Валтер Бенямин

германски литературовед, философ, есеист и преводач

Валтер Бендикс Шьонфлис Бенямин (на немски: Walter Bendix Schönflies Benjamin) (1892-1940) е германски философ, литературовед, критик, есеист и преводач от еврейски произход.

Валтер Бенямин
Walter Benjamin
германски литературовед, философ, есеист и преводач
Walter Benjamin vers 1928.jpg
Валтер Бенямин през 1928 г.
Роден
Починал
Погребан Испания

Националност Флаг на Германия Германия
Образование Мюнхенски университет
Бернски университет
Хумболтов университет на Берлин
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Школа марксизъм
Интереси литературна теория, естетика, философия на историята, епистемология, философия на технологията, философия на езика
Идеи естетизация на политиката, фланьор
Текстове „Произход на немския трауершпил“ (1928)
„Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ (1936)
„Върху понятието за история“ (1939)
Повлиян Жорж Сорел, Шарл Бодлер, Карл Маркс, Дьорд Лукач, Бертолд Брехт
Повлиял Теодор Адорно, Хана Аренд, Жак Дерида, Сюзън Зонтаг, Джорджо Агамбен, Славой Жижек

Уебсайт
Валтер Бенямин в Общомедия

Житейски пътРедактиране

Валтер Бенямин израства в Берлин като дете от заможно семейство[1]. От 1912 до 1919 г. следва философия, германистика и история на изкуството в Берлин, Мюнхен и Берн. Докторската му работа е на тема „Понятието за художествена критика у немския романтизъм“ (1919). През 1925 г. университетът във Франкфурт на Майн отхвърля хабилитационния му труд „Произход на немския трауершпил“, в който от философска гледна точка се разглежда дотогава малко изследваната литература на XVII век.

 
Конференция за Валтер Бенямин, Париж 2008 г.

Бенямин изкарва прехраната си като рецензент, а също превежда на немски език романа на Марсел Пруст По следите на изгубеното време. Предприема пътувания в Испания, Норвегия и често пребивава в Париж.

През 1926–1927 г. Бенямин посещава Москва и задълбочено изучава марксизма. През 1933 г. емигрира в Париж, където остава до окупацията на града през 1940 г. В Германия трудовете му са забранени. Сътрудничи на емигриралия от Франкфурт „Институт за социални изследвания“. Пътува на три пъти до Дания, за да се срещне с Бертолт Брехт.

Приятели успяват да му издействат емигрантска виза за САЩ, но на испанската граница в Портбоу той е арестуван и пред заплахата да бъде предаден на Гестапо се самоубива със свръхдоза морфин.[2]

ТрудовеРедактиране

 
Гробът на Валтер Бенямин в Портбоу[3]

Сред най-известните произведения на Бенямин са „Гьотевият роман 'Родства по избор'“ (1922), „Произход на немския трауершпил“ (1928), „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ (1936) и „Върху понятието за история“ (1939).

В последното десетилетие на своя живот, успоредно с другите си занимания, Бенямин работи над т.н. „Пасажен-верк“ (Passagen-Werk; англ. Arcades project), фрагментиран текст от цитати и собствени мнения, свързани с покритите търговските галерии ('пасажи'), станали популярни в Париж през 19. век. Посмъртното издание на събрания от него материал излиза едва през 1982 г.[4]

Разпръснатите ръкописи на Валтер Бенямин са събрани и многократно издавани едва след края на Втората световна война. Пълните събрани съчинения на Бенямин са достъпни в Интернет Архив.

От текстове на Бенямин в превод на български език са издадени сборниците „Художествена мисъл и културно самосъзнание“ (1989)[5], „Озарения“ (2000)[6], „Кайрос“ (2014)[7] и „Избрана проза“ (2018)[8], както и студията Париж – столицата на XІX столетие.[9]

БиблиографияРедактиране

  • Begriff der Kunstkritik in der deutschen Romantik, 1920
  • Charles Baudelaire, Tableaux Parisiens, (Deutsche Übertragung mit einem Vorwort über die Aufgabe des Übersetzers), 1923
  • Einbahnstraße, 1928
  • Ursprung des deutschen Trauerspiels, 1928
  • Deutsche Menschen. Eine Folge von Briefen, 1936
Посмъртни публикации
  • Schriften, 2 Bände, 1955
  • Illuminations. Walter Benjamin: Essays and Reflections, New York 1969
  • Gesammelte Schriften, 1972–1999
  • Écrits français, Paris 1991
  • Briefe, 2 Bände, 1955
  • Gesammelte Briefe, 1995-2000

БележкиРедактиране

  1. За детството си спомня в автобиографични текстове като „Берлинско детство“; за подробности от живота и творчеството му вж. Лила М., Кореспонденцията на В. Бенямин, сп. Литературата, (ISSN 1310-6988), кн. 18 (1998) с.64-9.
  2. Близо петдесет години след смъртта му се появяват журналистически спекулации, хвърлящи съмнение върху подробности около неговата смърт. Вж. Yates J., The briefcase of Benjamin, Rhizomes, 2010, Issue 20
  3. За подробности вж. Michael Taussig Walter Benjamin's Grave, U. of Chicago press, 2006, откъс
  4. Gesammelte Schriften. Bd.V (1-2), hrsg. von R. Tiedemann und H. Schweppenhauser. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1991 (на английски: Walter Benjamin. The Arcades Project, Ed. Rolf Tiedemann. Trans. Howard Eiland and Kevin McLaughlin, New York: Belknap Press, 2002, 1088 pages.)
  5. Томът Художествена мисъл и културно самосъзнание (София: Наука и изкуство, 1989, 582 с.) включва: „Гьотевият роман „Родства по избор“, „Произход на немския трауершпил“, „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, „Шарл Бодлер – лирик в епохата на високоразвития капитализъм“, „Централен парк“ и „Върху понятието за история“.
  6. Озарения, София: Критика и хуманизъм, 2000, 392 с., ISBN 9545870575
  7. Кайрос. Превод Емил Антонов. София: Критика и хуманизъм, 2014, 472 с. ISBN 9789545871863
  8. Избрана проза. София: Гутенберг, 2018, 172 с. ISBN 9786191761296
  9. Бенямин В., София: Сиела, 2012, пр. К. Коев, ISBN 978-954-28-1211-1

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Текстове
За него