Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Севлиево.

Севлѝево е град, разположен в Централна България, административен център на община Севлиево, област Габрово. Градът е втори по големина в областта.

Герб на Севлиево
Севлиево
Централният площад със статуята на свободата
Централният площад със статуята на свободата
Общи данни
Население 24 332 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 21 200 (НСИ)
Землище 41,244 km²
Надм. височина 230±1 m
Пощ. код 5400
Тел. код 0675
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 65927
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   - кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ)
Севлиево в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Град Севлиево се намира в Централна Северна България, близо е до географския център на страната с географско положение 43° 1' 32" сев. ш. и на 25° 6' 48" изт. д. Надморската височина на града е 201 м, но това е най-ниската точка на общината. По билото на Стара планина някои върхове достигат до 1900 м надморска височина, а полупланинският терен е със средна височина 400 – 700 м. Климатът е умерено-континентален, с голяма амплитуда между най-ниските и най-високите годишни температури от плюс 30 – 35 градуса по Целзий през лятото до минус 20 – 25 градуса през зимата.

Севлиево
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 17,5 22,6 32,6 32,9 36 37,8 40,5 41,3 41,7 38 27,2 21,7 41,7
Средни максимални температури (°C) 1,9 5,8 10,5 18,3 23 26,2 28,8 29,3 25,4 18,8 11,9 4,8 17,1
Средни температури (°C) −3,1 0,2 4,7 11,4 16,2 19,7 21,5 21,2 16,9 11,4 6,1 0,1 10,5
Средни минимални температури (°C) −7,4 −5 −1 4,1 9,1 12,7 14,2 13,2 9,4 4,7 1,5 −4,4 4,3
Абсолютни минимални температури (°C) −35,4 −35 −24,3 −7,5 −1,6 3,2 6,7 5 −1,8 −7 −13,5 −26,5 −35,4
Средни месечни валежи (mm) 40 33 36 60 95 100 79 56 41 44 43 41 668
Източник: Stringmeteo.com

НаселениеРедактиране

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2011):[1][2][3]

Севлиево
Година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2009 2011 2013 2016
Население ?? ?? ?? 9827 14 381 20 423 24 429 26 440 25 494 24 775 24 448 24 065 22 676 ?? ??
Най-голям брой ?? в ??
Източници: Национален Статистически Институт,[1] „citypopulation.de“,[2] „pop-stat.mashke.org“,[3] Географски институт при БАН??

ИсторияРедактиране

 
Пазарният площад в Севлиево с хотел „Централъ“ и сладкарница „Роза“, преди 1932 година

Резултатите от проучването на средновековния град Хоталич край Севлиево показват, че това засега е най-големият по площ средновековен град в България, извън столиците Плиска, Преслав и Търново. Изворите за Хоталич са изключително оскъдни и недостатъчни за свързването им с определен археологически паметник. До разкопките на крепостта край Севлиево липсват и проучвания на съвременни изследователи на българските старини. Известен се малък каменен надпис, открит от Данаил Кацев-Бурски край Батошевския манастир и пренесен в София. По време на бомбардировките през Втората световна война случайно се запазило тефтерчето на откривателя, което той го прерисувал. Близките му го предоставят на Никола Ковачев, а той през 1959 г. публикува текста. В него четем:

„Съгради този храм Гено от Хотел и Петър Търнов лято 67...“ Това е единственият средновековен писмен извор за Хотел. По-късно в турските административни документи се вписва като Хоталич. От средата на XVI век като „нахѝя“, а в документ от 1618 г. като „кааза̀ Хоталич“. В преведените и цитирани от Руси Стойков документи от 1638 г. и 1643 – 1644 г. се споменава вече само „кааза Хоталич“, а на някои места е прибавено „Нам и дигер Серви“, което в превод означава „с друго име Серви“.

В един документ от 1550 г., където са вписани ленните владения, като че ли има отговор на въпроса, каква е връзката между селищата Хоталич и Севлиево. В него се казва: „В нахия Хоталич с друго име Хисар Бегли и ЗИР“. „Хисар“ означава крепост или укрепление, а последното „ЗИР“ се превежда „под него“ или „подчинен на горния“. Това може да се тълкува като „крепостта Хоталич и долния Хоталич“, или „селото под Хоталич“. В документ от 1618 г. са указани вече кааза Хоталич, село Селви. От тези само няколко извора можем да направим извод, че когато турците завладяват Северна България, те превземат и разрушават крепостта Хоталич, а населението прогонват. Самите турци се заселват в равнината, в долния Хоталич, на левия бряг на р. Росица. Селището постепенно се разраства, привлича населението на крепостта Хоталич и околните селища. Изземва функциите на средновековния административен център, какъвто е бил Хоталич и става икономически, стопански, а по-късно и културен център на района.

Името на града е било Серби, от византийското серви, араб. серфи и би могло да се наведе за основаването му от преселници сърби или българи откъм Сръбско, заселили се в района на Хоталич. И така от името Сърбе, Сърби под византийско влияние Серви и под араб. влияние серфи, накрая турците са го видоизменили в Селви и оттук – Селвиово, а сетне Севлиево.

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Радославистката партия.[4]

РелигииРедактиране

Преобладават източноправославните християни. В града има две православни църкви: храм „Св. пророк Илия“ и храм „Св. Троица“; Божия църква, общност на Евангелската методистка епископална църква,[5] църква Шалом и Църква на Адвентистите от Седмия ден. През 2018 г. църквата „Св. пророк Илия“ е обявена за паметник на културата с национално значение.[6]

ПолитикаРедактиране

Настоящият кмет е Иван Иванов, роден през 1972 г. В общинския съвет на Севлиево за мандат 2015 – 2019 година влизат 11 представители на ПП ГЕРБ, 7 – на Избирам Севлиево – Българска социалистическа партия, Български социалдемократи, Движение за социален хуманизъм, Партия на зелените, Земеделски съюз Ал. Стамболийски, 4 – на Движение за права и свободи – ДПС, 2 – на Народен съюз, 2 – на Реформаторски блок, 2 – на Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО, 1 – на Заедно за Севлиевска община.

Забележителности на градаРедактиране

 
Сградата на общината в Севлиево
 
Църквата „Св. Пророк Илия“
  • Градска художествена галерия „Асен и Илия Пейкови“
  • Хоталич – градът крепост край Севлиево
  • Часовниковата кула (издигната през 1779 г.)
  • Дандолови къщи (музей с етнографска експозиция)
  • Къща музей Дан Колов – на 7 км югозападно от града, в село Сенник
  • Табахана (реставрирана работилница за кожи)
  • Мостът над река Росица – построен през 1857 г. от известния майстор Кольо Фичето
  • Статуя на свободата (1894 г.), чиито стълб е оригинална каменна колона от римския град Никополис ад Иструм. Проектът е на Ото Хорейши и италианския скулптор Арнолдо Цоки. Бронзовата фигура е изработена във Виена. Издигнат е на мястото на бесилката, от която тръгват към безсмъртието севлиевските борци за свободата на България
  • Църквата „Св. Троица“ (от 1870 г.)
  • Църквата „Св. Пророк Илия“ (1834 г. с ценен дърворезбен иконостас)
  • Хаджистояновото училище – днес Градски исторически музей
  • Девическият манастир „Въведение Богородично“ (село Батошево основан през XIX в.)
  • Батошевският мъжки манастир „Успение Пресвета Богородица“ (на 20 км южно от града, по пътя за Априлци, основан през XIV век, по време на Второто българско царство, за което свидетелствува каменен надпис от времето на цар Михаил Асен (1246 – 1256 г.). Изгорен и разрушен до основи при османското нашествие, манастирът е възстановен през 1836 г. Дърворезбите в църквата му са дело на новоселски майстори, а иконите са на големия възрожденски художник Станислав Доспевски. През годините на владичеството манастирът е важно просветно средище. Днес той е реставриран и е действащ мъжки манастир)
  • Язовир Александър Стамболийски (на 33 км от Севлиево близо до село Младен. Дължината му е 18 км. Предоставя възможности за ветроходство, гребни и водомоторни спортове, риболов, плаж)
  • Дом на културата „Мара Белчева
  • Празниците на града са в средата на октомври, когато пристига и панаира с много забавления за гражданите на града и жителите на селата в община Севлиево.

Спортни клубовеРедактиране

  • Клуб по плуване „Спортен Клуб Викинг 2008 – Севлиево“
  • СКХУ „АЛФА“
  • Клуб по бадминтон – Хоталич 2005
  • СК по акробатика
  • СК по баскетбол „Раковски“
  • СК по борба „Дан Колов“ – Севлиево
  • СК по волейбол
  • СК по джудо и самбо „Раковски“
  • СК по карате „Киокушинкай“
  • СК по културизъм и фитнес „Кондор-90“
  • СККБМТ Файт клуб Севлиево
  • СК по шахмат „Европа“
  • СК по моделизъм „Икар-2010“
  • Клуб за екстремни спортове „Вертикален свят“
  • Колоклуб „Лястовица“
  • Клуб по спортно ориентиране
  • Клуб „Турист“
  • СК по Спортен риболов „Абанос-карп“
  • Айкидо клуб „Буджин“
  • Мото-клуб „Върколаците“
  • Автомобилен спортен клуб „Севлиево“
  • ФК „Севлиево – Лейдис“

ИкономикаРедактиране

Водещи предприятия са:

  • „Идеал Стандарт“ България и „Идеал Стандарт-Видима“ – заводи за санитарна арматура;
  • „Хамбергер“ – завод за тоалетни седалки, капаци и дъбов ламинат;
  • АВВ „Авангард“ – производство на високоволтова апаратура, разединители и прекъсвачи за битова енергия;
  • „Емка“ – електропроводници за индустрията и бита;
  • „Росица“ – трикотажни изделия;
  • „Паралел“ – водещ производител на дунапрен и мека мебел;
  • „Абанос“ – кухненски мебели;
  • „Изгрев 90“ – строителни материали;
  • „Бета Логистик ООД“ – производство на млечни изделия;
  • „Алкал“ ООД – картини, репродукции, графичен и уебдизайн, интериорен и екстериорен дизайн, изкуство;
  • „Херос Строй“ – строителство;
  • „Мазалат“ – строителство

Известни личностиРедактиране

 
Групова снимка на либерали от Севлиево, преди 1915 година
Родени в Севлиево
Починали в Севлиево
Свързани със Севлиево

Побратимени градовеРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране