Франкфуртска школа

Франкфуртската школа (на немски: Frankfurter Schule) е школа на социална теория и критична философия, свързана с Института за социални изследвания на Университета Гьоте [1], посветена на развиването на диалектична критическа теория. През 1930 г. Макс Хоркхаймер става директор на института и привлича на работа там Теодор Адорно, Валтер Бенямин, Херберт Маркузе, Лео Льовентал, Фридрих Полок, Ерих Фром, и други, които са смятани за теоретици на това течение.

Институт за социални изследвания, Франкфурт на Майн, Германия.

Отправна точка на това течение е твърдението, че социалната теория е неспособна да обясни политическите междуособици и реакционизма, наблюдаван в привидно либералните общества на 20-те и 30-те години на XX век. Критична както към капитализма, така и към марксизъм-ленинизма, поради тяхната философска неадаптивност като системи за социална организация, критичната теория заявява алтернатива за социалното развитие на обществата. [2]

Името „Франкфуртска школа“ е неформално обозначение за мислителите, свързани с Института за социални науки или повлияни от него. Нито една институция не го използва като официално свое название, и главните представители на школата не използват този израз като свое име.

ИзточнициРедактиране

  1. Frankfurt School. (2009). In Encyclopædia Britannica. Encyclopædia Britannica Online, връзка от 19 декември 2009.
  2. Held, David (1980). Introduction to Critical Theory: Horkheimer to Habermas. University of California Press, p. 14.