Уикипедия

Хари Потър и Даровете на Смъртта

(пренасочване от Хари Потър и Даровете на смъртта)

"Хари Потър и Даровете на Смъртта"[1] (на английски: Harry Potter and the Deathly Hallows) е фентъзи роман, написан от английската писателка Джоан Роулинг, седмият и последен от поредицата Хари Потър. Книгата проследява магьосника Хари Потър и последният му сблъсък с тъмния магьосник Лорд Волдемор.

Хари Потър и Даровете на Смъртта
Harry Potter and the Deathly Hallows
АвторДж. К. Роулинг
Създаване21 юли 2007 г.
Великобритания
Първо издание2007 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Жанрфентъзи
Видроман
ПоредицаХари Потър
ПредходнаХари Потър и Нечистокръвния принц
ПреводачЕмилия Л. Масларова
ISBNISBN 9789542701514
НачалоThe two men appeared out of nowhere, a few yards apart in the narrow, moonlit lane.
КрайAll was well.
бележки
  • Българският вариант съдържа откъс от „Хоефорите“ на Есхил и е от изданието на „Народна култура“ от 1967 година, в превод от старогръцки език на проф.д-р Александър Ничев
    Използван е откъс от „Другите плодове на самотата“ на Уилям Пен е от оригиналното издание „Harry Potter and the Deathly Hallows“ в превод от английски език на Емилия Л.Масларова
Хари Потър и Даровете на Смъртта в Общомедия

Даровете на Смъртта подобрява рекордите по продажби при издаването си, надминавайки тези, поставени от предишни заглавия от поредицата за Хари Потър. Книгата държи световния рекорд на Гинес за най-много продадени копия в рамките на 24 часа след излизането си, с 8,3 милиона продадени в САЩ и 2,65 милиона във Великобритания.[2][3] Приемането на книгата като цяло е положително и печели наградата за книга Blue Spruce в Колорадо през 2008 г., а Американската библиотечна асоциация я нарича „Най-добрата книга за млади“. Пиесата, Хари Потър и Прокълнатото дете, е написана от Джак Торн и се основава на оригинална история, написана от Джоан Роулинг, Джон Тифани и Торн, с премиера в Театър „Палас“ в Лондон на 30 юли 2016 г. Роулинг нарича пиесата „осмата история на Хари Потър“ и се развива деветнадесет години след събитията от Даровете на смъртта, като на практика продължава там, където свършва епилогът на седмата книга.

Филмова адаптация на романа е издадена в две части: Хари Потър и Даровете на Смъртта: част 1 през ноември 2010 г. и част 2 през юли 2011 г.

Сюжет

редактиране

Хари е на път да навърши седемнадесет години и ще загуби закрилата на починалата си майка. Членовете на Ордена на Феникса преместват Дърсли и се подготвят да преместят Хари в Хралупата чрез летене на метли, използвайки приятелите му като примамки. Смъртожадните ги нападат при тръгване и в последвалата битка Лудоокия Муди и Хедуиг умират, докато Джордж Уизли е ранен. Волдемор пристига, за да убие Хари, чиято пръчка отблъсква атаката.

Хари, Рон и Хърмаяни се подготвят за търсенето на четирите останали хоркрукса на Волдемор. Всеки от тях получава предмет, завещан от Албус Дъмбълдор: златен снич за Хари, делюминатор за Рон и „Приказките на барда Бийдъл“ за Хърмаяни. На Хари е завещан и мечът на Годрик Грифиндор, но Министерството не му позволява да го получи. По време на сватбата на Бил Уизли и Фльор Делакор, смъртожадните атакуват, докато Министерството на магията пада в ръцете на Волдемор. Триото бяга на площад Гримолд 12, семейния дом на Сириус Блек, който е завещан на Хари.

Те научават, че покойният брат на Сириус, Регулус, е откраднал медальона на Слидерин, който е хоркрукс, но е умрял и неговото домашно духче Крийчър не е успяло да го унищожи. По-късно е откраднат от Мъндънгус Флечър. Крийчър открива Флечър, който казва, че медальонът е взет от Долорес Ъмбридж. Прониквайки в Министерството, триото открадва медальона от Ъмбридж, но укритието на Гримолд е компрометирано при бягството им. Те се крият в гората, без да могат да унищожат медальона и без други следи. Тъмната природа на медальона засяга Рон, който изоставя групата. Хари и Хърмаяни научават за миналото на Дъмбълдор с тъмния магьосник Гелърт Гринделвалд. Те пътуват до Годрикс Холоу, родното място на Хари, и са нападнати от Наджини, която е маскирана като Батилда Багшот. Те бягат, но пръчката на Хари е силно повредена. Една нощ Патронус във формата на сърна води Хари до езеро, на чието дъно е мечът на Годрик Грифиндор. Когато Хари се опитва да вземе оръжието, медальонът на врата му почти го убива. Рон, воден обратно от делюминатора, го спасява и унищожава медальона с меча, на свой ред унищожавайки хоркрукса, съдържащ се в него.

В книгата, завещана ѝ от Дъмбълдор, Хърмаяни открива символ, носен и от бащата на Луна Лъвгуд Ксенофилиус. Когато го посещават, той им разказва за митичните Дарове на Смъртта: Бъзовата пръчка, непобедима пръчка; камъкът на възкресението, който може да възкреси мъртвите; и непогрешима мантия невидимка. Това, което Ксенофилиус не казва е, че Луна е заловена. Той призовава смъртожадни, за да хванат триото в замяна на нейната свобода, но тримата успяват да се измъкнат. Те установяват, че Дъмбълдор е притежавал Бъзовата пръчка, която той печели, след като побеждава Гринделвалд. Мантията невидимка на Хари е третият дар, а неговият снич съдържа камъка на възкресението.

Триото е заловено и отведено в имението на Малфой. Белатрикс измъчва Хърмаяни, вярвайки, че са откраднали меча на Грифиндор от нейния трезор в Гринготс. С помощта на домашното духчу Доби те бягат в къщата на Бил и Фльор заедно с други затворници, включително таласъма Грипкук. По време на бягството Белатрикс убива Доби. Хари има видение как Волдемор открадва Бъзовата пръчка от гробницата на Дъмбълдор. Триото решава да проникне в трезора на Белатрикс, вярвайки, че там има друг хоркрукс. С помощта на Грипкук те нахлуват, вземат чашата на Хафълпаф и избягват, въпреки че Грипкук открадва меча на Грифиндор. Хари има видение как Волдемор е информиран за обира и решава да провери хоркруксите си, като по този начин разкрива останалите на Хари: единият е Наджини, а другият останал е скрит в Хогуортс.

Триото влиза в Хогуортс с помощта на брата на Дъмбълдор Абърфорт. Волдемор, уведомен за местонахождението на Хари, предприема нападение срещу Хогуортс. Учителите и учениците се мобилизират в защита на училището. Рон и Хърмаяни унищожават чашата на Хафълпаф със зъб от базилиска от Стаята на тайните. Хари открива, че диадемата на Рейвънклоу е хоркруксът. Триото го намира в Нужната стая, но попада в засада от Драко, Краб и Гойл. Краб ги атакува с помощта на прокълнат огън, но не успява да го овладее; огънят го убива и унищожава диадемата. Междувременно мнозина умират по време на нападението на Волдемор, включително Ремус Лупин, Нимфадора Тонкс и Фред Уизли.

Волдемор чувства, че Бъзовата пръчка не се представя според очакванията, които има. Вярвайки, че Снейп, след като е убил Дъмбълдор, е нейният истински господар. Хари пристига, когато Волдемор убива Снейп. Със сетни сили Снейп предава спомените на Хари, за да ги види в мислоема. Те разкриват, че Снейп е обичал майката на Хари и е действал като двоен агент срещу Волдемор. Наблюдавал е триото, извиквайки своя Патронус – сърна. Дъмбълдор умира след неправилно боравене с пръстена хоркрукс и е планирал "убийството" си от ръцете на Снейп. Хари също научава, че е непреднамерен хоркрукс, без да знае Волдемор, и трябва да умре, за да направи Волдемор смъртен. Хари се предава, инструктирайки Невил Лонгботъм да убие Наджини. По пътя той използва камъка на възкресението, за да се събере отново с родителите си и други починали близки. Той пуска камъка, когато среща Волдемор, който му изпраща убийственото проклятие.

Хари се събужда на място, наподобяващо Кингс Крос, и е посрещнат от Дъмбълдор. Той обяснява, че първото убийствено проклятие на Волдемор е оставило частица от душата му в Хари, причинявайки връзката им. Последното убийствено проклятие унищожава тази част от душата, позволявайки на Хари да се върне към живота или да „продължи“. Хари се връща към живота и се преструва на умрял. Волдемор призовава за примирие и изисква подчинението на хората от Хогуортс. Невил обаче изважда меча на Грифиндор от Разпределителната шапка и убива Наджини.

Битката се подновява, като Моли Уизли убива Белатрикс. Хари се разкрива на Волдемор и го въвлича в последна битка. Той обяснява, че лоялността на Бъзовата пръчка се предава при поражението, а не след убийството на бившия ѝ господар. Драко, а не Снейп, е господар на Бъзовата пръчка, след като обезоръжава Дъмбълдор, преди Снейп да го убие. След като обезоръжава Драко в дома му, сега Хари е истинският господар на Бъзовата пръчка. Волдемор запраща убийственото проклятие към Хари, но заклинанието се връща. Волдемор умира и Хари поправя своята пръчка, преди да върне бъзовата пръчка в гробницата на Дъмбълдор. Той запазва мантията си невидимка и оставя камъка на възкресението да остане изгубен.

Епилог

Деветнадесет години по-късно триото изпраща децата си в Хогуортс от перон 9 3⁄4 на гара Кингс Крос. Хари и Джини имат три деца: Джеймс Сириус, Албус Сивиръс и Лили Луна. Рон и Хърмаяни имат две деца, Роуз и Хюго. Кръщелникът на Хари Теди Лупин е открит да целува дъщерята на Бил и Фльор Виктоар; Драко и съпругата му изпращат сина си Скорпиус. Албус заминава за първата си година и се притеснява, че ще бъде настанен в „Слидерин“. Хари го успокоява, разказва му за смелостта на Снейп и разкрива Разпределителната шапка взима предвид желанието на ученика. Тъй като белегът му не го боли от деветнадесет години, разказвачът заключава, че „всичко е наред“.

Преди публикуване

редактиране

Избор на заглавие

редактиране

Заглавието на книгата се отнася до три митични предмета, представени в историята, известни като „Даровете на Смъртта “ — непобедима пръчка (Бъзовата пръчка), камък, който съживява мъртвите (камъкът на възкресението) и мантия невидимка. Малко преди да обяви заглавието, Джоан Роулинг съобщава, че е обмисляла три заглавия за книгата.[4][5] Окончателното заглавие е обявено на обществеността на 21 декември 2006 г. чрез специален коледен пъзел на уебсайта на Роулинг, потвърдено малко след това от издателите на книгата.[6] Попитана по време на чат на живо за другите заглавия, които обмисля, Роулинг споменава Хари Потър и Бъзовата пръчка и Хари Потър и Търсенето на Певерал.[4]

Роулинг за завършването на книгата

редактиране
 
Джоан Роулинг

Роулинг завършва книгата, докато отсяда в хотел „Балморал“ в Единбург през януари 2007 г., оставяйки подписано изявление върху мраморен бюст на Хермес в стаята си, което гласи „Дж. К. Роулинг завърши писането на Хари Потър и Даровете на Смъртта в тази стая (552) на 11 януари 2007 г.“.[7] В изявление на уебсайта си тя казва: „Никога не съм изпитвала такава смесица от екстремни емоции в живота си, никога не съм мечтала, че мога да се чувствам едновременно с разбито сърце и в еуфория“. Тя сравнява своите смесени чувства с тези, изразени от Чарлз Дикенс в предговора на изданието на Дейвид Копърфийлд от 1850 г., „двугодишна задача за въображение“. „За което“, добавя тя, „мога само да въздъхна, опитай седемнадесет години, Чарлз“. Тя завършва съобщението си с думите: „Даровете на Смъртта са ми любими и това е най-прекрасният начин да завърша поредицата“.[8]

Попитана преди публикуването за предстоящата книга, Роулинг казва, че не може да промени края дори и да иска. „Тези книги са планирани толкова дълго време и вече са издадени шест книги, че всички водят в определена посока. Така че наистина не мога“.[9] Тя също така коментира, че последният том е тясно свързан с предишната книга от поредицата, Хари Потър и Нечистокръвния принц, „почти сякаш са две половини на един и същи роман“.[10] Тя казва, че последната глава от книгата е написана като част от най-ранната ѝ работа по поредицата.[11]

Основни теми

редактиране

Смъртта

редактиране

В интервю от 2006 г. Джоан Роулинг казва, че основната тема на поредицата е справянето на Хари със смъртта,[12] което е повлияно от смъртта на майка ѝ през 1990 г. от множествена склероза.[13][12][14][15] Лев Гросман от Тайм заявява, че основната тема на поредицата е огромната важност да продължиш да обичаш пред лицето на смъртта.[16]

Живот в покварено общество

редактиране

Учените и журналистите разработват много други интерпретации на темите в книгите, някои по-сложни от други, а някои включват политически подтекст. Теми като нормалност, потисничество, оцеляване и преодоляване на внушителните шансове се считат за преобладаващи в цялата поредица.[17] По подобен начин темата за преминаването през юношеството и „преодоляването на най-мъчителните изпитания – и по този начин примиряването с тях“ също е разгледана.[18] Роулинг заявява, че книгите съдържат „продължителен аргумент за толерантност, продължителна молба за край на фанатизма“ и това също така предава послание „да поставите под съмнение авторитета и да не приемате, че пресата ви казва цялата истина“.[19]

Християнски алегории

редактиране
  Основна статия: Религиозни дебати около поредицата „Хари Потър“

Поредицата Хари Потър е критикувана за предполагаема подкрепа на магьосничеството и окултното. Преди публикуването на Даровете на Смъртта Роулинг отказва да говори за религията си, заявявайки: „Ако говоря твърде свободно, всеки читател, независимо дали е на 10 или на 60 години, ще може да познае какво предстои в книгите“.[20] Мнозина обаче коментират християнските алегории, които се появяват в Даровете на Смъртта.[20] Например, Хари умира и след това се връща към живота, за да спаси човечеството, като Христос. Мястото, където това се случва, е Кингс Крос.[21] Роулинг също така заявява, че „моята вяра и моята борба с религиозните вярвания... мисля, че са доста очевидни в тази книга“, което е показано, докато Хари се бори с вярата си в Дъмбълдор.[22]

Когато Хари посещава гроба на родителите си, библейската препратка „Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта“ (1 Коринтяни 15:26) е изписана на гроба.[23] Семейната гробница на Дъмбълдор също съдържа библейски цитат: „Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“, който е от Матей 6:21.[23] Роулинг заявява, че тези цитати „обобщават, почти олицетворяват цялата поредица“.[23]

Прием

редактиране

Критичен отговор

редактиране

Критичката Мери Карол Макколи, отбеляза, че книгата е по-сериозна от предишните романи в поредицата и е в по-ясна проза.[24] Освен това рецензентът Алис Фордхам от Таймс пише, че „гениалността на Роулинг не е просто нейната пълна реализация на фантастичен свят, но по-тихото умение да създава герои, които отскачат от страницата, истински и недостатъчни, смели и привлекателни“. Фордъм заключва: „Изминахме дълъг път заедно и нито Роулинг, нито Хари ни разочароваха в крайна сметка“.[25] Мичико Какутани от Ню Йорк Таймс се съгласява, възхвалявайки способността на Роулинг да направи Хари едновременно герой и персонаж, с който читателят може да се свърже“.[26]

Продажби

редактиране

Продажбите на Хари Потър и Даровете на Смъртта са рекордни. Първоначалният тираж в САЩ е 12 милиона копия и повече от милион са предварително поръчани чрез Amazon и Barnes & Noble,[27] 500 процента повече от предварителните продажби на Нечистокръвния принц.[28] На 12 април 2007 г. Barnes & Noble декларира, че книгата Даровете на смъртта е счупила рекорда си за предварителни поръчки с повече от 500 000 копия, предварително поръчани през неговия сайт.[29] В деня на издаването рекордните 8,3 милиона копия са продадени в Съединените щати (над 96 в секунда)[30][31] и 2,65 милиона копия в Обединеното кралство.[32] До юни 2008 г., почти година след публикуването ѝ, продажбите в световен мащаб на книгата са около 44 милиона.[33]

Адаптации

редактиране

Кино

редактиране
  Основни статии: Хари Потър и Даровете на Смъртта: част 1 и Хари Потър и Даровете на Смъртта: част 2

Филмова адаптация на Хари Потър и Даровете на Смъртта е разделена в две части, режисирани от Дейвид Йейтс, със сценарий от Стив Клоувс и продуцирани от Дейвид Хейман, Дейвид Барън и Дж. К. Роулинг. Част 1 е пусната на 19 ноември 2010 г., а част 2 – на 15 юли 2011 г.[34][35] Снимките започват през февруари 2009 г. и приключват на 12 юни 2010 г.[36] Въпреки това, актьорският състав потвърждава, че сцената с епилога е заснета отново. Повторните снимки приключват през декември 2010 г.[37] Част 1 завършва с глава 24 на книгата, когато Волдемор взима Бъзовата пръчка.[38] Въпреки това се наблюдават няколко пропуска, като появата на Дийн Томас и Виктор Крум и смъртта на Питър Петигрю.[39]

В България

редактиране
Година
на издаване 		Издание Художник
на корицата 		Издателство Страници
2007 г. твърди корици Мери Гранпре „Егмонт“ 656
2016 г. твърди корици Джони Дудъл 680
2019 г. твърди корици
(юбилейно издание) 		Любен Зидаров 576
2021 г. твърди корици Мери Гранпре
(и на илюстрациите
към всяка глава) 		672

Източници

редактиране
  1. ↑ Книгата в сайта на издателство „Егмонт“
  2. ↑ Record First-Day Sales for Last 'Harry Potter' Book // The New York Times. 22 July 2007. Архивиран от оригинала на 16 December 2017. Посетен на 15 December 2017.
  3. ↑ Fastest selling book of fiction in 24 hours // Guinness Book of World Records. 21 July 2007. Архивиран от оригинала на 19 September 2011. Посетен на 5 February 2011.
  4. ↑ а б Webchat with J.K. Rowling, 30 July 2007 // Bloomsbury Publishing. Архивиран от оригинала на 6 January 2008. Посетен на 31 July 2007.
  5. ↑ Book 7 Update // J.K.Rowling Official Site. Архивиран от оригинала на 2007-04-15. Посетен на 2023-08-05.
  6. ↑ Harry Potter and the Deathly Hallows // Bloomsbury Publishing, 21 December 2006. Архивиран от оригинала на 2007-02-03. Посетен на 2023-08-05.
  7. ↑ Harry Potter fans pay £1,000 a night to stay in hotel room where JK Rowling finished series // 20 July 2008. Архивиран от оригинала на 20 February 2016. Посетен на 10 February 2016.
  8. ↑ Rowling reacts to Potter's end // USA Today. 6 February 2007. Архивиран от оригинала на 23 August 2007. Посетен на 21 July 2007.
  9. ↑ Jones, Owen. One-on-one interview with J.K. Rowling, ITV Network July 17, 2005 // ITV Network, 17 July 2005. Архивиран от оригинала на 29 June 2007. Посетен на 16 June 2007.
  10. ↑ Rowling, J. K. Progress on Book Six // J. K. Rowling Official Site, 15 March 2004. Архивиран от оригинала на 2010-12-26. Посетен на 2023-08-05.
  11. ↑ Rowling to kill two in final book // BBC News, 27 June 2006. Архивиран от оригинала на 3 August 2009. Посетен на 25 July 2007.
  12. ↑ а б Geordie Greig. There would be so much to tell her... // The Daily Telegraph. London, 10 January 2006. Архивиран от оригинала на 24 April 2009. Посетен на 4 April 2007.
  13. ↑ Vieira, Meredith. Harry Potter: The final chapter // NBC News, 30 July 2007. Архивиран от оригинала на 26 July 2019. Посетен на 6 February 2011.
  14. ↑ Shapiro, p. 45
  15. ↑ Shapiro, p. 51
  16. ↑ Grossman, Lev (9 December 2007). "Top 10 Fiction Books: #8. Harry Potter and the Deathly Hallows". Time. Archived from the original on 22 December 2007. Retrieved 24 December 2007.
  17. ↑ Czubek, TA и др. Understanding Harry Potter: Parallels to the Deaf World // Journal of Deaf Studies and Deaf Education 10 (4). Fall 2005. DOI:10.1093/deafed/eni041. с. 442–50.
  18. ↑ Duffy, Edward. Sentences in Harry Potter, Students in Future Writing Classes // Rhetoric Review 21 (2). 2002. DOI:10.1207/S15327981RR2102_03. с. 170–87.
  19. ↑ JK Rowling outs Dumbledore as gay // BBC News, 20 October 2007. Архивиран от оригинала на 22 October 2007. Посетен на 21 October 2007.
  20. ↑ а б Granger, p. 86
  21. ↑ Miller, Lisa. Christ-like // Newsweek 150 (6). 6 August 2007. с. 12. Архивиран от оригинала на 16 August 2011.
  22. ↑ Granger, p. 88
  23. ↑ а б в Garcia, Elena. Harry Potter author reveals books' Christian allegory, her struggling faith // Christian Today. 19 October 2007. Архивиран от оригинала на 25 November 2010. Посетен на 6 February 2011.
  24. ↑ McCauley, Mary Carole. An inevitable ending to Harry Potter series // The Baltimore Sun. 19 July 2007. Архивиран от оригинала на 19 August 2007. Посетен на 21 July 2007.
  25. ↑ Fordham, Alice. Harry Potter and the Deathly Hallows // The Times. UK, 21 July 2007. Архивиран от оригинала на 17 May 2011. Посетен на 25 July 2007.
  26. ↑ Kakutani, Michiko. An Epic Showdown as Harry Potter Is Initiated into Adulthood // The New York Times. 19 July 2007. Архивиран от оригинала на 11 April 2009. Посетен на 20 July 2009.
  27. ↑ Record print run for final Potter // BBC News, 15 March 2007. Архивиран от оригинала на 25 March 2007. Посетен на 22 May 2007.
  28. ↑ Shapiro, p. 259-260
  29. ↑ New Harry Potter breaks pre-order record // RTÉ.ie Entertainment, 13 April 2007. Архивиран от оригинала на 18 April 2007. Посетен на 23 April 2007.
  30. ↑ Blais, Jacqueline. 'Deathly Hallows' records lively sales // USA Today. 25 July 2007. Архивиран от оригинала на 3 August 2009. Посетен на 13 July 2009.
  31. ↑ Rich, Motoko. Record First-Day Sales for Last 'Harry Potter' Book // The New York Times. 22 July 2007. Архивиран от оригинала на 30 May 2013. Посетен на 13 July 2009.
  32. ↑ 'Harry Potter and the Deathly Hallows' Breaks Records // Fox News, 24 July 2007. Архивиран от оригинала на 7 May 2009. Посетен на 13 July 2009.
  33. ↑ #9: J. K. Rowling Архив на оригинала от 17 февруари 2018 в Wayback Machine.. The Celebrity 100. Forbes. 11 June 2008. "The final one, Harry Potter and the Deathly Hallows, has sold 44 million since it was published last July, including 15 million in the first 24 hours." Retrieved 17 July 2009
  34. ↑ Official: Two Parts for Deathly Hallows Movie // ComingSoon.net, 25 February 2009. Архивиран от оригинала на 2010-12-12. Посетен на 2023-08-05.
  35. ↑ Release Date Set for Harry Potter 7: Part I // ComingSoon.net, 25 April 2008. Архивиран от оригинала на 2008-05-18. Посетен на 2023-08-05.
  36. ↑ Schwartz, Alison. Daniel Radcliffe Calls Wrapping Up Harry Potter Devastating // People. 14 June 2010. Архивиран от оригинала на 8 February 2011. Посетен на 22 January 2011.
  37. ↑ Liam. Deathly Hallows epilogue scenes to be reshot over Christmas // Filmonic.com, 13 November 2010. Архивиран от оригинала на 2011-08-16. Посетен на 2023-08-05.
  38. ↑ Gallagher, Brian. Harry Potter and the Deathly Hallows Movie Split Revealed // MovieWeb. 13 August 2010. Архивиран от оригинала на 28 September 2012. Посетен на 12 February 2011.
  39. ↑ Staskiewicz, Keith; Franich, Darren; Vary, Adam B. "'Harry Potter and the Deathly Hallows—Part 1': What's Changed?". Entertainment Weekly. Archived from the original on 6 July 2011. Retrieved 12 February 2011.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хари_Потър_и_Даровете_на_Смъртта&oldid=12321739“.