Франкократия (на гръцки: Φραγκοκρατία, или управление на франките), известно също като Латинократия (на гръцки: Λατινοκρατία, или управление на латините) и Венетократия (на гръцки: Βενετοκρατία, или управление на венецианците), се отнася до периода в историята на Византия след Четвъртия кръстоносен поход (1204), когато се създават редица кръстоносни държави на територията на Византийската империя.

Латинската империя е символ на франкократията.

От това време датира управлението на венецианците на някои бивши византийски земи, като Корфу, което продължава до самия край на Венецианската република.

ИзточнициРедактиране