Хайнрих фон Хоенлое
Хайнрих фон Хоенлое (на немски: Heinrich von Hohenlohe; * ок. 1200; † 15 юли 1249 в Мергентхайм) е седмият Велик магистър на рицарите от Тевтонския орден (1244 – 1249). Преди това е каноник във Вюрцбург, командор (комтур) на замъка Мергентхайм във Вюртемберг, а след 1232 – ландмайстер на ордена в Германия. Към 1244 г. Герхард фон Малберг губи доверието на тевтонците и Хайнрих е избран за предводител на германския кръстоносен орден.
Хайнрих фон Хоенлое | |
Гербът на Хайнрих фон Хоенлое | |
Информация | |
---|---|
Орден | Тевтонци |
Управление | 1244 – 1249 |
Роден | ок. 1200
|
Починал |
Мергентхайм |
Предшественик | Герхард |
Наследник | Гюнтер |
Семейство | |
Баща | Хайнрих фон Хоенлое |
Майка | Аделхайд фон Гунделфинген |
Герб | |
Хайнрих фон Хоенлое в Общомедия |
Той е син на граф Хайнрих фон Хоенлое († сл. 1212) и Аделхайд фон Гунделфинген († 1230), сестра на Готфрид II фон Гунделфинген († 1197), епископ на Вюрцбург, дъщеря на Готфрид фон Гунделфинген († сл. 1172).[1][2]
Литература
редактиране- Kurt Forstreuter: Heinrich v. Hohenlohe. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 378
- Heinrich von Hohenlohe (vor 7. VII. 1244 – 15. VII. 1249), in: Udo Arnold: Die Hochmeister des Deutschen Ordens 1190 – 1994. (Quellen und Studien zur Geschichte des Deutschen Ordens; 40), Marburg 1998, S. 24 – 26
- Karl Schumm: Hohenlohe, zu.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 1.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVII, Tafel 1.
Източници
редактиране- ↑ Hohenlohe 1, genealogy.euweb.cz
- ↑ Heinrich von Hohenlohe, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
Външни препратки
редактиранеТази статия, свързана с Германия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Герхард фон Малберг | → | Велик магистър на Тевтонския орден (1244 – 1249) |
→ | Гюнтер фон Вюлерслебен |