Функционални финанси

Функционални финанси e икономическа теория, предложена от Аба Лернер, базирана на принципа на ефективното търсене и хартализма.

Принципи редактиране

Основните идеи зад функционалните финанси могат да се обобщят като:

  • Правителството трябва да се намеси, икономиката не е саморегулативна.
  • Основната икономическа цел на държавата трябва да бъде да осигури просперираща икономика.
  • Парите като създадени от държавата трябва да бъдат управлявани.
  • Фискалната политика трябва да бъде насочена в светлината на своето влияние върху икономиката и бюджетът трябва да бъде управляван по същия начин, което ще рече, че „баланс“ (бюджетен) не е важно само по себе си.
  • Големината и стъпката на правителствените харчове трябва да се определя в светлината на желаното ниво на активност и данъците трябва да бъдат вземани заради техния икономически ефект, отколкото да увеличават доходността.
  • Принципи като „добри финанси“ са приложими за индивиди, те са от значение за домакинства и бизнеси, но не се прилагат за правителства на държави, които са в състояние да поддържат монетарна политика и пускане на пари в обращение. [1]

Източници редактиране

  1. ((en)) Edward J. Nell, Mathew Forstater, Reinventing functional finance: transformational growth and full employment, ISBN 1-84542-220-1, Edward Elgar Publishing 2003
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Functional finance в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​