Тази статия е за скопския квартал. За политика, на когото той е кръстен, вижте Методи Андонов-Ченто.

Хасанбегово (на македонска литературна норма: Ченто) е квартал на столицата на Северна Македония Скопие, част от Община Гази Баба.

Хасанбегово
Ченто
— квартал —
Изглед от Сингелич през 1963 с къщи от Червения кръст на Дания
Изглед от Сингелич през 1963 с къщи от Червения кръст на Дания
Скопие
42.0065° с. ш. 21.5038° и. д.
Хасанбегово
Северна Македония
42.0065° с. ш. 21.5038° и. д.
Хасанбегово
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаГази Баба
Географска областСкопско поле
Надм. височина227 m
Население23 915 души (2002)
Пощенски код1040
МПС кодSK
Хасанбегово в Общомедия

География редактиране

Хасанбегово е разположено в Скопската котловина на левия бряг на Вардар.

История редактиране

В края на XIX век Хасанбегово е село в Скопска каза на Османската империя. В 1884 година в селото са заселени турци бежанци от окупираната в 1878 година от Австро-Унгария Босна.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Хасанъ Бегово живеят 55 българи християни и 300 бошняци мохамедани.[2][3]

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Асан Бегово има 40 българи екзархисти и 6 цигани.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. След Първата световна война в рамките на държавната политика за колонизиране на Вардарска Македония в 1919 година в Хасанбегово на мястото на изселените бошняци е създадена колония, наречена Сингелич (на сръбски: Сингелић, на македонска литературна норма: Сингелиќ с варианти Сингилиќ, Сингелич) заселена главно от сърби, която е най-богатата колония в целия срез.[1] На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Хасанбегово (Hasanbegovo) като бошняшко село.[5]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Борис Димков Андреев от Скопие е български кмет на Сингелич от 9 август 1941 година до 9 септември 1944 година.[6]

В 1973 година е поставен основният камък на църквата „Св. св. Кирил и Методий“, завършена и осветена в 1975 година. Храмът е построен на мястото на оброчен кръст, поставен в 1938 година и посветен на Свети Георги, затова и сред населението е известен и като „Свети Георги“.[7]

В 1977 година, на мястото на стара джамия от втората половина на XIX век, е изграден нов мюсюлмански храм с добре уреден двор.[7]

Според преброяването от 2002 година Хасанбегово има 23 915 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 12 499
албанци 8818
турци 316
роми 891
власи 83
сърби 657
бошняци 407
други 244

Личности редактиране

Родени в Хасанбегово

Бележки редактиране

  1. а б Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 26.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 123.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  7. а б Верски Објекти // Општина Гази Баба. Архивиран от оригинала на 2017-05-23. Посетен на 14 юни 2017.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 9 октомври 2007