Марин Дамянов
български писател и сценарист
Тази статия е написана в стила на прессъобщение, медийно представяне или реклама.
Можете да обсъдите проблемите на беседата с другите редактори или директно да подобрите статията. |
Марин Дамянов Дамянов е киносценарист и писател, който се изявява главно в областта на криминалните жанрове.
Марин Дамянов | |
български писател и сценарист | |
Роден | |
---|---|
Националност | България |
Работил | сценарист, писател |
Литература | |
Жанрове | трилър |
Семейство | |
Уебсайт |
Биография
редактиранеМарин Дамянов e доктор по драматургия с дисертация на тема „Използване на съвременни психологични теории за несъзнаваното в драматургичните текстове“ (НАТФИЗ, 2008), доцент (2012) и професор по кинодраматургия (НАТФИЗ, 2018). Работил е като редактор в Студия за игрални филми (1987-1989), като преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски“, и като учител.[1]
Сценарист на предаването за култура „Суматоха“ в „Българската национална телевизия в периода 2002-2006 г.[1]
Членство в творчески организации
редактиране- Съюза на българските писатели (СБП)
- Българската секция на Международния съюз на криминалните писатели (АIEP)
- Съюза на българските филмови дейци (СБФД) – Гилдия „Кинораматурзи“ (председател е на гилдията)
- Асоциацията на българските филмови, телевизионни и радио сценаристи (БАФТРС), която е асоцииран член на Федерацията на сценаристите в Европа (FSE)[1]
Признание и награди
редактиране- 1990 – Втора награда (първа не е присъдена) за разказа „Трябва да катастрофирам“ на конкурс за криминален разказ на името на Павел Вежинов.
- 1992 – Втора награда за разказа „Мрънко“ и трета награда за разказа „ВКР“ на същия конкурс (първа награда не е присъдена).
- 1993 – Втора награда за разказа „Кранки“ на същия конкурс.
- 1997 – Втора награда (първа не се дава) за разказа „Да убиеш богомолка“ на конкурса „Агата“ на „Литературен вестник“.
- 1998 – Първа награда за разказа „Рязан“ на конкурс на „Литературен вестник“.
- 2000 – Втора награда за разказа „Човекът пич и неговата жена“ на конкурса за криминален разказ на AIEP и детективска агенция „Саламандър“.
- 2000 – Носител е на наградата от Националния конкурс за нов български роман „Развитие“ с романа си „Казусът Рози“.
- 2001 – Първа награда за разказа „Бойно изкуство“ на конкурса за криминален разказ „Атанас Мандаджиев“ на AIEP.
- 2002 – Трета награда за разказа „Убийството, което разкрих“ на конкурса „Атанас Мандаджиев“ на AIEP.
- 2003 – Трета награда за разказа „Тъпото муле“ на конкурса за криминален разказ „Атанас Мандаджиев“ на AIEP и детективска агенция „Саламандър“.
- 2004 – Втора награда за разказа „Любов, Сатанаил и барета“ на същия конкурс.
- 2005 – Наградата на критиката за най-добър криминален роман за „Време за убиване“.
- 2006 – Голямата награда за разказа „Ескимоско иглу на припек“ на конкурса на Детективска агенция „Саламандър“ и AIEP за къс криминален разказ.[1]
Филмография
редактиране- Автор на диалога на „Маргарит и Маргарита“ със сценарист и режисьор Николай Волев
- Автор на диалога на „Козият рог“ (1994) със сценаристи Николай Хайтов и Николай Волев и режисьор Николай Волев.
- Съавтор на сценария на игралния филм и на телевизионния сериал „Огледалото на дявола“(2001) – съсценарист и режисьор Николай Волев.
- Съавтор на сценария на телевизионния филм „Следвай ме“ (2003 г.), режисьор и съавтор на сценария – Дочо Боджаков.
- Съавтор е на сценария на филма „Лейди Зи“ (2005 г.), режисьор и съавтор на сценария – Георги Дюлгеров.
- Съавтор на сценария на телевизионния филм „Братът на охлюва“.[1]
- Съавтор (заедно с Емил Спахийски и Стефан Командарев) на филма „Съдилището“, получил „Златната роза“ на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна през 2014 г., българско предложение за „Оскар“ през 2015 г.
- Наградата за най-добър сценарий за пълнометражен филм за „Събирач на трупове“ на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна през 2015 г.
- „Парцалев“ (2020) – документален, реж. Валентина Фиданова-Коларова, съсценарист с Пенчо Ковачев.
- „Майор Томпсън - (не)нужният герой“ (2022) – документален филм за Франк Томпсън, реж. Жезко Давидов, съсценарист с Пенчо Ковачев.
- „Нашата чужда война“ (2023) – документален филм, реж. Росен Елезов, съсценарист с Наделина Анева.
Библиография
редактиране- „Абсолютно безнаказано убийство“ (сборник разкази), 1995
- „Добро ченге, гадно ченге“ (сборник разкази), София: Аргус, 2000 [2]
- „Сбогом, Джони“ (роман), София: Аргус, 2001
- „Казусът Рози“ (роман), София: Развитие, 2002
- „Време за убиване“ (роман), София: Факел, 2004
- „Лошите и злите“ (сборник разкази), София: Аргус, 2007
- „Самурай от Надежда“ (сборник разкази), София: Action, 2009 [3]
Източници
редактиране- ↑ а б в г д Творческа биография на Марин Дамянов на сайта на НАТФИЗ
- ↑ Милена Кирова, „Трилъри с човешко лице“, рец. във в. „Култура“, бр. 37, 22 септември 2000
- ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 2 (2574), 20 януари 2010
Външни препратки
редактиране- Марин Дамянов в Литературен клуб
- Марин Дамянов в Либерален преглед[неработеща препратка]
- „Гадже на фон“ (разказ) Архив на оригинала от 2020-09-18 в Wayback Machine., в. „Сега“, 12 януари 2008
- „Рязан“ (разказ), e-vestnik, 16 януари 2013