Фридрих фон Фризен

Фридрих фон Фризен (на немски: Friedrich Freiherr von Friesen; * 11 октомври 1796 в Дрезден; † 21 март 1871 в Дрезден) е фрайхер от саксонския род Фризен, лейтенант и президент на I. камера на Саксонското народно събрание.

Фридрих фон Фризен
Роден
Починал
21 март 1871 г. (74 г.)
Гербът на род фон Фризен
Дворецът Рьота ок. 1855
Трахенау ок. 1850

Той е третият син на (от 11 деца) на политика фрайхер Йохан Георг Фридрих фон Фризен (1757 – 1824) и втората му съпруга Юлиана Каролина фон дер Шуленбург (1764 – 1803), дъщеря на граф Гебхард Вернер фон дер Шуленбург (1722 – 1788) и София Шарлота фон Велтхайм (1735 – 1793).[1] Баща му Йохан Георг Фридрих се жени трети път на 15 юли 1819 г. се жени трети път за Каролина Бамбергер, която от 28 години е домашна помощница и възпитателка на децата му, без да съобщи на обществото. Той обаче ѝ позволява като Мадмоазел Бамбергер да участва в обществения живот на фамилията Фризен.

През 1816 г. Фридрих фон Фризен започва да следва право в университета в Лайпциг и завършва през 1820 г. Той работи известно време при адвокат в Дрезден и след това започва държавна служба. До 1830 г. той става таен финансов съветник в министерството в Дрезден.

През 1824 г. той заедно с братята си Ернст фон Фризен (1800 – 1869) и Херман фон Фризен (1802 – 1882) наследява трите рицарски имоти на баща им. Той получава Рьота (при Лайпциг) и купува през 1846 г. рицарското имение Трахенау (до Лайпциг) от брат си Херман.

През 1826 г. той получава титлата саксонски камерхер. Той участва в народното събрание 1824, 1830 и 1831 г. През 1842 г. саксонският крал Фридрих Август II го приема доживотно в I. камера. Той е считан към групата на най-богатите и влиятелни рицарски собственици на Саксония. През 1847 г. той е президент на I. камера на Саксонското народно събрание.

Тогава крал Йохан през 1869 г. му дава титлата истински таен съветник с правото за наричане с „екселенц“. Той е до 1869/70 г. президент.

Фрзен умира бездетен през 1871 г. в Дрезден и е погребан в Рьота. Рицарското му имение остава на фамилията.

ФамилияРедактиране

Фридрих фон Фризен се жени на 9 януари 1826 г. за графиня Йохана Августа фон Айнзидел от род Волкенбург. Бракът е бездетен и те се развеждат през 1836 г.[2] На 11 септември 1838 г. той се жени втори път за по-младата с 25 години графиня Матилда фон Каниц. Бракът също е бездетен.

ПроизведенияРедактиране

  • Vortrag an die ritterschaftlichen Herren Stände des Leipziger Kreises, Leipzig 1844
  • Den Herren Ständen des Leipziger Kreises in treuer Verehrung und Dankbarkeit gewidmet, Rötha 1863.

ЛитератураРедактиране

  • Josef Matzerath: Aspekte sächsischer Landtagsgeschichte – Präsidenten und Abgeordnete von 1833 bis 1952, Dresden 2001, S. 15 f.
  • Josef Matzerath: Friesen, Friedrich Freiherr von. In: Institut für Sächsische Geschichte und Volkskunde: Sächsische Biografie.
  • Karlheinz Blaschke: Friesen, Freiherren von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 611 f.
  • Heinrich Theodor Flathe: Friesen: von, Freiherren. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 87.
  • Bernhard Hirschel: Sachsens Regierung, Stände und Volk, Mannheim 1846, S. 190 (Digitalisat)

ИзточнициРедактиране

  1. Dietrich Werner Graf von der Schulenburg, Hans Wätjen: Geschichte des Geschlechts von der Schulenburg 1237 bis 1983. Niedersachsen-Druck und Verlag Günter Hempel Wolfsburg, ISBN 3-87327-000-5, Wolfsburg 1984, S. 232.
  2. Ernst von Friesen: Geschichte der reichsfreiherrlichen Familie von Friesen. Verlag von C. Heinrich, Dresden 1899, S. 306.