Фолиация (от латински: folium – „лист“) е описателен термин в структурната геология, без вложен генетичен смисъл,[1] описващ хомогенното разпространение на плоскостни структури в дадена скала. Разглеждат се два типа фолиации: първични (образувани едновременно с образуването на скалата) и вторични или наложени (резултат от деформация и/или метаморфизъм). Примери за първични фолиации са слоестостта в седиментните скали (предопределена от оформянето на отделни слоеве по време на седиментацията и литификацията) и плоскостния паралелизъм в магмени скали (образуван от закономерна подредба на минерали, агрегати, включения, ксенолити и др. по време на кристализацията на магмената топилка). Наложените фолиации са свързани с деформация вследствие на определена тектонска активност (тектонско събитие). При това образуваните в скалите планарни структури имат ориентировка, пряко свързана с ориентировката на силовото поле, причинило деформацията. Наложената фолиация е най-вече характерна за пластично деформирани скали, но може да се образува и в зони на катаклаза (зони на крехка деформация) – катакластична фолиация.

Гнайс – метаморфна скала с отчетлива фолиация, маркирана тъмни и светли ивици с различен минерален състав.

Фолиацията може да бъде дефинирана от разлики в минералния състав или в размера на минералните зърна, от предпочитана ориентировка на удължени или плочести зърна или агрегати, от плоскостни прекъснатости като микропукнатини, както и от сложни комбинации между изброените елементи.

В структурната геология е възприето първичните плоскостни структури да се отбелязват с S0. Наложените структури се бележат съответно с S1, S2 и т.н. където с индекс е отбелязано съответна тектонска фаза, при която е възникнала структурата. В някои случаи за описание на магматична фолиация се използва обозначението Sm.

В геоложката литература се срещат и термините „кливаж“, „шистозност“, „метаморфна ивичестост“,[2] които писват в по-тесен смисъл специфични особености на плоскостните структури и взаимоотношенията им със скалообразуващите минерали. Влагането на генетичен смисъл, обаче, би следвало да се избягва, тъй като в редица случаи еднакви или твърде сходни плоскостни структури биха могли да възникнат вследствие на коренно различни процеси.

ИзточнициРедактиране

  1. Георги Костов Георгиев. Петрография на метаморфните скали. Техника, 1963. с. 88.
  2. Филип Мачев. Образуване на ивичеста текстура в метаморфните скали като резултат от възможна субсолидусна сегрегация на левкократни жили. Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Геолого-географски факултет.. с. 76.