Фьодор Матюшкин

Фьодор Фьодорович Матюшкин (на руски: Фёдор Фёдорович Матюшкин) е руски полярен изследовател, адмирал (1867), сенатор.

Фьодор Матюшкин Фёдор Фёдорович Матюшкин
руски изследовател
Роден	10 юли 1799 г. (стар стил) Щутгарт, Херцогство Вюртемберг, Свещена Римска империя
Починал	16 септември 1872 г. Санкт Петербург, Руска империя
Погребан	Тихвинско гробище, Санкт Петербург, Русия
Националност	Русия
Учил в	Царскоселски лицей
Награди	Орден „Свети Станислав“ I степен орден на свети Владимир, 4-та степен Орден Свети Владимир III степен Орден „Свети Станислав“ III степен

Биография

Произход и образование (1799 – 1817)

Роден е на 10 юли 1799 година в Щутгарт, Херцогство Вюртемберг, Свещена Римска империя (днес в Германия), където баща му служи като съветник в руското посолство. Първоначално образование получава в пансиона на Московския университет, а от 1811 – в Царскоселския лицей заедно с Александър Пушкин.

Експедиционна дейност (1817 – 1827)

След завършването на лицея през 1817 постъпва като доброволец и участва в околосветското плаване на кораба „Камчатка“ през 1817 – 1819 под комадването на Василий Головнин. Завръща се от плаването като мичман.

През 1820 – 1824 г. участва в експедицията на Фердинанд Врангел в Североизточен Сибир. От март до май 1821 самостоятелно изследва и описва остров Четиристълбов (от Мечите о-ви). През лятото на 1821 изследва басейна на река Голям Анюй (десен приток на Колима) и тундрата на изток от устието на Колима, през лятото на 1822 – река Малък Анюй, а през март и април 1823 – северния бряг на п-ов Чукотка от Чаунския залив (169º 50` и.д.) до 179º 30` и.д. и събира ценни етнографски материали. Изучава и описва бита и обичаите на местното население и съставя речник на чуванските и омокските езици.

През 1825 – 1827 г. отново съпровожда Врангел, вече като лейтенант, в околосветското му плаване.

Военноморска кариера (1828 – 1851)

От 1828 до 1831 г., в качеството си на вахтен началник, участва в Руската средиземноморска ескадра, която блокира Дарданелите. На 30 юни 1831 г., с чин капитан-лейтенант, командва кораба „Ахилес“ и провежда няколко сражения по време на войната за освобождаването на Гърция.

През 1834 е назначен за командир на фрегатата „Амфитрида“ и същата година е преведен в Черноморския флот. Командвайки корабите „Браила“ и „Варшава“ (близо 10 години), обикаля кавказките брегове, нееднократно превозвайки десантни отряди и взема дейно участие във войната на Русия срещу кавказките народи. През 1838 г. за участието в битката за превземането на Туапсе е произведен в капитан 2-ри ранг, през 1840 – в капитан 1-ви ранг, а през 1849 – в контраадмирал.

През 1850 г. Матюшки е преместен в Балтийския флот и през тази и следващата година плава покрай бреговете на Дания, Германия и Швеция. С това плаване завършва строевата дейност на Матюшкин и започва административна.

Административна дейност и смърт (1852 – 1872)

През 1852 г. Матюшкин е назначен за заместник-директор на инспекторския департамент и остатъка от живота си посвещава на административна дейност. Участва в съставянето на нов морски устав, става главен командир на Свеаборгското пристанище, член на морското генерал-губернаторство, цензор на морското министерство, член на различни комитети и от 1858 председател на Морското ведомство.

На 26 август 1858 г. е произведен във вицеадмирал, а на 30 август 1861 е назначен за сенатор, която длъжност заема до смъртта си. На 9 юни 1867 е произведен в пълен адмирал.

Умира на 16 септември 1872 година в Санкт Петербург на 73-годишна възраст.

Памет

Неговото име носят:

• връх Матюшкин (71°02′ с. ш. 179°37′ и. д.71.033333° с. ш. 179.616667° и. д.71.033333, 179.616667, 661 м), в южната част на остров Врангел в Чукотско море;
• нос Матюшкин (69°36′ с. ш. 170°09′ и. д.69.6° с. ш. 170.15° и. д.69.6, 170.15) на Източносибирско море, на северния бряг на Чукотка.

Трудове

• „Журнал кругосветного плавания на шлюпе „Камчатка“ под командою капитана Головнина“, в кн.: Шур, Л.А., К бе-регом Нового Света, М., 1971.

Източници

• Аветисов, Г. П., Матюшкин, Федор Федорович (10.07.1799 – 16.09.1872), Имена на карте Арктики.
• Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 290 – 292.
• Есаков, В. А., География в России в XIX и начале ХХ века /Открытия и исследования земной поверхности и развитие физической географии/, М., 1978
• Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971
• Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86.

Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 72.