Bürgers: Erinnerungen an Ferdinand Freiligrath. In: Vossische Zeitung Nr. 278 vom 26. November 1876 und Nr. 284 vom 3. Dezember 1876
- ↑ „Dr. Gottschalk: Meine Herren! Der erste Dichter des deutschen Volkes, der Sänger der Freiheit, Ferdinand Freiligrath ist hier erschienen, um Ihnen seine Theilnahme zu bekunden; bewillkommen Sie ihn mit einem lauten Lebehoch!“, Zeitung des Arbeiter-Vereines zu Köln Nr. 8 vom 11. Juni 1848
- ↑ а б Die Todten an die Lebenden (Digitalisat)
- ↑ „Ferdinand Freiligrath ist neu eingetreten. Karl Marx. Redakteur en Chef der ‚Neuen Rheinischen Zeitung‘“. (Neue Rheinische Zeitung Nr. 114 vom 12. Oktober 1848; Marx-Engels-Werke. Band 5, S. 416)
- ↑ Allgemeine Zeitung, Augsburg Nr. 306 vom 2. November 1850, S. 4884
- ↑ Die Auswanderer
- ↑ Gedichte von Ferdinand Freiligrath
- ↑ Gedichte, Zweite vermehrte Aufl. 1839 (Digitalisat)
- ↑ Aus Spanien (Projekt Gutenberg-DE)
- ↑ Ça ira. Sechs Gedichte (Digitalisat)
- ↑ Schwarz, Roth Gold (Digitalisat)
- ↑ Zwischen den Garben. Eine Nachlese älterer Gedichte (Digitalisat)
- ↑ Dichtung und Dichter. Eine Anthologie (Digitalisat)
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно Фердинанд Фрайлиграт
- Произведения на Фердинанд Фрайлиграт в Моята библиотека
- ((de)) Биографични данни за Фердинанд Фрайлиграт в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Фердинанд Фрайлиграт в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Фердинанд Фрайлиграт в Немската дигитална библиотека Архив на оригинала от 2016-04-10 в Wayback Machine.
- ((de)) Фердинанд Фрайлиграт в Projekt Gutenberg-DE
- ((de)) Фердинанд Фрайлиграт в Zeno.org
- ((de)) Фердинанд Фрайлиграт в Portal Rheinische Geschichte
- ((de)) Фердинанд Фрайлиграт в Lexikon Westfälischer Autorinnen und Autoren
- ((de)) Фердинанд Фрайлиграт в Sonett-Archiv
- ((de)) Фердинанд Фрайлиграт в Gedichteportal.de Архив на оригинала от 2017-11-30 в Wayback Machine.
- ((de)) Фердинанд Фрайлиграт в Literaturnetz Архив на оригинала от 2009-07-05 в Wayback Machine.
- ((de)) Фердинанд Фрайлиграт в Die Deutsche Gedichtebibliothek
- ((de)) Фердинанд Фрайлиграт във Freiburger Anthologie
- ((de)) Фердинанд Фрайлиграт в Liebeslyrik deutscher Dichter
- ((de)) Фердинанд Фрайлиграт в Die LYRIKwelt
- ((de)) Фердинанд Фрайлиграт в Personensuche