Хайнрих II (Брауншвайг-Волфенбютел)

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Хайнрих II.

Хайнрих II Млади (на немски: Heinrich II, der Jüngere; * 10 ноември 1489, Волфенбютел; † 11 юни 1568, Волфенбютел) от род Велфи (Среден Дом Брауншвайг), е херцог на Херцогство Брауншвайг-Люнебург и от 1514 г. до смъртта си княз на Брауншвайг-Волфенбютел. Той е последният католически княз в територията на Долна Саксония.

Хайнрих II
княз на Брауншвайг-Волфенбютел

Роден
Починал
11 юни 1568 г. (78 г.)
Погребан Волфенбютел, Федерална република Германия

Религия католицизъм
Награди Орден на Златното руно
Управление
Период 1514 – 1568
Други титли херцог на Брауншвайг-Люнебург
Семейство
Род Велфи
Баща Хайнрих I (Брауншвайг-Волфенбютел)
Братя/сестри Катарина фон Брауншвайг-Волфенбютел (1488–1563)
Георг фон Брауншвайг-Волфенбютел
Христоф фон Брауншвайг-Волфенбютел
Франц I фон Брауншвайг-Волфенбютел
Съпруга Мария фон Вюртемберг (1496 – 1541) (1515 – 1541)
София Ягелонка (22 февруари 1556)
Деца Юлий (Брауншвайг-Волфенбютел)
Клара фон Брауншвайг-Волфенбютел
Катарина фон Брауншвайг-Волфенбютел
Маргарета фон Брауншвайг-Волфенбютел
Мария фон Брауншвайг-Волфенбютел (1521–1539)
Хайнрих II в Общомедия

ЖивотРедактиране

Той е вторият син на херцог Хайнрих I фон Брауншвайг-Волфенбютел (1463 – 1514) и Катарина от Померания († 1526).

Наследява баща си през 1514 г. През 1515 г. се жени за Мария фон Вюртемберг (1496 – 1541), дъщеря на граф Хайнрих фон Вюртемберг. От 1519 до 1523 г. Хайнрих II увеличава територията си.[1] Той държи брат си Вилхелм (пр. 1514 – 1557) дванадесет години в арест, понеже иска разделяне на херцогството. Това завършва на 16 ноември 1535 г. с подписването на договора Pactum Henrico-Wilhelminum.

Хайнрих II е верен привърженик на император Карл V и получава Орден на Златното руно. През 1542 г. херцогството му е превзето от Шмалкалдийския съюз и католикът Хайнрих е държан затворен до 1547 г. в Цигенхайн в Хесен.[2]

Останал вдовец през 1541 г., на 22 февруари 1556 г. той се жени за София Ягелонка (1522 – 1575), дъщеря на крал Зигмунт I от Полша. С нея той няма деца. Хайнрих II има дългогодишна тайна връзка с дворцовата дама на съпругата му, Ева фон Трот (1506 – 1567). Тя му ражда седем деца. Тази връзка е тема на съобщението „Wider Hans Worst“ от 1541 г. на Мартин Лутер. Затова той е наричан подигравателно също „wilder Heinz von Wolfenbüttel“.


 
Гробен камък на София, Хайнрих II, Карл Виктор и Филип Магнус в църквата „Св. Мария“

ДецаРедактиране

От Мария фон Вюртемберг има децата:

∞ 1561 херцог Йохан фон Мюнстерберг-Оелс (1509 – 1565)
∞ 1537 маркграф Йохан фон Бранденбург-Кюстрин (1513 – 1571)
  • Мария (1521 – 1539), абатеса на Гандерсхайм
  • Карл Виктор (1525 – 1553), убит в битката при Зиверсхаузен
  • Филип Магнус (1527 – 1553), убит в битката при Зиверсхаузен
  • Юулиус (1528 – 1589), херцог на Брауншвайг-Волфенбютел
∞ 1560 принцеса Хедвиг фон Бранденбург (1540 – 1602)
  • Хайнрих († млад)
  • Йохан († млад)
  • Йоахим († млад)
  • Клара (1532 – 1595), абатеса на Гандерсхайм 1539 – 1547
∞ 1560 херцог Филип II фон Брауншвайг-Грубенхаген (1533 – 1596)

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Schnabel-Schüle: Die Reformation 1495 – 1555. S. 226.
  2. Schnabel-Schüle: Die Reformation 1495 – 1555. S. 226.

ЛитератураРедактиране

  • Christian Lippelt: Heinrich der Jüngere, Herzog zu Braunschweig und Lüneburg (Wolfenbüttel). In: Horst-Rüdiger Jarck, Dieter Lent u. a. (Hrsg.): Braunschweigisches Biographisches Lexikon – 8. bis 18. Jahrhundert. Appelhans Verlag, Braunschweig 2006, ISBN 3-937664-46-7, S. 322 – 323.
  • Heinrich Schmidt: Heinrich der Jüngere. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 351 f. (Digitalisat).
  • Ferdinand Spehr: Heinrich der Jüngere, Herzog von Braunschweig-Wolfenbüttel. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 495 – 500.
  • Rainer Täubrich: Herzog Heinrich der Jüngere von Braunschweig-Wolfenbüttel. Leben und Politik bis zum Primogeniturvertrag von 1535. Braunschweig 1987/88, ISBN 3-928009-02-8.

Външни препраткиРедактиране