Отваря главното меню

Фотий (на гръцки: Φώτιος) е гръцки православен духовник.[1]

Фотий
Φώτιος
гръцки духовник
Роден
Починал

Образование Халкинска семинария
Писмо на епископ Фотий Дойрански до митрополит Генадий Солунски с информация за арестуване на дойрански първенци от османците и конфискуване на училището в града за нуждите на османската амрия, Дойран, 11 октомври 1912 г.

БиографияРедактиране

Роден е в село Мадито (днес Еджеабат, Източна Тракия, Турция) със светското име Пайотас (Παγιώτας). Учи в Халкинската семинария с издръжката на чичо си архимандрит Гавриил, игумен на Иверския манастир. След завършването си е ръкоположен за дякон и става втори секретар на Свети Синод на Патриаршията. След това служи като архидякон в Смирненската митрополия при митрополит Василий и преподава в местното евангелско училище.[1]

На 1 юли 1907 година е ръкоположен за поленински епископ. Ръкополагането е извършено от митрополит Александър Солунски в съслужение с епископите Партений Йерисовски и Светогорски и Доротей Ардамерски и Галатищки.[1] Фотий води упорита, но неуспешна борба с българщината в региона. В 1912 година по време на Балканската война в Дойран влизат български част и Фотий е арестуван и отведен в София. След като градът попада в Сърбия след Междусъюзническата война Фотий е освободен и през Румъния заминава за Гърция и става първият епископ, а от 1924 година и митрополит на новата Поленинска и Кукушка епархия. Установява се в Кукуш (Килкис) в 1918 година и през двадесетте години се занимава активно с устройването на гърците бежанци от Мала Азия и Източна Тракия. В 1924 година е повишен в митрополит.

Умира в Кукуш на 2 юни 1928 година.[2]

ЛитератураРедактиране

  • Αγγελόπουλος, Αθανάσιος, Ο ελληνισμός Δοϊράνης και ο επίσκοπος Πολυανής Φώτιος Παγιώτας. Ανάτυπο, Θεσσαλονίκη, "Α.Π.Θ.", 1980 (Ангелопулос, Атанасиос. „Дойранският елинизъм и поленинският епископ Фотий Пайотас“)

БележкиРедактиране