Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Максимилиан II.

Максимилиан II (31 юли 1527 – 12 октомври 1576) е крал на Чехия, крал на Унгария, Хърватия и император на Свещената Римска империя (1564 – 1576) от династията на Хабсбургите.

Максимилиан II
император на Свещената римска империя
Nicolas Neufchâtel 002.jpg
худ.Nicolas Neufchatel
Лични данни
Управление 1564 – 1576
Други титли крал на Чехия, крал на Унгария
Роден
Починал
12 октомври 1576 г. (49 г.)
Погребан в катедрала Св Вит Прага
Предшественик Фердинанд I
Наследник Рудолф II

Отличия
  • Golden Fleece Collar (Knight).svg
    рицар на бургундския орден на Златното руно
Семейство
Династия Хабсбурги
Баща Фердинанд I
Майка Анна Ягелонина
Брак Мария Испанска
Потомци Анна, Рудолф II, Ернест, Елизабет, Матиас, Максимилиан III Австрийски, Албрехт VII
Герб Greater Coat of Arms of Maximilian II, Holy Roman Emperor.svg
Максимилиан II в Общомедия

Съдържание

ПроизходРедактиране

Максимилиан II е роден на 31 юли 1527 във Виена. Син е на император Фердинанд I и на чешко-унгарската кралица Анна Ягелонина. Образованието си получава предимно в Испания, където придобива опит във военното изкуство по време на военните кампании на чичо си Карл V срещу Франция през 1544 година.

Брак и управлениеРедактиране

През 1548 г. Максимилиан се жени за първата си братовчедка Мария Испанска и става официален представител на Свещената империя в Испания.

През 1550 се завръща в Германия, за да вземе участие в дискусиите за наследството на империята. През 1558 г. Карл V разделя владенията си между брат си Фердинанд I и сина си Филип. Престолът на Свещената Римска империя получава бащата на Максимилиан.

  • През 1562 година, Максимилиан е избран от електорската колегия във Франкфурт за Крал на римляните (Германски крал), с което затвърждава позицията на наследник на престола на Свещената Римска империя, за какъвто по силата на компромис през 1558 г. е готвен Филип Испански.

Престолонаследието на Максимилиан е поставено под въпрос и поради положителното му отношение към Протестантството, към което изпитва симпатии до края на живота си, въпреки че официално остава католик. За да спечели мнозинството на гласовете в електорската колегия, Максимилиан уверява католиците в нея, че е верен на католицизма, а на протестантите обещава, че ще приеме протестантството след като стане император.

  • През 1563 г. Максимилиан е коронован за крал на Унгария, а на следващата година, след смъртта на Фердинанд, наследява цялата Свещена римска империя, включително и двете кралства Чехия и Унгария.[1]

Новият император дава религиозни свободи на аристократите и рицарите-лутерани в Австрия и отказва да публикува решенията на Трентски събор.Максимилиан подновява войната срещу турците, опитвайки се да защити владенията си в Унгария от техните набези. Той обаче не постига сериозни успехи в това отношение и през 1568 г. сключва примирие със султана, задължавайки се да му плаща ежегоден трибут.

  • През 1575 г. Максимилиан II е избран за крал на Полша, но не успява да се наложи над привържениците на другия претендент Стефан IV Батори и е принуден да се оттегли от Полша.

СемействоРедактиране

 
Надгробие в катедрала Св.Вит, Прага

Максимилиан II и Мария Испанска имат шестнадесет деца:

Портрети на децата на МаксимилианРедактиране

СмъртРедактиране

Максимилиан II умира на 12 октомври 1576 г. в Регенсбург в разгара на подготовка за поход срещу Полша.

РодословиеРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Жан-Пол Блед.История на Виена.изд.Рива 2009 година, стр.23 – 24, 38 – 39
  • Бернар Мишел – История на Прага, изд. „Рива“, 2009 година, стр.99 – 102
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Maximilian II, Holy Roman Emperor“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.