Франсис Грийн

Франсис Винтън Грийн (на английски: Francis Vinton Greene) е офицер от армията на САЩ, генерал-майор. Професор по артилерия в Уест Пойнт. Официален наблюдател на армията на САЩ и военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878).

Франсис Грийн Francis Vinton Greene
офицер от армията на САЩ
Роден	27 юни 1850 Провидънс, САЩ
Починал	13 май 1921 Ню Йорк, САЩ
Погребан	Национално гробище Арлингтън, САЩ
Националност	САЩ
Учил във	Военна академия на Съединените щати
Партия	Републиканска партия
Семейство
Подпис
Франсис Грийн в Общомедия

Биография

Франсис Грийн е роден на 27 юни 1850 г. в град Провидънс, Роуд Айланд. Семейството е на потомствени военни с дълго участие в армията. Посвещава се на военното поприще. Завършва Военната академия в Уест Пойнт (1870). Действителна военна служба започва в артилерийските части, след което е прехвърлен в инженерния корпус. Военен аташе на САЩ в легацията в Санкт Петербург.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като официален военен наблюдател на армията на САЩ в щаба на Действуващата Руска армия на Балканския полуостров. Едновременно е военен кореспондент на печатни издания в САЩ. По свидетелството на военния кореспондент Василий Немирович-Данченко: „Военния агент на Съединените щати носеше гражданска шапка със златен шнур. Неговия край, завършващ с някакво копче стърчеше над самото му лице, чиито тънки черти издаваха ум и енергия. Със синята си дреха, той не сядаше, а просто се излягаше на тревата. В бой не влизаше. И правилно.“

Военните си кореспонденции и доклади публикува и в самостоятелни издания: „Кампанията в България 1877 – 1878 г.“ и „Доклад за Руската армия и нейната кампания в Турция през 1877 – 1878 г.“ Публикува и книгата си „Скици от армейския живот в Русия“ (1881).

След войната се завръща в САЩ. Работи като строителен инженер във Вашингтон и професор по артилерия в Уест Пойнт. При избухването на Испано-американската война се завръща в армията на САЩ (1898). Командир на 7-и пехотен полк. Повишен е във военно звание бригаден генерал. Проявява се в битката при Манила (1898). Повишен във военно звание генерал-майор и назначен за командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна дивизия. Излиза в оставка през 1899 г.

Деец на Републиканската партия. Полицейски комисар на Ню Йорк (1903 – 1905). Президент на Енергийната компания „Ниагара“ и „Онтарио“.

Умира на 13 май 1921 г. в Ню Йорк.

Източници

• Greene, F.V. The Russian Army and its Campaigns in Turkey. New York, D.Appleton and Company, 1879. Посетен на 19 юли 2018.
• Greene, F.V. The Campaign in Bulgaria 1877 – 1878. London, Hugh Rees, Limited, 1903. Посетен на 19 юли 2018.
• Greene, F.V. Sketches of Army Life in Russia. London, W.H. Allen & Co., 1881. Посетен на 21 юли 2018.
• Генов Ц.Освободителната Руско-турска война 1877 – 1878 г., С., 1978, с. 301.
• Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 85.