Фильо Радев

Фильо Радев Миленов (Дядо Фильо) е български националреволюционер, участник в Априлското въстание (1876).

Фильо Радев
Паметник на Фильо Радев в Стария Кръвеник
Роден	1822 г. махала Стария Кръвеник, Османска империя
Починал	17 май 1876 г. връх Плочата, Османска империя
Фильо Радев в Общомедия

Биография

Фильо Радев е роден през 1822 г. в махала Стария Кръвеник, Севлиевско. Женен е за Божа Димова с която имат две дъщери и един син-Христо Филев.

Чрез усърден труд и търговия се замогва и добива уважението на съселяните си, които го избират в продължение на 30 години за селски кмет. Под негови грижи Кръвеник се оформя като център на околните махали. Изгражда се училищна сграда и каменна църква „Свети Николай“, на която е основен дарител. В околийския град Севлиево поддържа връзки с видни търговци и общественици-както българи така и турци.

Паметен знак на лобното място на Фильо Радев. Връх „Плочата“

Фрагмент от паметния знак на лобното място на Фильо Радев. Връх „Плочата“

През 1872 г. дядо Фильо, както го наричали от уважение е посветен в освободителното движение от Васил Левски. Основан е Новоселския частен революционен комитет. Поканен от приятелите си братята Нанко и Кольо Пачникови на заседанието обещава пред Апостола, че сам ще организира подобна група и в родното си село. Със собствени средства набавя значителна част от оръжието, барута и боеприпасите за готвеното въстание, вземайки заем за „търговия“ 15 хиляди гроша от „приятеля“ си Саадуллах ефенди. Връзките с комитетите в града и селата на околията поддържа чрез сина си Христо Филев, който е най-близкия му помощник и куриер.

След провал в околийския център и залавянето на председателя на Севлииевския частен революционен комитет Стефан Пешев, приема и укрива в Кръвеник избягалите от града дейци. Заедно с тях на събрание на 1 май 1876 година на връх Бабан, обявяват Априлското въстание в района. В продължение на 9 дена е един от ръководителите на въстаниците в сраженията на Граднишкия боаз.

След погрома на въстанието и започналите безчинства на турците временно се укрива по билото на Балкана, над Кръвеник с намерение да се добере до Сърбия. Предаден от каракачаните е открит и убит на местността „Плочата“ близо до връх „Зелениковец“ на 17 май 1876 г. Тук е обезглавен и главата му е пренесена за разпознаване в Севлиево. По-късно е хвърлена в нужниците на конака. След освобождението Драгню Стойчев я погребва по християнски зад църквата „Света Троица“.