Уикипедия

Франсиско Аскасо

Франсиско Аскасо Абадия е испански анархист, дърводелец[1] и видна анархо-синдикалистка фигура в Испания.

Франсиско Аскасо
Francisco Ascaso
Роден
Франсиско Аскасо Абадия
Починал
20 юли 1936 г. (35 г.)
ПогребанБарселона, Испания
РелигияАтеизъм
Работилдърводелец
Семейство
Братя/сестриАлехандро Аскасо Абадия (брат)
Доминго Аскасо Абадия (брат)
Хоакин Аскасо Будрия (братовчед)
Франсиско Аскасо в Общомедия

Братовчед е на Хоакин Аскасо, президент на Регионалния съвет по отбрана на Арагон.[2]

Аскасо живее престъпен живот, участвайки в убийствата на множество високопоставени държавни служители и в резултат на това често е задържан. По времето на Гражданската война в Испания създава и участва в множество анархистки операции и организации заедно с близкия си приятел Буенавентура Дурути. Убит е по време на Гражданската война.

Биография редактиране

През 1922 или 1923 г. Аскасо се запознава с Хуан Гарсия Оливер и Буенавентура Дурути и скоро след това създава Лос Солидариос в отговор на екзекуцията на анархиста Франсеск Ферер.[1][3] Групата е замесена в смъртта на много видни лидери от онова време като испанския министър-председател Едуардо Дато. Аскасо е привлечен от Дурути заради общото им презрение към „болшевизацията“, бюрокрацията и фалшивите качулки“ на Руската революция.

Аскасо и Оливер скоро се преместват в Манреса, за да избегнат залавяне от полицията.[4] При пристигането си те са задържани по подозрение за трафик на наркотици. Докато живее в Манреса, Аскасо научава за ареста и процеса на Дурути. Аскасо и Оливер се забъркват в заговор за убийството на тогавашния архиепископ на Сарагоса Хуан Солдевила и Ромеро, който убиват на 23 юни 1923 г.

Аскасо е арестуван за участието си, но избягва затвора с помощта на Дурути и през юни 1923 г. Аскасо и Дурути бягат във Франция в знак на протест срещу диктатурата на Мигел Примо де Ривера, наследник на Едуардо Дато и тогавашен министър-председател на Испания.[5] Аскасо и Дурути продължават да подкрепят Революционния комитет във Франция по това време като начин за „организиране на революционен център във Франция“. Организационният метод на Аскасо включва събиране на другари и оръжия за прокарване на техните идеали. В края на декември 1924 г. Аскасо и Дурути са информирани за тежкото финансово положение на Революционния комитет и са инструктирани да пътуват до Латинска Америка, което те незабавно правят с намерението да съберат средства.

В края на март 1925 г. Аскасо и Дурути търсят убежище в Мексико Сити, но скоро напускат, чувствайки се виновни, че живеят в луксозен хотел, разположен в съседство с бедните квартали. В края на февруари 1926 г. Аскасо се отправя към Европа, по-специално Франция. Те пристигат на 30 април 1926 г.

На 25 юни 1926 г. Аскасо е арестуван от френската полиция, осъден на шест месеца с намерение да нападне краля на Испания, който е на посещение във Франция по това време.[6] При арестуването Аскасо заедно с Дурути и Ховер Кортес са информирани, че ще бъдат предадени на аржентинското правителство.

Аскасо се завръща в Испания през 1931 г. Той се завръща от депортация в Африка през 1932 г., за да стане редактор на Solidaridad Obrera (Работническа солидарност) и секретар на каталонската Национална конфедерация на труда. Той подкрепя милициите на CNT и се противопоставя на политически съюзи с организации.[7]

По време на Гражданската война в Испания, докато живее в Барселона, Аскасо създава Комитета на антифашистките милиции. Заедно с Дурути атакуват армейски складове и затворническия кораб „Uruguay“ със собственоръчно направени гранати и импровизирани бронирани автомобили.[8] Аскасо е един от 500-те, които загиват при нападението на казармите Атарасанас.[9] Погребан е в гробището Монжуик заедно с Дурути.[10]

Източници редактиране

  1. ↑ а б Simkin, John. Francisco Ascaso // September 1997. Посетен на April 16, 2020.
  2. ↑ Jesús Mestre i Campi, Diccionari d'Història de Catalunya, Edicions 62. 1998, ISBN 8429735216; p. 68
  3. ↑ Simkin, John. Solidarios // September 1997. Посетен на April 16, 2020.
  4. ↑ Paz, Abel. Durruti in the Spanish Revolution. AK Press, 2007. ISBN 978-1-904859-50-5.
  5. ↑ Ascaso Abadía, Francisco, 1901-1936 // September 4, 2014. Посетен на May 5, 2020.
  6. ↑ Bayer, Osvaldo. The Anarchist Expropriators: Buenaventura Durruti and Argentina's Working-Class Robin Hoods. AK Press, 2015-12-21. ISBN 978-1-84935-224-6.
  7. ↑ Ascaso Abadía, Francisco (1901–1936) // The International Encyclopedia of Revolution and Protest. American Cancer Society, 2010. ISBN 978-1-4051-9807-3. DOI:10.1002/9781405198073.wbierp1665. с. 1.
  8. ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. London. p.67
  9. ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.237
  10. ↑ Montjuïc Cemetery Barcelona | Spotted by Locals // 2016-08-08. Архивиран от оригинала на 2021-10-24. Посетен на 2023-02-08.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Francisco Ascaso в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Франсиско_Аскасо&oldid=11995589“.