Валтер Бенямин
Валтер Бендикс Шьонфлис Бенямин (на немски: Walter Bendix Schönflies Benjamin) (1892-1940) е германски философ, литературовед, критик, есеист и преводач от еврейски произход.
| Валтер Бенямин Walter Benjamin | |
| германски литературовед, философ, есеист и преводач | |
 Валтер Бенямин през 1928 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 26 септември 1940 г.
|
| Погребан | Испания |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Мюнхенски университет Бернски университет Хумболтов университет на Берлин Фрайбургски университет |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XX век |
| Школа | марксизъм |
| Интереси | литературна теория, естетика, философия на историята, епистемология, философия на технологията, философия на езика |
| Идеи | естетизация на политиката, фланьор |
| Текстове | „Произход на немския трауершпил“ (1928) „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ (1936) „Върху понятието за история“ (1939) |
| Повлиян | Жорж Сорел, Шарл Бодлер, Карл Маркс, Дьорд Лукач, Бертолд Брехт |
| Повлиял | Теодор Адорно, Хана Аренд, Жак Дерида, Сюзън Зонтаг, Джорджо Агамбен, Славой Жижек |
| Семейство | |
| Други роднини | Уилям Щерн (чичо) Хана Аренд (братовчед(ка)) |
| Уебсайт | |
| Валтер Бенямин в Общомедия | |
Житейски път
редактиранеВалтер Бенямин израства в Берлин като дете от заможно семейство[1]. От 1912 до 1919 г. следва философия, германистика и история на изкуството в Берлин, Мюнхен и Берн. Докторската му работа е на тема „Понятието за художествена критика у немския романтизъм“ (1919). През 1925 г. университетът във Франкфурт на Майн отхвърля хабилитационния му труд „Произход на немския трауершпил“, в който от философска гледна точка се разглежда дотогава малко изследваната литература на XVII век.
Бенямин изкарва прехраната си като рецензент, а също превежда на немски език романа на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време“. Предприема пътувания в Испания, Норвегия и често пребивава в Париж.
През 1926–1927 г. Бенямин посещава Москва и задълбочено изучава марксизма. През 1933 г. емигрира в Париж, където остава до окупацията на града през 1940 г. В Германия трудовете му са забранени. Сътрудничи на емигриралия от Франкфурт „Институт за социални изследвания“. Пътува на три пъти до Дания, за да се срещне с Бертолт Брехт.
Приятели успяват да му издействат емигрантска виза за САЩ, но на испанската граница в Портбоу той е арестуван и пред заплахата да бъде предаден на Гестапо се самоубива със свръхдоза морфин.[2]
Трудове
редактиране
Сред най-известните произведения на Бенямин са „Гьотевият роман 'Родства по избор'“ (1922), „Произход на немския трауершпил“ (1928), „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ (1936) и „Върху понятието за история“ (1939).
В последното десетилетие на своя живот, успоредно с другите си занимания, Бенямин работи над т.нар. „Пасажен-верк“ (Passagen-Werk; англ. Arcades project), фрагментиран текст от цитати и собствени мнения, свързани с покритите търговските галерии ('пасажи'), станали популярни в Париж през 19. век. Посмъртното издание на събрания от него материал излиза едва през 1982 г.[4]
Разпръснатите ръкописи на Валтер Бенямин са събрани и многократно издавани едва след края на Втората световна война. Пълните събрани съчинения на Бенямин са достъпни в Интернет Архив.
От текстове на Бенямин в превод на български език са издадени сборниците „Художествена мисъл и културно самосъзнание“ (1989)[5], „Озарения“ (2000)[6], „Кайрос“ (2014)[7] и „Избрана проза“ (2018)[8], както и студията Париж – столицата на XІX столетие.[9]
Библиография
редактиране- Begriff der Kunstkritik in der deutschen Romantik, 1920
- Charles Baudelaire, Tableaux Parisiens, (Deutsche Übertragung mit einem Vorwort über die Aufgabe des Übersetzers), 1923
- Einbahnstraße, 1928
- Ursprung des deutschen Trauerspiels, 1928
- Deutsche Menschen. Eine Folge von Briefen, 1936
- Посмъртни публикации
- Schriften, 2 Bände, 1955
- Illuminations. Walter Benjamin: Essays and Reflections, New York 1969
- Gesammelte Schriften, 1972–1999
- Écrits français, Paris 1991
- Briefe, 2 Bände, 1955
- Gesammelte Briefe, 1995-2000
Бележки
редактиране- ↑ За детството си спомня в автобиографични текстове като „Берлинско детство“; за подробности от живота и творчеството му вж. Лила М., Кореспонденцията на В. Бенямин, сп. Литературата, (ISSN 1310-6988), кн. 18 (1998) с.64-9.
- ↑ Близо петдесет години след смъртта му се появяват журналистически спекулации, хвърлящи съмнение върху подробности около неговата смърт. Вж. Yates J., The briefcase of Benjamin, Rhizomes, 2010, Issue 20
- ↑ За подробности вж. Michael Taussig Walter Benjamin's Grave, U. of Chicago press, 2006, откъс
- ↑ Gesammelte Schriften. Bd.V (1-2), hrsg. von R. Tiedemann und H. Schweppenhauser. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1991 (на английски: Walter Benjamin. The Arcades Project, Ed. Rolf Tiedemann. Trans. Howard Eiland and Kevin McLaughlin, New York: Belknap Press, 2002, 1088 pages.)
- ↑ Томът Художествена мисъл и културно самосъзнание (София: Наука и изкуство, 1989, 582 с.) включва: „Гьотевият роман „Родства по избор“, „Произход на немския трауершпил“, „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, „Шарл Бодлер – лирик в епохата на високоразвития капитализъм“, „Централен парк“ и „Върху понятието за история“.
- ↑ Озарения, София: Критика и хуманизъм, 2000, 392 с., ISBN 954-587-057-5
- ↑ Кайрос. Превод Емил Антонов. София: Критика и хуманизъм, 2014, 472 с. ISBN 978-954-587-186-3
- ↑ Избрана проза. София: Гутенберг, 2018, 172 с. ISBN 978-619-176-129-6
- ↑ Бенямин В., София: Сиела, 2012, пр. К. Коев, ISBN 978-954-28-1211-1
Източници
редактиране- Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки
редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Валтер Бенямин- ((en)) Филми по произведения на Валтер Бенямин
- Текстове
- Произведения на Валтер Бенямин в
Моята библиотека - ((de)) Валтер Бенямин в Die LYRIKwelt Архив на оригинала от 2013-08-12 в Wayback Machine.
- „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, в превод на Венцеслав Константинов, електронно списание LiterNet, 14.04.2006, № 4 (77)
- „Критика на насилието“ Архив на оригинала от 2008-12-20 в Wayback Machine., в превод на Димитър Зашев, Литературен клуб (ориг в сп. „Югозападни листи“, 2003)
- Задачата на преводача, превод Гергана Фъркова, сп. Литературата, (ISSN 1310-6988), кн. 18 (1998) с.56-59
- За него
- Марк Лила, „В пасажите на историята“, Либерален преглед, 9 май 2016
- Венцеслав Константинов, „Художественото произведение през погледа на Валтер Бенямин“, LiterNet, 6 юни 2005 (също във: Венцеслав Константинов, „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007)
- Ирена Кръстева, „Валтер Бенямин за превода като многоезичие“, в-к „Култура“, бр. 40 (2567), 19 ноември 2009.
- Владимир Сабоурин, „Ляво и литературно“, LiterNet, 14 февруари 2004 (ориг. в Литературен вестник, бр. 35, 2000, с. 5; Сабоурин, Вл. Ляво и литературно, Издателство „PerMan“, 2001, с. 109-112)