Хайнрих Вилхелм Олберс
Хайнрих Вилхелм Матеус Олберс (на немски: Heinrich Wilhelm Matthäus Olbers) е германски астроном и лекар.
Хайнрих Вилхелм Олберс Heinrich Wilhelm Matthäus Olbers | |
германски астроном и лекар | |
Роден |
11 октомври 1758 г.
|
---|---|
Починал |
Бремен, Германия |
Погребан | Бремен, Федерална република Германия |
Националност | Германия |
Учил в | Гьотингенски университет |
Научна дейност | |
Област | Астрономия, медицина |
Хайнрих Вилхелм Олберс в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е на 11 октомври 1758 година в Арберген на Везер, село край Бремен. Той е осмото от шестнадесетте деца в семейството. Баща му е проповедник в бременската Домкирхе от 1760 година, който умира през 1772. Олберс посещава гимназията в Бремен. Любовта му към астрономията проличава още на 14-годишна възраст. През 1777 година, той наблюдава слънчево затъмнение. Същата година започва да изучава медицина в Гьотинген, посещавайки по същото време лекциите на Кестнер по математика. Завършва през 1780 година с докторска дисертация на тема „De oculi mutationibus internis“ („За вътрешните движения на очите“). Една година по-късно предприема пътешествие до Виена, където си издейства разрешение да посети обсерваторията на Максимилиан Хел и на 17 август 1781 година вижда за първи път планетата Уран (открита една година преди това от Хершел), преди колегите му от Виена да са я наблюдавали.
Към края на 1781 година Олберс се установява като лекар в Бремен. През юни 1785 се жени за Доротея Елизабет Кьоне, която умира след по-малко от година, 14 дни след като ражда дъщеря им Дорис (1786 – 1818). През 1789 година той се жени повторно за Ана Аделхайд Люрсен (1765 – 1820), която на 11 август 1790 му ражда син – Георг Хайнрих Олберс.
Почти четиридесет години Олберс активно практикува медицина в Бремен и се оттегля от активна дейност на 1 януари 1823 година. Казват, че никога не спял повече от 4 часа, като по-голямата част от нощта отдавал на астрономически наблюдения. Горната част на къщата му бива приспособена за обсерватория. Специално внимание Олберс обръща на кометите и една от тях, кометата от 6 март 1815 година (с период 74 години), е наречена на негово име.
Научни постижения
редактиранеДокато дежури край леглото на болен другар, Олберс измисля метод за пресмятането на орбитите на комети; този метод е цяла епоха в изучаването на кометите и се използва широко. Това важно откритие е публикувано от барон фон Цах под заглавие „Ueber die leicheste und bequemste Methode die Bahn eines Cometen zu berechnen“ („Върху най-лесния и удобен метод за пресмятане траекторията на една комета“), Ваймар, 1797. Работата съдържа таблица с 87 орбити. Броят на изчислените орбити е увеличен до 178 от Енке във второто издание (1847) и до 242 от Гале в третото (1864 и 1894).
Смелата му хипотеза за произхода на астероидите – разрушаването на една първична голяма планета („Месечни кореспонденции“, VI, 88), (въпреки че по-късно като че ли се отхвърля), първоначално е подкрепена чрез откриването на Юнона (от Хардинг) и на Веста (от самия Олберс) точно в околностите на съзвездията Кит и Дева, където би трябвало да се локализират възлите на такива предполагаеми планетни фрагменти.
Олберс е избран от съгражданите си да асистира при кръщението на краля на Рим на 9 юни 1811 година. Член е на законодателното тяло в Париж (1812 – 1813) и членува в много научни дружества. Получава награди от правителствата на много страни. През 1828 година най-големият кораб, напускал дотогава Бременските докове, е назован „Олберс“. Този кораб откарва хиляди немски емигранти в Бразилия. Потъва при корабокрушение през 1837 година. През 1850 на крайбрежната улица в Бремен издигат негов паметник.
Външни препратки
редактиране- Olbers’ Paradoxpdf
- Heinrich Wilhelm Matthias Olbersангл.
- Cunningham, C. J. The Origin of the Asteroids: Olbers versus Regner. Star Lab Press, 2006. ISBN 0-9708162-5-1.
- Bessel, F. W. Über Olbers. Von Herrn Geh. – Rath Bessel // Astronomische Nachrichten 22. 1845. с. 265.
- William Herschel. Observations on the Nature of the New Celestial Body Discovered by Dr. Olbers, and of the Comet Which Was Expected to Appear Last January in Its Return from the Sun // Abstracts of the Papers Printed in the Philosophical Transactions of the Royal Society of London 1. 1800 – 1814. с. 271 – 272.
- Lynn, W. T. The Discovery of Vesta // The Observatory 30. 1907. с. 103 – 105.
- Тази статия включва текст от Encyclopædia Britannica Eleventh Edition, която днес е обществено достояние. – see, for instance, „Olbers“, Britannica