Юлий (Брауншвайг-Волфенбютел)

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Юлий.

Юлий или Юулиус (на немски: Julius; * 29 юни 1528, Волфенбютел; † 3 май 1589, Волфенбютел) от род Велфи (Среден Дом Брауншвайг), е херцог на Херцогство Брауншвайг-Люнебург, от 1568 г. до смъртта си княз на Брауншвайг-Волфенбютел и от 1584 до 1589 г. княз на Каленберг. От 1553 до 1554 г. е епископ на Минден. Той се смята за един от най-значимите владетели на княжеството си.

Юлий
Julius von Braunschweig-Wolfenbüttel
княз на Брауншвайг-Волфенбютел и Каленберг

Роден
Починал
3 май 1589 г. (60 г.)
Погребан Волфенбютел, Федерална република Германия

Религия Католическа църква
Управление
Период 1568 – 1589
Други титли херцог на Брауншвайг-Люнебург;
епископ на Минден
Семейство
Род Велфи
Баща Хайнрих II (Брауншвайг-Волфенбютел)
Майка Мария фон Вюртемберг (1496 – 1541)
Братя/сестри Катарина фон Брауншвайг-Волфенбютел
Клара фон Брауншвайг-Волфенбютел
Маргарета фон Брауншвайг-Волфенбютел
Мария фон Брауншвайг-Волфенбютел (1521–1539)
Съпруга Хедвиг фон Бранденбург (25 февруари 1560 – 3 май 1589)
Деца Хайнрих Юлий (Брауншвайг-Волфенбютел)
Мария фон Брауншвайг-Волфенбютел
Елизабет фон Брауншвайг-Волфенбютел
Филип Сигизмунд фон Брауншвайг-Волфенбютел
София Хедвиг фон Брауншвайг-Волфенбютел
Хедвиг фон Брауншвайг-Волфенбютел
Юлий в Общомедия

ЖивотРедактиране

Той е третият син на херцог Хайнрих II Млади (1489 – 1568) и Мария фон Вюртемберг (1496 – 1541), дъщеря на граф Хайнрих фон Вюртемберг.

Юлий е обучаван за духовническа кариера, следва в Кьолн и Льовен. От 1550 г. той пътува из Франция. Там той купува романи за рицари, които са основата за световноизвестната библиотека Волфенбютел. На 23 април 1553 г. е избран за епископ на Минден.

Неговите по-големи братя Карл Виктор (1525 – 1553) и Филип Магнус (1527 – 1553) са убити през 1553 г. в битката при Зиверсхаузен (на 9 юли 1553) и Юлий става престолонаследник. През февруари 1554 г. напуска духовничеството и се настанява в дворец Хесен, близо до резиденцията Волфенбютел.

На 25 февруари 1560 г. в Кьолн (Берлин) на Шпрее Юлий се жени за Хедвиг фон Бранденбург (* 23 февруари 1540, † 21 октомври 1602), дъщеря на курфюрст Йоахим II фон Бранденбург от род Хоенцолерн (1505 – 1571) и втората му съпруга Ядвига Ягелонка (1513 – 1573), дъщеря на полския крал Зигмунт I Стари.

Два месеца след започването на неговото управление през 1568 г. той въвежда реформацията в страната си. През 1568 г. Юлий основава университет в Хелмщет (Alma Julia). На 1 януари 1569 г. Юлий пише нова църковна конституция.[1]

Той има военни конфликти с град Брауншвайг и често го обсажда. През 1571 г. дава на търговското селище до двореца си името Хайнрихщад. Той увеличава територията си чрез наследство. През 1582 г. получава части от Графство Хоя, през 1584 г. Княжество Брауншвайг-Каленберг.


ДецаРедактиране

Юлий и Хедвиг фон Бранденбург имат децата:

∞ 1577 херцог Ернст Лудвиг от Померания-Волгаст (1545 – 1592)
∞ 1. 1585 принцеса Доротея Саксонска (1563 – 1587)
∞ 2. 1590 принцеса Елизабет Датска (1573 – 1625)
∞ 1582 херцог Франц II фон Саксония-Лауенбург (1547 – 1619)
∞ 1. 1583 граф Адолф XIII фон Холщайн-Шауенбург († 1601)
∞ 2. 1604 херцог Христоф фон Брауншвайг-Харбург († 1606)
  • Филип Сигизмунд (1568 – 1623), епископ на Ферден и Оснабрюк
  • Маргарета (1571 – 1580)
  • Йоахим Карл (1573 – 1615), отказва женитба с шведската принцеса Маргарета Елизабет, и от 1592 г. е домпропст и кмет на Страсбург
  • Сабина Катарина (1574 – 1590)
  • Доротея Августа (1577 – 1625), абатиса на Гандерсхайм
  • Юлий Август (1578 – 1617), абат на Михаелщайн
  • Хедвиг (1580 – 1657)
∞ 1621 херцог Ото III фон Брауншвайг-Харбург (1572 – 1641)

ЛитератураРедактиране

  • Paul Zimmermann: Julius, Herzog zu Braunschweig und Lüneburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 663 – 670.
  • Hans-Joachim Kraschewski: Julius. Herzog zu Braunschweig-Lüneburg (Wolfenbüttel). ISBN 3-937664-46-7, S. 386
  • Hans-Joachim Kraschewski: Julius. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 654 f. (Digitalisat).
  • Joachim Lehrmann: Goldmacher, Gelehrte und Ganoven – Die Suche nach dem Stein der Weisen in Braunschweig. Hannover, Hildesheim …, Lehrte 2008. ISBN 978-3-9803642-7-0. Darin S. 109 – 227: Die betrüglichen Goldmacher am wolfenbüttelschen Hofe.
  • Inge Mager: Die Konkordienformel im Fürstentum Braunschweig-Wolfenbüttel, Vandenhoeck & Ruprecht, 1993, S. 22 f.

ИзточнициРедактиране

Вижте същоРедактиране