Ханиотис
Ханиотис или Ханиоти (на гръцки: Χανιώτης, Χανιώτη) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Касандра, административна област Централна Македония. Ханиотис има население от 969 души (2001).
| Ханиотис Χανιώτης | |
| — село — | |
 | |
  Ханиотис  Ханиотис  Ханиотис | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Касандра |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 10 m |
| Население | 969 души (2001) |
| Ханиотис в Общомедия | |
География редактиране
Ханиотис е разположено в южния край на полуостров Касандра, на брега на Касандрийския залив.[1]
История редактиране
Вероятно селото е основано в края на XVI век. По време на турското владичество е едно от 12-те села на полуострова и е вакъф на Газанфер ага. Според традицията първият жител на селото, който се заселва на юг от съвременното селище, в Старото село (Παλιό Χωριό), е от Ханя и така селището приема името Ханиотис, тоест Ханиец. Според друга версия името си дължи на ханиоти, тоест ханджии, които имат хан в района.[1]
В XIX век Ханиотис е село в каза Касандра на Османската империя. В „Импровизирано описание на полуостров Халкидики“ на секретаря на Касандрийската митрополия Николаос Хрисантидис пише за Ханиоти „Най-малкото село на полуостров Палини в момента има само седем къщи и също така малка църква“.[1] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ханиоти (Khanioti), Касандрийска епархия, живеят 90 гърци.[2] В описанието си на Халкидика от 1887 година Николаос Схинас пише, че селото има 20 християнски семейства, пчелари и земеделски производители и църква.[1] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ханьотъ живеят 70 жители гърци християни.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ханиот (Haniot) има 60 гърци.[4]
В 1912 година, по време на Балканската война, в Ханиотис влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1914 година поетът Георгиос Папаниколау пише, че селото има 24 къщи и добива вода от открит кладенец, от който се разпространява епидемия от коремен тиф.[1]
Старото село е изоставено в 1936 година след разрушителното Йерисовско земетресение от 1930 година по инициатива на тогавашния учител Константинос Врацикидис. С изоставянето на Старото село е запусната и църквата „Свети Йоан Златоуст“, която е от средата на XIX век.[1]
В новото село край параклиса на Света Богородица, веднага южно от кръстовището на главния вход на селото, има останки от раннохристиянска базилика. Архитектурни елементи от базиликата са разхвърляни из цялото село.[1]
В началото на XXI век Ханиотис е голям летен курорт.[5]
| Година | Жители |
|---|---|
| 1981 | 379 |
| 1991 | 528 |
| 2001 | 968 |
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж ΧΑΝΙΩΤΗΣ (ΧΑΝΙΩΤΗ) ΚΑΣΣΑΝΔΡΑ ΧΑΛΚΙΔΙΚΗ // Κασσάνδρα Χαλκιδική. Посетен на 16 декември 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 36. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 172.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210 – 211. (на френски)
- ↑ Chalkidiki and Mount Athos. Athens, Michael Toubis Publications SA, 2006. ISBN 960-540694-4. с. 70.