Филантропини
Филантропини (на гръцки: Φιλανθρωπηνός) е знатна византийска фамилия засвидетелствана за първи път в средата на XIII век. Представители на семейството са редица военни и държавници на империята досамия ѝ край. Предполага се, че фамилното им означение с етимология от „филантроп“ произлиза от манастира на Христос Филантропос („Христос приятел на човека“) в Константинопол.[1] Някои членове на семейството използват съставното фамилно име Дука Филантропин, което предполага според някои изследователи, че са отделен клон на фамилията.[2]
Първият известен член на фамилията е Алексий Дука Филантропин, за първи път засвидетелстван около 1255 г. като дук на Охрид. Алексий е протостратор и в крайна сметка и велик дук. Последните представители на фамилията са засвидетелствани през XV век – Георги Дука Филантропин, месазон на Йоан VIII Палеолог и Алексий Ласкарис Филантропин – мегастратопедарх, управител на Патра през 1445 г. и приятел на Висарион Никейски.[3]
От друга страна, т.е. от фамилен клон, представител на фамилията е Вели Махмуд паша, велик везир на Османската империя.
Бележки
редактиране- ↑ Александър Каждан; The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press. ISBN 0-19-504652-8, 1991, рр. 164-9
- ↑ Polemis, Demetrios I. (1968), The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography, London: Athlone Press, p. 167
- ↑ Guilland, Rodolphe (1967), Recherches sur les institutions byzantines, Tomes I & II, Berlin: Akademie-Verlag, p. I 512
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Филантропены“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |