Филип Мъдри фон Геминген

Филип Мъдри фон Геминген (на немски: Philipp der Weise von Gemmingen; * 1518; † 1571 в Бьорингсвайлер, днес в Гросерлах) е благородник от II. линия Геминген-Гутенберг на стария алемански рицарски род на „фрайхерен на Геминген“ в Крайхгау в Баден-Вюртемберг. Той е амтман в Нойбург и Амберг и съветник на множество князе. Прякорът му Мъдрия получава заради математическите му способности. Той притежава голяма библиотека, богата с математически инструменти и глобуси. Той построява воден дворец в Бонфелд (днес в град Бад Рапенау) и получава 1570 г. права за пазар за селището.

Филип Мъдри фон Геминген
германски благородник, съветник на множество князе
Роден
1518 г.
Починал
1571 г. (53 г.)
Герб
Гербът на фон Геминген
Гербът на фон Геминген
Останки от кулата със стълби от ренесансовия дворец на Филип Мъдри

Той е син на Дитер фон Геминген († 1526) и съпругата му Урсула фон Нипенбург († 1533), дъщеря на Филип фон Нипенбург и Клара Шпет фон Цвифалтен. Внук е на Плайкард фон Геминген († 1515) и Анна Кемерер фон Вормс-Далберг (1458 – 1503), сестра на прочутия Йохан XX фон Далберг (1455 – 1503), епископ на Вормс (1482 – 1503). Брат е на Анна фон Геминген († 1562), омъжена за Кристоф Ландшад фон Щайнах (1507 – 1587), и на Маргарета фон Геминген († 1550), омъжена за Петер фон Ментцинген († 1565).

Филип е дарен математически. През 1533 г. се записва да следва в Хайделбергския университет. През 1535 г. той дава на заем 2 300 гулден на град Еслинген на Некар. През 1540 г. той е председател на дворцовия съд в Пфалц. През 1550 г. той създава „епитаф“ за родителите си в замък Гутенберг. През 1556 г. той участва с четири коня на погребението на пфалцграф Фридрих II фон Пфалц. През 1557 г. той е пратеник на имперското събрание в Регенсбург. През 1563 г. лутеранските князе Карл II фон Баден-Дурлах, Кристоф фон Вюртемберг и Волфганг фон Пфалц-Цвайбрюкен) с вюртембергския вицеканцлер Хиронимус Гебхард го изпращат на преговори с курфюрста.

През по-късните си години той живее в Бонфелд и от 1564 до 1568 г. съсздава ренесансов дворец, наричан също и „Унтере шлос“. На 16 юни 1570 г. император Максимилиан II спира в Бонфелд при пътуването си за имперското събрание в Шпайер. Дворецът тогава вече външно е готов, но необзаведен напълно. Императорът е обслужван пред двореца. В двореца се събират благородниците от околността и се приготвят напитките. След няколко седмици император Максимилиан дава права на пазар за Бонфелд. За спомен за посещението на императора той поставя каменна колона.

Той притежава голяма библиотека главно с книги, инструменти и глобуси за математика и астрономия. След смъртта му библиотеката е разделена. Една част наследява син му Вайрих и така на Плайкард фон Геминген цу Фюрфелд (1536 – 1594). Библиотеката е напълно изгубена през Тридесетгодишната война.[1]

Като съветник на херцог Лудвиг фон Вюртемберг той получава като заплащане ловния дворец в Бьорингсвайлер, където умира през 1571 г. Погребан е в Бонфелд.

Филип Мъдри фон Геминген се жени за Маргарета фон Фелберг и има с нея рано починала дъщеря:

  • Амалия († 1549 на 7 години).

Той се жени втори път за Катарина фон Геминген-Михелфелд († 1583), дъщеря на Вайрих фон Геминген-Михелфелд (1493 – 1548) и Бенедикта фон Нипенбург (1500 – 1570). Тя първо е смятана за красива („hübsches Kätherle“), но на стари години получава дамска брада, която крие под шал. Те имат един син:

  • Вайрих (1552 – 1574)

Литература

редактиране
  • Walter von Hueck: Stammfolge des Geschlechts der Freiherren von Gemmingen, Limburg an der Lahn 1966
  • Carl Wilhelm Friedrich Ludwig Stocker: Familien-Chronik der Freiherrn von Gemmingen, Heidelberg 1895, S. 60 – 64.
  • Rudolf Petzold: Bonfeld und die Freiherren von Gemmingen-Guttenberg (1476 – 1806). In: Heimatbuch Bonfeld, Stadt Bad Rappenau 2000.
  • Günther Schuhmann: Gemmingen, von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 178 f.

Източници

редактиране
  1. Petzold 2000, S. 53/54.

Външни препратки

редактиране