Франсиск ван ден Енден

Франсиск ван ден Енден (ок. 5 февруари 1602 г. в Антверпен – 27 ноември 1674 г. в Париж) е бивш иезуит, неолатински поет, физик, търговец на картини, философ и заговорник срещу краля на Франция Луи XIV, най-известен като учителят на Барух де Спиноза (1632 – 1677).[1] 

Франсиск ван ден Енден
неолатински поет
Роден
Починал
27 ноември 1674 г. (72 г.)
Активен периодот 1648 г. до 1670 г.
Семейство
Подпис
Франсиск ван ден Енден в Общомедия

Значение редактиране

Един от основните въпроси, свързани с Франсиск ван ден Енден, е дали и в каква степен е повлиял върху философията на Спиноза. През 1990 г., независимо един от друг, Marc Bedjai and Wim Klever установяват, че ван ден Енден е автор на два анонимни памфлета - Kort Verhael van Nieuw Nederland (Кратък разказ за Нова Холандия) и Vrye Politijke Stellingen (Свободни политически предложения). Въз основа най-вече на втория текст Wim Klever предполага, че цялата философия на Спиноза е разработена именно от ван ден Енден. Идеята за влиянието му върху Спиноза по-късно е възприета в най-съвременните биографии на Спиноза (Stephen Nadler и Margaret Gullan-Whur). Внимателен анализ на двата памфлета обаче показва, че възможното влияние е по-скоро ограничено и хронологията на източниците не позволява да се определи дали е бил учителят, повлиял на учениците или обратното.

Извън този въпрос, на който, поради фрагментирания материал, вероятно никога няма да бъден даден сигурен отговор, по-късните творби на ван ден Енден представляват голям интерес. Ясно е например, че заедно с Johan de la Court той трябва да бъде причислен към най-ранните застъпници на демокрацията. Защитата му на религиозната толерантност, светската държава, общодостъпното образование и по-леките форми на правосъдие, го ситуират в епохата на Ранното Просвещение. Още повече – неговото радикално отхвърляне на робството е уникално, дори в рамките на свободомислещия кръг в Амстердам, в който принадлежи. А загрижеността на ван ден Енден за социалните проблеми и предложенията му за организирани форми на солидарност, повлияни вероятно от Plockhoy, трябва да бъдат счетени за оригинални за времето си.

Източници редактиране

  1. Frank Mertens, Ghent University. Franciscus van den Enden/Home // 30 юни 2009. Архивиран от оригинала на 2017-03-13. Посетен на 7 октомври 2011.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Franciscus van den Enden в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​