Хайнрих XVIII Ройс-Кьостриц

Хайнрих XVIII Ройс-Кьостриц (на немски: Heinrich XVIII Reuss zu Köstritz; * 14 май 1847 в Лайпциг; † 15 август 1911 в Швайнфурт) от род Ройс-Кьостриц e княз на Ройс-Кьостриц (1852 – 1911), шеф на Ройс млада линия (1855 – 1911) и генерал на кавалерията на Кралство Прусия и на Велико херцогство Мекленбург.[1]

Хайнрих XVIII Ройс-Кьостриц
княз на Ройс-Шлайц-Кьостриц
Роден
Починал
Семейство
Баща Хайнрих II Ройс-Кьостриц

Той е големият син на княз Хайнрих II Ройс-Кьостриц (1803 – 1852) и съпругата му графиня Клотилда Шарлота София фон Кастел-Кастел (1821 – 1860), дъщеря на граф Фридрих Лудвиг Хайнрих фон Кастел-Кастел (1791 – 1875) и принцеса Емилия Фридерика Кристиана фон Хоенлое-Лангенбург (1793 – 1859).

През 1883 г. той става адютант на кайзер Вилхелм I. От 4 ноември 1886 до 26 януари 1892 г. той е командир на 17. „драгонски регимент“ във Великото херцогство Мекленбург.[2][3][4] През 1897 г. той е повишен на генерал-лейтенант и става командир на „14. дивизия“ в Прусия. През 1902 г. той става генарал на кавалерията.

Хайнрих XVIII Ройс-Кьостриц е рицар на Железния кръст 2. Класа. Той умира на 64 години на 15 август 1911 г. в Швайнфурт и е погребан в Лудвигслуст, Мекленбург.

ФамилияРедактиране

Хайнрих XVIII Ройс-Кьостриц се жени на 17 ноември 1886 г. в Шверин за херцогиня Фридерика Вилхелмина Елизабет Александрина Августа Мариана Шарлота фон Мекленбург-Шверин (* 7 ноември 1868, дворец Белведере, Берлин; † 20 декември 1944, Партенкирхен), дъщеря на херцог Вилхелм фон Мекленбург (1827 – 1879) i принцеса Александрина Пруска (1842 – 1906).[5] Те имат трима сина: [6][7]

  • Хайнрих XXXVII (* 1 ноември 1888, Лудвигслуст; † 9 февруари 1964, Гармиш-Партенкирхен), генерал-лейтенант а. Д., княз (1911 – 1964); има два сина от втория брак
  • Хайнрих XXXVIII (* 6 ноември 1889, Лудвигслуст; † 22 март 1918, убит в битка в Брабант)
  • Хайнрих XLII (* 22 септември 1892, Лудвигслуст; † 10 март 1949, Гармиш-Партенкирхен), два пъти разведен; от втория брак има една дъщеря.

Вдовицата му Шарлота фон Мекленбург-Шверин се омъжва втори път на 4 февруари 1921 г. в Берлин за Роберт Шмидт (* 1 ноември 1892, Вилмерсдорф; † 6 декември 1971, Бамберг).

ЛитератураРедактиране

  • Bernd Kasten: Prinz Schnaps. Schwarze Schafe im mecklenburgischen Fürstenhaus. Hinstorff Verlag GmbH, Rostock 2009, ISBN 3-356-01334-3.
  • John C. G. Röhl: Wilhelm II. Die Jugend des Kaisers 1859 – 1888. Verlag C.H.Beck München 2001. ISBN 3-406-37668-1. S. 529.
  • Gothaisches Genealogisches Taschenbuch der Fürstlichen Häuser. 1900. Justus Pertes, Gotha 1899, S. 71.
  • Rudolf Vierhaus: Vorwort. In: Rudolf Vierhaus: Das Tagebuch der Baronin Spitzemberg, geb. Freiin v. Varnbüler. Aufzeichnungen aus der Hofgesellschaft des Hohenzollernreiches. (= Deutsche Geschichtsquellen des 19. und 20. Jahrhunderts. 43). Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 1989. S. 440.
  • Militär-Wochenblatt, Nr. 69 vom 1884, S. 127.
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1968
  • The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. II 240
  • C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 333.

ИзточнициРедактиране

  1. Heinrich XVIII, Prinz Reuss, geneall.net
  2. Günter Wegmann, Günter Wegner: Formationsgeschichte und Stellenbesetzung der deutschen Streitkräfte 1815 – 1990. Teil 1: Stellenbesetzung der deutschen Heere 1815 – 1939. Band 3: Die Stellenbesetzung der aktiven Regimenter, Bataillone und Abteilungen von der Stiftung bzw. Aufstellung bis zum 26. August 1939. Biblio Verlag, Osnabrück 1993, ISBN 3-7648-2413-1, S. 76.
  3. Paul von Seeler: Geschichte des 1. Großherzoglich Mecklenburgisches Dragoner-Regiment Nr. 17. E. S. Mittler und Sohn, Berlin 1885, S. 150.
  4. Großherzoglich Mecklenburg-Schwerinscher Staatskalender u. Mecklenburg-Schwerinsches Staatshandbuch. Jahrgänge 1896 – 1913.
  5. Mecklenburg 6, genealogy.euweb.cz
  6. Reuss 6, genealogy.euweb.cz
  7. Heinrich XVIII. Prinz Reuss-Köstritz, ww-person.com

Външни препраткиРедактиране