Тази статия е за юридическото понятие. За стопанските организации вижте Предприятие.

Фирма (от латински: firmāre, „дамга“, „подпис“, „отпечатък“) е термин в търговското право за наименованието, под което търговците извършват своята дейност.[1]

Легално определение на „фирма“ дава Търговският закон в чл. 7, ал. 1, в който се посочва, че фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва.[2] Фирмата се определя от този, който ще извършва търговската дейност – едноличен търговец или търговско дружество, а при дружествата с държавно или общинско участие – от органа, който ги е образувал.

От Търговския закон може да се направят следните изводи.[1]

  • Всеки търговец има фирма. Недопустимо е извършването на търговска дейност от търговеца, без да има фирма. Тя е негов основен индивидуализиращ белег, който го отличава от всички други търговци.
  • Фирмата трябва да е уникална, т.е. недопустимо е в страната да има друг търговец със същата фирма. С въвеждането на електронния търговски регистър възможността от дублиране на наименованието е премахната.
  • Търговско предприятие не може да има повече от една фирма.
  • Търговецът използва фирмата при сключване на търговски сделки. Ако при сключване на търговска сделка търговецът използва личното си име (ако е едноличен търговец) това не води до недействителност на сделката. Същото важи, ако физическото лице при сключването на гражданска сделка използва фирмата си – това не трансформира сделката в търговска.
  • Фирмата може да не съвпада с търговската марка. Търговецът задължително трябва да има фирма, но не и търговска марка. Разликата е и в правния режим (търговската марка се регламентира от нормите на Закона за търговските марки и промишлените образци, а не от Търговския закон), в различния режим на регистрацията (търговската марка се регистрира в Института за изобретения и рационализации и правото на фирма е безсрочно право, а на търговска марка – не. Правото на търговска фирма е субективно право на търговеца и той може да го защитава по частноправен и публичноправен ред.
  • Фирмата може да бъде идентична или сходна със защитената марка, само ако търговецът има права върху нея.

Прехвърляне

редактиране

Фирмата на едноличен търговец може да бъде прехвърлена на друго лице заедно с дейността ѝ по член 60 от Търговския закон. При прехвърлянето след името на вече записания търговец (пр.: „Ало – Иван Иванов“) се вписва името на новия собственик (с цел след време предният при желание да отвори пак едноличен търговец да може да си ползва името, пр.: „Ало – Иван Иванов – Марина Маринова“). С нотариално заверени документи за прехвърляне се отива както следва: съд за пререгистрация; БУЛСТАТ; НОИ; данъчни служби, като само се презаверяват документите на фирмата. Същото става, ако има издадени от ХЕИ, ДВСК и други разрешителни на името на тази фирма за даден обект (ако обектът се прехвърли с фирмата).