Ханс II Паумгартнер

Ханс II Паумгартнер (на немски: Hans II Paumgartner; Baumgartner, Hans der Jüngere (Johann); * пр. 18 октомври 1488 в Аугсбург; † 20 септември 1549 в Швабмюнхен) е търговец, от 1537 г. имперски фрайхер на Паумгартен (Баумгартен, част от Айслинген в Бавария), Конценберг (част от Халденванг в Швабия), Хоеншвангау и Ерлах.

Ханс II Паумгартнер и съпругата му Регина Фугер
Гербът на фрайхер Ханс II Паумгартнер (1537)
Гербът на фамилията Паумгартнер от Нюрнберг
Гербът на фамилията от Албрехт Дюрер
Дворец Хоеншвангау

Фамилията Паумгартнер е една от най-старите патрцийски фамилии в имперския град Нюрнберг. Той е син на Ханс I Паумгертнер фон Паумгартен (1455 – 1527) и съпругата му Фелицитас Релингерин († 1533). Внук е на Антони I Паумгертнер (1418 – 1475) и Клара Арцтин († 1467?). Той има шест сестри.

Дядо му Антон Паумгартнер отива ок. 1475 г. в имперския град Аугсбург, където фамилията му през 1538 г. е приета в Аугсбургското патриции-общество. Фамилията много забогатява чрез търговия и миньорство. Баща му Ханс I става 1502 г. императорски съветник и 1505 – 1516 г. е в „12. – съвет“ на града.

Ханс II учи търговия в Италия, Франция и Англия (1507 – 1515), след това и в Португалия. Той се жени 1512 г. за Регина Фугер, дъщеря на много богатия търговец Георг Фугер.

Ханс II поема 1527 г. търговската фирма и има успехи във финансовите връзки с Хабсбургите и в миньорството в Тирол. Ханс II е през 1520 – 1536 г. член в „Големия съвет“. Той купува 1534 г. дворец Ербах от Хабсбургите. Той купува и богатата територия на господството Швангау за 35 000 гулдена.[1] Той е съветник и даващ пари на император Карл V, който го издига на имперски фрайхер с титлата Фрайхер Паумгартнер фон Хоеншвангау цум Шванщайн. Той реновира средновековния замък Шванщайн през 1538 – 1547 г. в стил ренесанс и го престроява на дворец Хоеншвангау. През 1538 г. „Паумгартнерите“ са приети официално в Аугсбургския патрициат. Той също е мецен на изкуството, има контакти с хуманисти и е привърженик на католическата църква.

Наследен е от синовете му Ханс Георг и Давид. Синовете му фалират през 1562 г. и техните обеднели наследници напускат Аугсбург.

ФамилияРедактиране

Ханс Паумгартнер се жени на 28 юли 1512 г. в Аугсбург за Регина Фугер (* 7 ноември 1499, Аугсбург; † 26 декември 1553, Аугсбург), дъщеря на търговеца Георг Фугер (1453 – 1506) и Регина Имхоф (1465/1468 – 1526), от патрицианска фамилия от Нюрнберг.[2] Те имат шест деца:[3]

  • Йохан Паумгертнер фон Паумгартен (* 16 август 1513; † 24 октомври 1541/1542), женен за Анна фон Щадион († сл. 1537/1552); имат два сина
  • Йохан Георг Паумгертнер (* 1513/1515; † 29/30 юни 1570/1572), фрайхер на Баумгартен, наследник на Ербах (на Дунав), женен за Анна фон Кюенайх († 1591/1601); има 4 деца; ново-построява наследения дворец 1550 – 1555; след банкрота 1562 г. е затворен до края на живота си в Аугсбург
  • Регина Паумгертнерин († 1533), омъжена за Кристоф I фон Кньоринген
  • Мария Паумгертнер († 1554), омъжена за Волф Хайнрих фон Фелс
  • Давид фон и цу Паумгартен цу Хоеншвангау и Ербах (* 1517, Аугсбург; † 18 април 1567, Гота), кмет на Аугсбург 1548/1549, императорски съветник 1549 и 1550/51 г. в Тайния съвет на имперския град, 1552 г. се отказва от кметството в Аугсбург и живее като имперски рицар в Хоеншвангау. Обезглавен е в Гота 1567 г.; женен за Урсула фон Фрайберг († 1592); десетте му деца напускат града.
  • Антони Паумгертнер (* 1518; † 18 юни 1581), женен за Регина Хонолдин († 3 ноемвир 1548
  • Сибила Паумгертнер († 1533)
  • Сузана Паумгертнер (†1547)

ЛитератураРедактиране

  • Christoph von Imhoff: Berühmte Nürnberger aus neun Jahrhunderten. Nürnberg: Hofmann, 1984, 425 S., ISBN 3-87191-088-0; 2., 1989, 459 S.; Neuauflage: Edelmann GmbH Buchhandlung, Oktober 2000
  • Otto Puchner: Baumgartner (Paumgartner, Baumgärtner). In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 663 – 665 (Digitalisat).
  • Baumgartner, Hans der Jüngere (Johann), in: Neue Deutsche Biographie 1 (1953), S. 663 f.
  • Michael Diefenbacher, Rudolf Endres: Stadtlexikon Nürnberg. W. Tümmels Verlag, Nürnberg 2000, ISBN 3-921590-69-8
  • Ina Schönwald: Studien zur Patrizierfamilie Paumgartner auf Burg Grünsberg. Überlegungen zum Selbstverständnis des Nürnberger Patriziats im ersten Drittel des 18. Jahrhunderts: Lauf 2002 (Schriftenreihe des Stadtarchivs Altdorf).
  • Georg Baumgartner: Schloß Hohenschwangau. Eine Untersuchung zum Schloßbau der Romantik. (Beiträge zur Kunstwissenschaft 15); Scaneg, München 1987 (zgl. Dissertation, München 1977); ISBN 3-89235-015-9.
  • Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 9:34

ИзточнициРедактиране

  1. Georg Sigmund Graf Adelmann von Adelmannsfelden: Burgen und Schlösser in Württemberg und Hohenzollern, Band 9 von: Burgen, Schlösser und Herrensitze, W. Weidlich Verlag, 1959, S. 88; (scan)
  2. Fugger 1, genealogy.euweb.cz
  3. Hanß Freiherr v.Paumgarten, Konzenberg, HohenSchwangau u. Erlach, ww-person.com

Външни препраткиРедактиране