Хайнрих Гелцер

Хайнрих Гелцер (на немски: Heinrich Gelzer) е германски учен, професор по класическа филология, антична и византийска история в Йена.

Хайнрих Гелцер Heinrich Gelzer
германски историк
Роден	1 юли 1847 г. Берлин, Прусия
Починал	11 юли 1906 г. Йена, Германия
Учил в	Гьотингенски университет Базелски университет
Работил в	Хайделбергски университет Йенски университет Базелски университет
Научна дейност
Област	История, филология
Учил при	Якоб Буркхарт

Биография

Гелцер е син на швейцарския историк и университетски преподавател Йохан Гелцер (1813 – 1889). Учи пет семестъра в Базел при Якоб Буркхарт (1818 – 1897), а през 1867 – 1868 г. в Гьотинген при германския археолог Ернст Курциус (1814 – 1896), провел първите разкопки в Олимпия. След завършване на образованието си през 1869 г. преподава в гимназия в Базел. През 1872 г. става приват доцент в Базелския университет, през 1873 г. гостуващ професор в Хайделберг, а през 1878 г. ръководител на катедрата по класическа филология и стара история в Йена.

Гелцер се занимава основно с проучване на византийската, а по-късно и на арменската история, като за целта в 1871 г. заедно с Ернст Курциус предприема пътуване през Мала Азия.

През 1893 г. Гелцер е съосновател на „Бизантинишен Цайтшрифт“, едно от основните византинистки списания. Прави пътувания до Гърция, Мала Азия и страните от Черноморския регион.

През 1902 и 1903 г. посещава Света гора и Македония. В издадената си през следващата 1904 година книгата „От Света гора и от Македония“ (Vom Heiligen Berge und aus Makedonien) описва наблюденията си в Света гора и посетените селища в областта Македония – Битоля, Ресен, Охрид, Корча и Костур, както и българските селища Бобощица и Дреново, намиращи се в източната част на Албания. За Бобощица и Дреново съобщава, че са български острови сред албанщината около Корица (Корча) и че са останки от старото тамошно население, което след нахлуването на албанците през ХIV и ХV век много трудно е оцеляло в подножието на планините.

Литература

• Sextus Iulius Africanus und die byzantinische Chronographie. Hinrichs, Leipzig 1880, Bd. 1 (Nachdr. Gerstenberg, Hildesheim 1978, ISBN 3-8067-0748-0).
• Geistliches und Weltliches aus dem türkisch-griechischen Orient. Teubner, Leipzig 1900
• Vom Heiligen Berge und aus Makedonien. Reisebilder aus den Athosklöstern und dem Insurrektionsgebiet. Teubner, Leipzig 1904.
• David Spleiss, ein Vater der Schaffhauser Kirche. Basel: Basler Missionsbuchhandlung, 1941^{[източник? (Поискан преди 85 дни)]}
• Byzantinische Kulturgeschichte. Tübingen: Mohr, 1909
• Scriptores sacri et profani ... / 4 / Des Stephanos von Taron armenische Geschichte Stephanos Taronetsi. – 1907
• Scriptores sacri et profani ... / 4 / Des Stephanos von Taron armenische Geschichte. Aus dem Altarmenischen übersetzt von Heinrich Gelzer u. Aug. Burckhardt, Stephanos (Taronetsi). – 1907
• Vom heiligen Berge und aus Makedonien: Reisebilder aus den Athosklöstern und dem Insurrektionsgebiet. Leipzig: Teubner, 1904
• Der Patriarchat von Achrida, Leipzig, 1902
• Ungedruckte und ungenügend veröffentlichte Texte der Notitiae episcopatuum: ein Beitrag zur byzantinischen Kirchen- und Verwaltungsgeschichte. München: Verl. d. K. Akademie, 1901
• Geistliches und Weltliches aus dem türkisch-griechischen Orient. Leipzig: Teubner, 1900
• Byzantinische Kulturgeschichte. Tuebingen: J. C. B. Mohr, 1909. – VII, 128 p.; 22 cm.
• Thomas Krönung: Die Wiederentdeckung des Manuskripts von Heinrich Gelzer zur kritischen Edition der Chronographien des Julius Africanus. In: Welt-Zeit. Christliche Weltchronistik aus zwei Jahrtausenden in Beständen der Thüringer Universitäts- und Landesbibliothek Jena. de Gruyter, Berlin 2005, ISBN 3-11-018480-X (Ausstellungskatalog).

Източници

• Thomas Schibler, Gelzer, Heinrich. In: Historisches Lexikon der Schweiz.