Франсоа Купрен (на френски: François Couperin) 10 ноември 1668 – 12 септември 1733 Париж) е френски бароков композитор, органист и чембалист. Известен е като „Големият Купрен“, за да се различава от други членове на музикално надарено семейство Купрен.

Франсоа Купрен
François Couperin
François Couperin.jpg
Роден
Починал

Националност Флаг на Франция Франция
Музикална кариера
Инструменти Орган, Клавесин

Уебсайт
Франсоа Купрен в Общомедия

Купрен започва да се обучава при баща си, а след смъртта му в 1679 – при Жак Томлен, органист на Кралския параклис (Chapelle Royale). При пълнолетие става органист на църквата Сен-Жерве в Париж, пост който и по-късно остава при други членове на семейството. Купрен чрез ментора си Томлен става и органист с титлата Кралски, присъдена му от Луи XIV. Въпреки завидните си умения на клавесина той не добива официално признание за този инструмент. Като органист и композитор в двора има званието „ordinaire de la musique de la chambre du Roi“ и концертира обикновено в неделя за краля.

Творчеството на Франсоа Купрен възлиза на 126 творби: четири книги публикувани между 1713 и 1730 съдържат 27 сюити за клавесин.[1]; композиции за орган съставляват две меси (Messe à l'usage ordinaire des paroisses pour les fêtes solemnelles; Messe propre pour les Convents de religieux et religieuses). В 1716 г. излиза неговата книга Изкуството да се свири на клавесин, която освен обяснения за различни апликатури съдържа 8 прелюда.[2];

Купирин е повлиян Арканджело Корели на която представи във Франция трио-соната, като обяви 1726. A влиянието на Купрен се открива у по-късни каомпозитори и клавиеристи катоЙохан Себастиан Бах или Йоханес Брамс.

ИзточнициРедактиране

  1. Premier livre, 1713; Second livre, 1716/1717; Troisième livre, 1722; Quatrième livre, 1730
  2. L'art de toucher le clavecin (1716)