Отваря главното меню

Ханс Блюер

немски философ

Ханс Блюер (на немски: Hans Blüher) е германски писател, философ, психолог, есеист и автор на автобиография.

Ханс Блюер
Hans Blüher
Ханс Блюер ок. 1920 г.
Ханс Блюер ок. 1920 г.
Псевдоним Arthur Zelvenkamp
Роден 17 февруари 1888 г.
Починал 4 февруари 1955 г. (66 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр философия, есеистика, автобиография
Ханс Блюер в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 17 февруари 1888 г. в град Фрайбург, Силезия (след 1945 г. в пределите на Полша под името Швебоджице). През 1896 г. родителите на Блюер заедно с 8-годишния Ханс напускат Фрайбург и се установяват отначало в Хале, а през 1898 г. – в Щеглиц. Там момчето завършва местната гимназия.

Като един от първите участници и „първи историк“ на движението „Вандерфогел“ („Прелетна птица“), Блюер е широко признат в ранните си години. Помага да се унищожат табутата около традиционното училище и църквата. Интересува се от въпроси, които се възприемат като скандални: по-специално изследва хомосексуалните аспекти на „Вандерфогел“, след което разширява тези наблюдения в известната си теория за ероса в мъжките съюзи.

При прехода от Германската империя към Ваймарската република Блюер започва да се придържа към атеистични и понякога социалистически възгледи. В годините след Първата световна война се заявява като протестант, антисемит, антифеминист и монархист. Схващанията му за „мъжки съюзи“ обаче се възприемат враждебно от нацисткото ръководство.

Отдръпва се от националсоциализма след 1934 г., когато по заповед на Хитлер в „Нощта на дългите ножове“ е убит Ернст Рьом. В тайния доклад на СС през 1937 г.[1] идеите на Блюер са пряко обявени от Химлер за опасни. През годините на нацистката диктатура спират да го публикуват, но не го преследват.

Обнародвани след войната, творбите на Блюер вече до голяма степен са загубили своята значимост и днес се разглеждат само в исторически контекст.

От 1924 г. Ханс Блюер живее в Берлин-Хермсдорф като практикуващ психолог. Женен е за лекарка и има две деца. Тук работи след оттеглянето си от обществения живот в епохата на нацизма, а през 1949 г. публикува своята основна философска творба „Природната ос“ („Die Achse der Natur“).[2]

Умира на 4 февруари 1955 г. в Берлин на 66-годишна възраст.

Библиография (подбор)Редактиране

  • Die Wandervogelbewegung als erotisches Phänomen, 1912
  • Wandervogel. Geschichte einer Jugendbewegung, 1912, 2 Bde.:
I.: Heimat und Aufgang
II.: Blüte und Niedergang
  • Einer der Homere und anderes in Prosa, 1914
  • Führer und Volk in der Jugendbewegung, 1917
  • In medias res. Grundbemerkungen zum Menschen, 1919
  • Merkworte für den freideutschen Stand, 1919
  • Die Rolle der Erotik in der männlichen Gesellschaft 1917/19
  • Empedokles. Oder das Sakrament des freien Todes, 1918 (Als Handschrift gedruckt, nicht im Buchhandel erschienen)
  • Mehrehe und Mutterschaft. Ein Briefwechsel mit Milla von Brosch, 1919
  • Werke und Tage (Geschichte eines Denkers). Autobiographie, 1920, 1953
  • Die Wiedergeburt der platonischen Akademie, 1920
  • Deutsches Reich, Judentum und Sozialismus, 1920
  • Die Aristie des Jesus von Nazareth. Philosophische Grundlegung der Lehre und der Erscheinung Christi, 1921
  • Secessio Judaica. Philosophische Grundlegung der historischen Situation des Judentums und der antisemitischen Bewegung, 1922, 1933
  • Der Judas wider sich selbst. Aus den nachgelassenen Papieren von Artur Zelvenkamp, 1922
  • Die deutsche Renaissance. Von einem Deutschen, 1924 (Anonym erschienen)
  • Traktat über die Heilkunde insbesondere die Neurosenlehre, 1926, 1928, 1950
  • Die Elemente der deutschen Position. Offener Brief an den Grafen Keyserling in deutscher und christlicher Sache, 1927
  • Philosophie auf Posten. Gesammelte Schriften 1916 – 1921, 1928
  • Die humanistische Bildungsmacht 1928, 1976
  • Streit um Israel, 1933 (Ein jüdisch-christliches Gespräch mit Hans-Joachim Schoeps)
  • Der Standort des Christentums in der lebendigen Welt, 1931
  • Die Erhebung Israels gegen die christlichen Güter, 1931
  • Die Achse der Natur. System der Philosophie als Lehre von den reinen Ergebnissen der Natur, 1949, 1952
  • Die Rede des Aristophanes. Prolegomena zu einer Soziologie des Menschengeschlechtes, 1966 (Kompilation postumer Schriften)

БележкиРедактиране

  1. CulturaGay.it – Testo del discorso segreto tenuto da Himmler ai generali delle SS
  2. Hans Blüher (biographische Hinweise). In: Werner Kindt (Hrsg.): Dokumentation der Jugendbewegung. Band I: Grundschriften der deutschen Jugendbewegung Diederichs, Düsseldorf 1963, S. 558 f.

Външни препраткиРедактиране