Фридрих Густав Ягер

Фридрих Густав Ягер (на немски: Friedrich Gustav Jaeger) е германски оберст от Вермахта, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Фридрих Густав Ягер
германски офицер
Звание	оберст
Години на служба	1914 – 1944
Служи на	Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия
Род войски	Вермахт
Битки/войни	Първа световна война Втора световна война
Награди	Железен кръст
Дата и място на раждане	25 септември 1895 г. Кирхберг на Ягсте, Германска империя
Дата и място на смърт	21 август 1944 г. Берлин, Нацистка Германия

Съпротива

През 1938 г., след судетската криза, Ягер участва в германското нахлуване в судетските територии на Чехословакия. С избухването на Втората световна война той е участник в нашествието на Полша. От 1939 г. Ягер изгражда контакти с елементи на съпротива във Вермахта, включително Ханс Остер, Фридрих Олбрихт и Лудвиг Бек. През 1940 г. участва в битката във Франция, където получава Железен кръст, а през 1941 г. той е в Операция Барбароса.

След смъртта на съпругата му, по време на британски бомбардировки на 17 февруари 1942 г., Ягер говори за първи път със сина си за контактите му със съпротивата и плановете им да свалят Адолф Хитлер. През годината е полковник и е изпратен в битката при Сталинград. Там е ранен 8 пъти и, след като се разболява от епидемичен тиф, отива в Люблин.

През 1943 г. Ягер неохотно се съгласява с плановете за покушение срещу Хитлер. Заради християнските си убеждения предпочита да види Хитлер да се изправи пред съд. Синът на Ягер е капитан в дивизията Gross Deutschland, сред най-елитните формирования в Германия. Крафт Ягер е арестуван и обвинен в опит за предателство към водещ другар във военно неподчинение; освободен е поради липса на доказателства, но е изпратен обратно на фронта, за да може „да си възвърне честта“.

Процес и екзекуция

На 20 юли 1944 г., в деня атентата срещу Хитлер, Ягер е командир на резервните танкови войски. След като бомбата от куфарчето избухва във Вълчата бърлога в Източна Прусия, Ягер получава заповеди от Клаус фон Щауфенберг за арест на СС-Оберфюрер. Освен това той също трябва да арестува Йозеф Гьобелс. След като става известно, че Хитлер е оцелял, войниците под негово командване вече няма да изпълняват заповедите му. Самият Ягер е арестуван от собствената си армия в същия ден, когато заговорът се проваля. Синът му също е арестуван, в италианска военна болница и докаран с влак при Гестапо в Берлин.

На 21 август 1944 г. Фридрих Густав Ягер е осъден на смърт и е обесен по-късно същия ден в затвора в Пльоцензе в Берлин. Имотите на семейството му са конфискувани.

Почести

Крафт Ягер е изпратен в концентрационния лагер Захсенхаузен. Той обаче оцелява, а на 25 септември 1995 г. открива паметна плоча на баща си в къщата, където се е родил 100 години по-рано. Къщата в наши дни е кметството на Кирхберг на Ягсте.

На Фридрих Густав Ягер има е наречена улица Fritz-Jaeger-Allee във Вюнсдорф.

Литература

• Fellgiebel, Walther-Peer. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939–1945 – Die Inhaber der höchsten Auszeichnung des Zweiten Weltkrieges aller Wehrmachtteile. Friedberg, Germany, Podzun-Pallas, 2000, [1986]. ISBN 978-3-7909-0284-6. (на немски)
• Scherzer, Veit. Die Ritterkreuzträger 1939–1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives. Jena, Germany, Scherzers Militaer-Verlag, 2007. ISBN 978-3-938845-17-2. (на немски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Friedrich Gustav Jaeger в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​