Хаджи Паню
Хаджи Паню (х.Панайот, х.Панчо) е български чорбаджия, търговец и общественик от втората половина на XVIII век, шуменски бегликчия.[1]
Хаджи Паню | |
български общественик | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Дурмушкьой, Османска империя |
Исторически извори
редактиранеОсновен източник на информация за него са спомените на неговия правнук Илия Димитриев за еснафството и търговията в Шумен преди Освобождението, подкрепени от краеведските записки на Георги Джумалиев. При изписването на имената в старите кондики от ХІХ в. чорбаджиите и хората, заемащи високо място в тогавашното общество, са изписвани само с първото си име. Ако има съвпадение на имената, с второ име се записва този, който е по-млад или стои по-ниско в йерархията. Във всички сведения, събирани от наследници, хаджи Паню присъства единствено с първото си име.
Биография
редактиранеСпоред източниците, „издигнатият от башибозуците шуменски първенец хаджи Паню“ произхожда от старите шуменски семейства. Той строи къща и е събирач на данъците от българското население и еснафи, за които е и застъпник. Завоюва си голямо влияние между османските градски управители. Според писмо на спътник в хаджилъка, Хаджи Паню и съпругата му Калица стават хаджии след 29 август 1799. Синът им Димитраки се ражда около 1790.[2] Съхранени са свидетелства, че през 1804 г. хаджи Паню събира и съхранява черковни пари. Избран е сред шуменските общинари и е посочен за Пазител на Божигробската кутия до 1813 г. През същата година, към края на Руско-турската война, хаджи Паню е отвлечен от дома си от османските власти и убит край село Дурмушкьой. Според негови родственици, на мястото на неговото убийство и до днес има чешма.
Източници
редактиране- ↑ Станимира Ангелова, Хаджи Димитраки Хаджипанев и неговата роля в управлението на Шумен Архив на оригинала от 2021-08-31 в Wayback Machine.. Известия на РИМ-Шумен, книга 17, 2017. Стр. 173
- ↑ geni.com
Допълнително четиво
редактиране- Джумалиев, Г. Училищна сметководна книга на Шуменската община от 40-те години на миналия век (1839 – 1848 г.). – В: ИИМШ. Кн. 5. Варна, 1972