Бремен
Бремен (на немски: Bremen) е град в Северна Германия. Официалното му име е Свободен ханзеатски град Бремен (на немски: Freie Hansestadt Bremen) поради членството му в средновековния съюз Ханза. Разположен е на река Везер.
| Бремен Bremen | |
| — град — | |
 .svg){kind=small} | |
 | |
  Бремен  Бремен | |
| Страна |  Германия |
|---|---|
| Провинция | Бремен |
| Площ | 326,73 km² |
| Надм. височина | 12 m |
| Население | 568 006 души (2017) 1738 души/km² |
| Кмет | Карстен Зилинг |
| Пощенски код | 28195, 28197, 28199, 28201, 28203, 28205, 28207, 28209, 28211, 28213, 28215, 28217, 28219, 28237, 28239, 28259, 28277, 28279, 28307, 28309, 28325, 28327, 28329, 28355, 28357, 28359, 28717, 28719, 28755, 28757, 28759, 28777, 28779 |
| Телефонен код | 0421 |
| МПС код | HB |
| Официален сайт | www.bremen.de |
| Бремен в Общомедия | |
Населението му през 2010 е 547 340 жители. Площта му е 325,42 км².[1] Заедно с Бремерхафен образува провинция Бремен, основана през 1947 г., с площ 419 км².[2]
История
редактиранеПраистория
редактиранеНяма точни данни кога е създадено първото селище на мястото на днешен Бремен, но има данни, че в околностите на града са открити кости от праисторически слон от около 150 000 пр.н.е. Край Вилдесхаузен има открити човешки кости от 10 – 12 000 пр.н.е. Предполага се, че по земите на днешен Бремен са живели саксонски племена. През VIII век Карл Велики води битки с местните племена и установява контрол над областта.
Ранна история
редактиранеНай-ранната писмена информация за Бремен споменава убийството на свещеник, назначен от Карл Велики, от местното население. Предполага се, че първата църква е построена през 789 г., със сигурност тя е разрушена през 858 г. от датските викинги. На 10 август 965 г. император Вилхелм I дава търговското право, монетното право и митническото право на архиепископа на Бремен.
Възход
редактиранеПрез XI век градът бива укрепен поради опасност от нормандско нашествие. Първият годишен свободен пазар (на немски: Freimarkt) става факт на 16 октомври 1035 г. Това е и най-старият свободен пазар в Северна Германия и в днешно време се празнува ежегодно. През 1041 г. катедралата е опожарена през годините от 1043 до 1066 е построена отново в подобен стил на катедралата в Кьолн. През следващите векове католическата църква продължава да управлява града.
През XII век Бремен установява търговски отношения с Фландрия, Англия, Скандинавия, страните по Балтийско море и Вестфален благодарение на подобрените транспортни възможности. През 1217 г. гражданите сключват примирие с архиепископ Герхард I и получават равни права с църквата. Междувременно Бремен изпълнява всички изисквания за един средновековен град – добра отбрана, пазар, градско право, самоуправление.
В края на XIII век градът благоденства. Строят се нови сгради, катедралата бива подобрена. Това привлича хора от околността на Бремен, които заживяват в града.
Участие в Ханзата
редактиранеПрез 1358 г. Бремен се присъединява към Ханзата. През 1366 г. за първи път „Ключът на Бремен“, символизиращ ключа на Св. Петър, става част от герба на града.
В началото на XV век Бремен е третият по сила град в Ханзата. През 1404 г. е изградена статуята на Роланд, а през 1414 г. е завършено и кметството. Въведена е и сложна система на управление с два кмета, 12 съветници и 16 общественици.
На 27 април 1427 г. Бремен е изгонен от Ханзата, поради неявяване на техен депутат на среща на страните-участници.
XVI век
редактиранеИ в началото на XVI век Бремен остава почти незасегнат от влиянието на краля/кайзера. По това време законите са много строги – често се наказва със смърт чрез обесване или обезглавяване, погребване жив, дамгосване и сурови парични глоби за дребни престъпления. Същевременно броят на населението се увеличава – всеки, който живее в града повече от една година, без да извърши престъпление, получава право да откупи свободата си срещу определена сума. По това време културни мероприятия почти не се случват.
През 1521 г. в Бремен избухва епидемия от чума, при която умират до 70 души дневно.
Реформация
редактиранеБремен приема идеите на Мартин Лутер сравнително бързо и от 1522 г. до 1526 г. се отслужват протестантски литургии редом с католическите. След 1526 г. се извършват единствено протестантски, с изключение в катедралата Св. Петър, където обаче бременчани нямали законовото право да присъстват. В годините след това се появяват първите училища в града. През 1532 г. и катедралата става протестантска. Същевременно долните слоеве на обществото правят революция и успяват да създадат парламент със 104 депутати, който просъществува само няколко месеца, преди да бъде закрит.
В последвалите години Бремен води поредица войни с Олденбург и Брауншвайг.
Градът приема и идеите на калвинизма. През 1563 г. Бремен е изключен от Ханзата за втори път поради религиозни различия, където е приет отново през 1576 г. Същевременно в града има чума 6 пъти между 1566 и 1585 г., а през 1566 г. почива последният католически епископ на Бремен.
XVII век
редактиранеПрез XVII век процъфтява външната търговия. Основен търговски партньор са холандските провинции. Друг важен търговски партньор е Норвегия – Бремен продава бира и получава рибни животински продукти. По-късно импортът на риба се премества към Исландия и Шетландските острови. Около средата на века градът започва да упражнява китоловство. По това време класите в обществото вече не се определят от произхода, а от благосъстоянието. Градът води борба за независимост от империята с променлив успех.
През 1629 г. Ханзата се разпада напълно поради религиозни различия и единствено три града – Бремен, Хамбург и Любек, сключват договор за помощ при война, който бива удължаван многократно след това, без да има реално значение. Оттогава трите града се наричат Ханзеатски градове.
Население през годините
редактиранеУправление
редактиранеВ Бремен е седалището на градския парламент на провинция Бремен. В него участват 83 депутати – 67 от град Бремен и 16 от Бремерхафен. Парламентът избира управлението на провинцията – сената. В сената участват 7 сенатори. Президентът на сената (съпоставим с министър-председателите на останалите провинции) е едновременно с това и кмет на град Бремен. Един от останалите сенатори също е кмет.
Климат
редактиране Бремен 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Средни максимални температури (°C) | 3,9 | 4,8 | 8,7 | 12,8 | 18,0 | 20,2 | 22,4 | 22,6 | 18,4 | 13,5 | 8,0 | 5,1 | 13,2 |
| Средни температури (°C) | 1,4 | 1,9 | 5,0 | 8,1 | 12,7 | 15,3 | 17,4 | 17,4 | 13,9 | 9,7 | 5,2 | 2,7 | 9,2 |
| Средни минимални температури (°C) | −1,1 | −1,1 | 1,3 | 3,4 | 7,4 | 10,3 | 12,4 | 12,1 | 9,3 | 5,8 | 2,3 | 0,3 | 5,2 |
| Средни месечни валежи (mm) | 55,1 | 35,6 | 51,2 | 40,8 | 54,2 | 73,4 | 65,0 | 61,2 | 61,2 | 55,4 | 57,7 | 61,6 | 671,3 |
Най-високата измерена температура в Бремен е 37,6 °C на 9 август 1992 г. (измерванията започват през 1890 г.), а най-ниската измерена температура е -23,6 °C на 13 февруари 1940 г.[3]
Икономика
редактиранеПристанището на Бремен се намира в Бремерхафен и е на световно ниво. Основните промишлености в Бремен са автомобилна, металообработка, корабостроене, самолетостроене, както и космически разработки. Също така хранителна промишленост. Градът се преструктурира в място за разработка на нови технологии. Има конгресен и панаирен център.
Образование и наука
редактиранеВ Бремен са разположени два университета (държавен университет Бремен и частен – Якобс), университети по приложни науки (Fachhochschulen) и по изкуствата (Hochschule für Künste).
Култура
редактиранеВ Бремен се намират музеи, сред тях Юберзеемузеум (на немски: Überseemuseum), Универзум (на немски: Universum), и други. Също така има художествена галерия (Kunsthalle, Кунстхале), няколко големи театъра. Градът е седалище на немската камерна филхармония. Организират се фестивали и концерти.
Всяка година има три големи събора – Остервийзе (на немски: Osterwiese – „Великденски събор“), Фраймаркт (Freimarkt) и Коледният събор (Weihnachtsmarkt). Фраймарктът е най-големият северногермански празник. Започнал през XI век като свободен пазар за чужди търговци, днес той представлява увеселителен парк с много забавления (влакче на ужасите, виенско колело и др.) и шатри с музика на живо. На Коледния събор традиционно майстори продават стоки, изработени по запазени от Средновековието техники.
Ежегодно в Бремен се провеждат световно първенство по хип-хоп и самба-карнавал.
Забележителности
редактиранеСгради
редактиране
- Катедрала „Св. Петър“ (на немски: St. Petri Dom)
- Кметство (построено през 1414 г.)
- Градски парламент (на немски: Bürgerschaft – останало като название от годините на участие в Ханзата)
- Fallturm – кула за измерване на земното ускорение
- Шноор (на немски: Schnoor) – квартал, обявен за световно културно наследство от ЮНЕСКО
Статуи
редактиране
- Статуя на Бременските музиканти, по приказката на Братя Грим
- Статуя на Роланд
Други
редактиране- Ботаническа градина
- Градски парк
- Марктплац (пазарен площад)
- Парк „Рододендрон“
Спорт
редактиранеБремен е спортен център с изявени дисциплини футбол, конни дисциплини и колоездене. Най-големият футболен отбор е Вердер Бремен, който играе мачовете си на Везерщадион (по името на река Везер). В града се провежда ежегодно 6-дневно колоездачно състезание (6-Tage-Rennen). Има и хиподрум.
Транспорт
редактиранеБремен има летище, пристанище (Бремерхафен) и ЖП-гара. Градският транспорт се състои от автобуси и трамваи. Има добре изградена инфраструктура за колоездачи.
Партньорски градове
редактиране
.svg){kind=small}
Използвана литература
редактиране- История на Бремен от официалния сайт на града. Автор: Гюнтер Гарбрехт[неработеща препратка].
- Факти за Бремен от официалния сайт на града Архив на оригинала от 2022-03-26 в Wayback Machine..
- Информация за Бремен от официалния сайт на града Архив на оригинала от 2008-02-15 в Wayback Machine..
- Сайт за световното първенство по хип-хоп
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30 – 31. Посетен на 20 януари 2013.
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 14. Посетен на 16 януари 2013.
- ↑ Wetterrekorde Deutschland – Wetterdienst.de // www.wetterdienst.de. Deutsches Wetterdienst. Посетен на 25 август 2013. (на немски)