Франзелата (също багета, на френски: baguette) е вид дълъг и тънък френски хляб. Характерно за него е дължината и хрупкавата коричка. Обикновено, франзелата има диаметър 5 – 6 cm и дължина 65 m, макар да може да достига и цял метър. Тежи около 250 грама. В днешно време, франзелата се е превърнала в символ на Франция.

Франзела
Видхляб
Друго имеБагета
Произход Франция
Основни съставкибрашно, вода, мая, сол
Калории263 kcal
Франзела в Общомедия

История редактиране

Няма ясна представа относно това кога и как се заражда франзелата като отделен вид хляб.[1] Макар голяма част от историята ѝ да е обект на спекулации, със сигурност дългите хлябове добиват популярност във Франция през 18 век. Думата „багета“ е спомената за пръв път в документ от департамента Сена през август 1920 г., който уточнява спецификациите на този вид хляб.[2]

Макар в днешно време франзелата да се счита за един от символите на френската култура, връзката на Франция с дългите хлябове предшества с много първото споменаване на хляба. Дълги широки хлябове се правят още по времето на Луи XIV, а по-тънките варианти се появяват към средата на 18 век.

Производство редактиране

Традиционна френска франзела се прави от пшенично брашно, вода, мая и готварска сол. Възможно е да съдържа до 2% брашно от бакла, до 0,5% соево брашно и до 0,3% брашно от пшеничен малц.[3] И докато обикновената франзела се приготвя с директно добавяне на мая, занаятчийските хлябове често се правят със стартерна култура с цел да се увеличи наситеността на вкуса и други характеристики. Възможно е да се използва пълнозърнесто или ръжено брашно. Франзелите във Виетнам (бан ми) се правят от оризово брашно.

Най-често франзелите се нарязват и се използват за приготвяне на сандвичи.

Източници редактиране

  1. Chevallier, Jim. About the Baguette: Exploring the Origin of a French National Icon. Createspace Independent Pub, 2014. ISBN 978-1-4973-4408-2. с. 35.
  2. texte, Seine Auteur du. Recueil des actes administratifs de la Préfecture du département de la Seine. Paris, Préfecture du département de la Seine, август 1920. Архивиран от оригинала. Посетен на 28 март 2018. (на френски)
  3. Détail d'un texte // Legifrance.gouv.fr. Посетен на 17 септември 2011. (на френски)