Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница За другия нобелист на име Лоренц вижте Конрад Лоренц. За други значения вижте Лоренц.

Хендрик Антоон Лоренц (на нидерландски: Hendrik Antoon Lorentz) e холандски физик, изследвал електромагнитното излъчване и работил върху математическото му описание. През 1902 година получава Нобелова награда за физика заедно с Питер Зееман.

Хендрик Антоон Лоренц
Hendrik Antoon Lorentz
холандски физик

Роден
Починал
4 февруари 1928 г. (74 г.)
Националност Флаг на Нидерландия Нидерландия
Научна дейност
Област Физика
Образование Лайденски университет
Учил при Хейке Камерлинг Онес Nobel prize medal.svg
Работил в Лайденски университет
Известен с Теория на електромагнитното лъчение
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1902)
Хендрик Лоренц в Общомедия

БиографияРедактиране

Лоренц е роден на 18 юли 1853 година в Арнем, Холандия, в семейството на Герит Фредерик Лоренц (1822 – 1893) и Гертруда ван Гинкел (1826 – 1861). През 1862, след смъртта на съпругата, бащата се жени повторно за Луберта Хупкес. От 1866 до 1869 Хендрик посещава гимназия в Арнем. През 1870 година държи изпити по класически езици (необходими за кандидатстване в университет) и записва да учи физика и математика в университета в Лайден при професора по астрономия Фредерик Кайзер, който оказва решаващо влияние за професионалната му ориентация. След получаване на бакалавърска титла се завръща в родния си град, където започва да преподава математика в местната гимназия, продължавайки успоредно с преподаването и следването си в Лайден. През 1875 година защитава докторска дисертация при Питер Райке на тема „Относно теорията на отражение и пречупване на светлината“, където той доразработва електромагнитната теория на Джеймс Клерк Максуел.

През 1881 година се жени за Алета Катарина Кайзер, племенница на преподавателя си Фредерик Кайзер. Алета е дъщеря на Йохан Вилхелм Кайзер, професор по изящни изкуства, по-късно директор на националната галерия (Rijksmuseum) в Амстердам. Най-възрастната дъщеря на Хендрик и Алета също става физик.

В специалната теория на относителността преобразуването на координатите и времето на събитието при преход от една инерциална отправна система в друга се използват Лоренцовите трансформации (1904).

Умира на 4 февруари 1928 година в Хаарлем на 74-годишна възраст.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране