Фонетика и фонология
Фонетика
Говорен апарат
Учленителна фонетика
Място на учленение
Начин на учленение
Гласни звукове
Двугласни звукове
Съгласни звукове
Фонетична акустика
Гласни звукове
Съгласни звукове
Фонетично членение на речта
Ударение
Интонация
Сричка
Фонология
Фонема
Позиция на фонемата
Опозиция на фонемата
Дистрибуция на фонемата
Звукови промени
Фонетични промени
Нефонетични промени

Фонологията изучава организацията и употребата на звуковете в естествените езици. Фонологичната система на един език включва описание на звуковете и техните характеристики, а също и правилата, които определят как звуковете си взаимодействат.

Фонология и модели

редактиране

В класическата фонология централно място заемат фонемите и техните възможни комбинации. В стандартната генеративна фонология централни са отличителните характеристики. Потокът на речта е обрисуван като линейна последователност от отделни звукове-сегменти, като всеки сегмент е композиран от едновременно проявяващи се черти/характеристики, докато при нелинеарните фонологични модели потокът на речта е представен като многостранна (пространствна) не просто линеарна последователност от звукови сегменти. Началото на тези нелинеарни модели дава генеративната фонология. Нелинеарни модели са аутосегментната фонология, метричната фонология и лексикалната фонология. Фонологията е наука, която изследва формата, структурата на звуковия строеж, т.е. говорния звук и суперсегментните явления на речта от гледище на тяхната лингвистична функция в процеса на говорната комуникация. Нейната задача е да установи и систематизира онези звукови сегменти, които, противопоставяйки се един на друг в определен език, осигуряват различие в звуковата обвивка на морфемите и словоформите. С този си аспект фонологията се различава от фонетиката, чиято основна задача е да изследва говорния звук от гледище на неговата материална реализация – артикулационни движения, акустичен състав, слухова идентификация и др.