Уилям Франк Томпсън (на английски: William Frank Thompson) е британски офицер, майор. Офицер за свръзка между Британската армия и НОВА в България по време на Втората световна война.

Франк Томпсън
William Frank Thompson
британски офицер
Роден
Починал

Националност  Великобритания
Образование Ню Колидж
Военна служба
Звание майор
Прякор Лорънс Български
Години 1939 – 1944
Служил на Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Flag of Bulgaria.svg НОВА
Род войски Партизанско движение в България
Войни Втора световна война
Битки Битка при Батулия
Братската могила в Литаково с гроба на майор У. Ф. Томсън
Гробът на майор Томсън

БиографияРедактиране

Роден е на 17 август 1920 г. в град Дарджилинг, Британска Индия. Произхожда от семейство с леви политически възгледи. През 1939 г., докато учи в Оксфордския университет, става член на Комунистическата партия на Великобритания под влиянието на своята близка приятелка Айрис Мърдок. Въпреки това, той изразява несъгласие с продиктуваната от пакта Молотов-Рибентроп политика на комунистическата партия за неутралитет в започващата Втора световна война. Постъпва като доброволец в Британската армия. Служи в Северна Африка, Близкия изток и Сицилия. Негов идеал е Георги Димитров.

На 25 януари 1944 г. майор Франк Томпсън е спуснат с парашут в Македония, за да осъществява връзката между британското командване и партизанските части, ръководени от Славчо Трънски. Включва се в британската военна мисия Mulligatawny (командир, майор Мостин Дейвис). През май 1944 г. мисията е включена в състава на щаба на Втора софийска народоосвободителна бригада и осъществява връзката между Главния щаб на НОВА и британската Балканска секция на Управлението за специални операции в Кайро. Получава сведения за структурата и състава на НОВА и ОФ. Организира спускания на английско оръжие, с което е въоръжена част от състава на току-що формирания батальон "В. Левски" на Трънският отряд.[1] [2]

На 18 март се организира пречиствателна операция на българските войскови подразделения, при която групата на Франк Томпсън е разбита и пръсната, като нейният водач М. Л. Дейвис загива. След дълги перипетии групата успява да се събере на 23 март около с. Ново Село, Сурдолишко, където поради предателство трима от групата загиват, а Томпсън се спасява по чудо. На 6 април 1944 г. той успява да се свърже с английската военна мисия на майор Дагмор, като чрез него се обажда на радиоцентъра в Кайро и на 14 април получава нова радиостанция. По същото време е формирана нова английска военна мисия с кодовото име "Claridges", в чийто състав попада и Франк У. Томпсън заедно със радист - сержант Кенет Скот, сапьор - сержант Джон Уолкър и преводач - сержант Ник Мървин (Монро). В началото на май 1944 г. тя успява да осигури получаването на голямо количество оръжие, с което се въоръжават I и II софийска бригада в района на Кална. [1]

Участва в боен поход на Втора софийска народоосвободителна бригада от Югозападна към Северозападна България. На 23 май 1944 г. бригадата води битка с българска армейска част и жандармерия при с. Батулия. При боя в местността „Марина мъртвина“ част от партизаните загиват. Майор Франк Томпсън е ранен, заловен и разпитван от Разузнавателната служба при Щаба на войската. През нощта на 10 юни 1944 г. е изведен от ареста и разстрелян в района на местността „Калето“ в село Литаково заедно с партизанина Лазар Атанасов и ятака Христо Гурбов.[3]

ПаметРедактиране

На майор Франк Томпсън е наименувано образуваното след войната село Томпсън. На мястото на залавянето му е изграден негов бюст-паметник. Улица в с. Литаково носи неговото име. През 1970-те години е препогребан в Братската могила в местността Калето край с. Литаково, наред със загинали по време на Съпротивителното движение в България 72 партизани и ятаци от Партизанска бригада „Чавдар“ и Втора софийска народоосвободителна бригада.

 
Паметник за битката при с. Батулия

Сред погребаните са партизаните: канадецът сержант Ник Марвин (Монро), червеноармеецът Иван Валчук (Ванюша), сърбинът Стефан Радович и арменката Армина Разгладнян (Саша). [4].

ЛитератураРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б Котев, Николай. Война без правила. София, Издателство на Министерството на отбраната "Св. Георги Победоносец", 1994. с. 150-151.
  2. Котева А., Котев К., Британското разузнаване в България, С., 2003, с. 138 – 141
  3. Дочев Д., Монархофашизма срещу Народната съпротива 1941 – 1944 г., С., 1983, с.148
  4. www.novazora.net