Филосторгий (на гръцки: Φιλοστοργιος) е късноантичен църковен историк.

Филосторгий
късноантичен църковен историк
Роден
Борисос, Кападокия
Починал
439 г. (71 г.)
Научна дейност
Област Църковна история
Семейство
Баща Картерий
Майка Евлампия

Баща му Картерий и майка му Евлампия са привърженици на учението на Евномий. На 20 г. отива да се учи в Константинопол, където успял да получи широко образование, запознавайки се подробно с философията и теологията, а се интересувал и от астрономия, астрология и медицина. Предприел също и пътуване до Палестина.[1]

Филосторгий пише „Църковна история“ в 12 книги за времето от началото на арианството до 425 г. Творбата била замислена като продължение на „Църковната история“ на Евсевий Кесарийски.[1] Повлиян силно от евномианската ерес, Филосторгий всъщност написал история на евномианската църква и изложил борбите ѝ срещу това, което смятал за фалшиво православие.[1] По-късно патриарх Фотий осъжда остро арианските възгледи във Филосторгиевия труд и го определя като възхвала на еретиците и клевета срещу православието. „Църковна история“ е запазена в съкратен вид в изложението на Фотий, който разделя произведението на 12 книги и предава само онова, което счита за най-важно[2].

Така поради еретическия си характер историята на Филосторгий е подложена на унищожение, поради което от нея са запазени само фрагменти.[1]

Издания и преводиРедактиране

  • Joseph Bidez: Philostorgius. Kirchengeschichte. Mit dem Leben des Lucian von Antiochien und den Fragmenten eines arianischen Historiographen. 3. Auflage, bearb. von F. Winkelmann. Berlin 1981.
  • Philip R. Amidon (Hrsg.): Philostorgius. Church History. Society of Biblical Literature, Atlanta 2007.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г ГИБИ (I), 1954
  2. Филосторгий, Сокращение „Церковной истории“. Пер. с древнегреч. В. А. Дорофеевой. // Церковные историки IV—V веков. / Сост. М. Ф. Высокий, М. А. Тимофеев. Пер. с лат. М. Ф. Высокого, В. А. Дорофеевой. Пер. с древнегреч. В. А. Дорофеевой. Коммент., указ. М. Ф. Высокого. Научная статья, коммент. М. А. Тимофеева. – М.: РОССПЭН, 2007. (на руски)
  • Гръцки извори за българската история. Т. I. София, БАН, 1954.
  • Bruno Bleckmann: Konstantin in der Kirchengeschichte Philostorgs. In: Millennium. Jahrbuch zu Kultur und Geschichte des ersten Jahrtausends n. Chr. 1 (2004), S. 185 – 231.
  • Bruno Bleckmann: Die Vita BHG 365 und die Rekonstruktion der verlorenen Kirchengeschichte Philostorgs. Der Kampf zwischen Konstantin und Licinius. In: Jahrbuch für Antike und Christentum 46 (2003), S. 7 – 16.
  • Hartmut Leppin: Heretical Historiography: Philostorgius. In: Studia Patristica 34 (2001), S. 111 – 124.
  • Gabriele Marasco: The Church Historians (II): Philostorgius and Gelasius of Cyzicus. In: Greek and Roman Historiography in Late Antiquity. Fourth to Sixth Century A. D. Hrsg. von Gabriele Marasco, Leiden und Boston 2003, S. 257 – 288.

Външни препраткиРедактиране

  • Zusammenfassung bei Photios (englisch)
  • Филосторгий в Църковен речник (BKKL)
  • Филосторгий, Сокращение „Церковной истории“. Пер. с древнегреч. В. А. Дорофеевой // Церковные историки IV—V веков. / Сост. М. Ф. Высокий, М. А. Тимофеев. Пер. с лат. М. Ф. Высокого, В. А. Дорофеевой. Пер. с древнегреч. В. А. Дорофеевой. Коммент., указ. М. Ф. Высокого. Научная статья, коммент. М. А. Тимофеева. – М.: РОССПЭН, 2007. – С. 187 – 262 и комм. на C. 520 – 584. – 624 с. – (Классики античности и средневековья). – ISBN 978-5-8243-08-34-1, ББК 83.3(0)4, 86.37 Ц44; Онлайн версия. // vk.com, 2015. (рус.)