Хайнрих LXVII (Ройс млада линия)

Хайнрих LXVII Ройс (на немски: Heinrich LXVII Fürst Reuß jüngere Linie; * 20 октомври 1789, Шлайц; † 11 юли 1867, Гера) е управляващ княз на княжеството Ройс млада линия (1854 – 1867), граф и господар на Плауен, господар на Грайц, Кранихфелд, Гера, Шлайц и Лобенщайн.

Хайнрих LXVII
Heinrich LXVII
княз на Ройс млада линия
ReussLXVII1789.jpg
Хайнрих LXVII Ройс, 1858
Роден
Починал
11 юли 1867 г. (77 г.)
НаградиОрден Черен орел (28 февруари 1855)
Coat of Arms of the Principality of Reuss-Greiz, Younger Line.svg
Семейство
РодДом Ройс
БащаХайнрих XLII (Ройс-Шлайц)
Братя/сестриХайнрих LXII (Ройс млада линия)
ДецаХайнрих XIV (Ройс-Шлайц)
Хайнрих LXVII в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Останки от дворец Остерщайн, 2008

Той е вторият син (шестото дете) на Хайнрих XLII Ройс-Шлайц (1752 – 1818), граф Ройс-Шлайц (1784 – 1806), княз Ройс-Шлайц (1806 – 1818), и принцеса Каролина Хенриета фон Хоенлое-Кирхберг (1761 – 1841), дъщеря на княз Кристиан Фридрих Карл фон Хоенлое-Кирхберг (1729 – 1819) и принцеса Луиза Шарлота фон Хоенлое-Лангенбург (1732 – 1777).

Хайнрих LXVII Ройс влиза като млад в пруската войска и от 28 февруари 1805 г. е лейтенант. На 9 април 1806 г. е издигнат на имперски княз.

От 1806 до 1809 г. следва в Дрезден. Той участва във войната за освобождение през 1814 г. и получава Железен кръст 2.класа. На 4 август 1818 г. той напуска и е повишен на майор. На 1 ноември 1840 г. става полковник, на 22 март 1845 г. е генерал-майор и на 19 април 1851 г. генерал-лейтенант.

Хайнрих LXVII Ройс последва като княз брат си Хайнрих LXII (* 31 май 1785, Шлайц; † 19 юни 1854, Гера). На 1 юли 1860 г. кралят го прави генерал на кавалерията. Кралският пруски генерал на кавалерията е смятан за мъж с умения и много е обичан в страната си. Той е в съюза на масоните.[1] Като княз е тесен съюзник на Прусия.

През 1848 г. резиденцията се мести от Шлайц в Гера и той престроява от 1859 до 1863 г. дворец Остерщайн, където на 1 март 1908 г. е сключен бракът между българския цар Фердинанд I и Елеонора Ройс-Кьостриц.[2]

Княжество Ройс-Лобенщайн-Еберсдорф отива през 1848 г. към Ройс-Шлайц. Хайнрих LXVII Ройс умира на 77 години на 11 юли 1867 г. в Гера.

ФамилияРедактиране

 
Хайнрих LXVII Ройс

Хайнрих LXVII Ройс се жени на 18 април 1820 г. в Еберсдорф за принцеса Аделхайд Ройс-Еберсдорф (* 28 май 1800, Еберсдорф; † 25 юли 1880, Гера), дъщеря на княз Хайнрих LI Ройс-Еберсдорф (1761 – 1822) и графиня Луиза фон Хойм (1772 – 1832).[3] Те имат осем деца, от които само две порастват:[4][5][6]

  • Хайнрих V (* 4 декември 1821, Гера; † 24 март 1834, Кобург)
  • Анна Каролина Луиза Аделхайд (* 16 декември 1822, Гера; † 1 април 1902, Рудолщат), омъжена на 7 март 1843 г. в Шлайц за принц Адолф фон Бентхайм-Текленбург-Реда (1804 – 1874)
  • Елизабет (* 8 юни 1824, Гера; † 17 декември 1833, Кобург)
  • Хайнрих VIII (* 21 януари 1827, Гера; † 17 февруари 1828, Гера)
  • Хайнрих XI (* 18 ноември 1828, Гера; † 6 март 1830, Гера)
  • Хайнрих XIV (* 28 май 1832, Кобург; † 29 март 1913, Шлайц), княз на Ройс-Шлайц (1867 – 1913), женен I. на 6 февруари 1858 г. за херцогиня Агнес фон Вюртемберг (* 13 октомври 1835; † 10 юли 1886), II. (морг.) на 14 февруари 1890 г. в Лайпциг за Фридерика Граец, направена на 28 май 1890 фрау фон Заалбург (* 28 февруари 1851; † 22 май 1907)
  • Хайнрих XVI (* 2 август 1835, Кобург; † 4 април 1836, Кобург)
  • Мария Каролина Аделхайд (* 12 април 1837; Кобург; † 18 май 1840, Гера)

ЛитератураРедактиране

  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 6, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, o. O. [Hamburg], o. J. [1938], DNB 367632810, S. 48 – 49, Nr. 1686.
  • Georg Brückner, Landes-und Volkskunde des Fürstentums Reuß jüngere Linie 1870. Reprint 1870/2011, Verlag Rockstuhl, Bad Langensalza, ISBN 978-3-86777-150-4
  • L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. 322
  • Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 170
  • C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 333.

ИзточнициРедактиране

  1. Eugen Lennhoff, Oskar Posner, Dieter A. Binder: Internationales Freimaurer-Lexikon. Herbig Verlag, München 2006, ISBN 978-3-7766-2478-6, S. 319.
  2. Ferdinand I of Bulgaria, Tsar of Bulgaria, thepeerage.com
  3. Karl Eduard Vehse: Die Höfe zu Thüringen, Gustav Kiepenheuer Verlag, Leipzig 1994, S. 222.
  4. Reuss 5
  5. Heinrich LXVII. Fürst Reuss zu Schleiz, ww-person.com
  6. Heinrich LXVII Fürst Reuss, Genealogics – Leo van de Pas continued by Ian Fettes

Външни препраткиРедактиране