Нобелова награда за физика
Нобеловата награда за физика е награда присъждана ежегодно от Кралската шведска академия на науките. Тя е една от петте Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на Алфред Нобел. Наградата е най-престижното отличие, което един учен по физика може да получи. Церемонията по нейното връчване се състои в Стокхолм на 10 декември – годишнината от смъртта на Алфред Нобел.
Нобелова награда за физика | |
Присъждана за | За значими приноси към физиката. |
---|---|
От | Кралската шведска академия на науките |
Държава | Швеция |
Първо връчване | 1901 |
Уебсайт | nobelprize.org |
Нобелова награда за физика в Общомедия |
Списък на лауреатите
редактиранеДо 2022 г. има 225 лауреати. Джон Бардийн е единственият носител на 2 Нобелови награди за физика – през 1956 и 1972 г.
1900 – 1909
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
1901 | Вилхелм Конрад Рьонтген | „В знак на признание за необикновено важни заслуги пред науката, изразени в откриването на лъчи, наречени впоследствие в негова чест“. |
1902 | Хендрик Антон Лоренц, Питер Зееман | „За изключителни заслуги в изследването на влиянието на магнетизма върху светлинното излъчване“. |
1903 | Антоан Анри Бекерел | „В знак на признание на изключителните му заслуги, изразени в откриването на естествената радиоактивност“. |
Пиер Кюри и Мария Кюри | „За изключителни заслуги в съвместните им изследвания на радиационните явления“. | |
1904 | Джон Уилям Стрът, лорд Релей | „За изследване на плътността на най-разпространените газове и за откритието на аргона“. |
1905 | Филип Едуард Антон фон Ленард | „За изследователски работи по катодни лъчи“. |
1906 | Джоузеф Джон Томсън | „В знак на признание на заслуги в областта на теоретическите и експерименталните изследвания на електрическата проводимост в газове“. |
1907 | Алберт Абрахам Майкелсън | „За създаване на точни оптични инструменти и за спектроскопски и метрологични изследвания, изпълнени с тяхна помощ“. |
1908 | Габриел Липман | „За създаване на метода на фотографското възпроизвеждане на цветове въз основа на явлението интерференция“. |
1909 | Гулиелмо Маркони и Карл Фердинанд Браун | „За изключителен принос в създаването на безжична телеграфия“. |
1910 – 1919
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
1910 | Ян Дидерик Ван-Дер-Ваалс | „За работа над уравнението за състояние на газове и течности“. |
1911 | Вилхелм Вин | „За открития в областта на законите на топлинното излъчване“. |
1912 | Нилс Густаф Дален | „За изобретението на автоматични регулатори в съчетание с газови акумулатори за светлинни източници на маяци“. |
1913 | Хейке Камерлинг Онес | „За изследване свойствата на веществата при ниски температури, довели до получаването на течен хелий“. |
1914 | Макс фон Лауе | „За откритието на дифракцията на рентгенови лъчи в кристали“. |
1915 | Уилям Хенри Браг и Уилям Лорънс Браг | „За заслуги в изследването на кристали с помощта на рентгенови лъчи“. |
1916 | Наградата не се присъжда. | |
1917 | Чарлз Гловър Баркла | „За откритието на характеристичното рентгеново излъчване на елементите“. |
1918 | Макс Карл Ернст Лудвиг Планк | „За заслуги в развитието на физиката и откриване на квантуването на енергията“. |
1919 | Йоханес Щарк | „За откритието на Доплеровия ефект в каналните лъчи и разцепването на спектралните линии в електрическо поле“. |
1920 – 1929
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
1920 | Шарл Едуар Гийом | „За заслуги в точните измервания във физиката – откритие на аномалии в никелови стоманени сплави“. |
1921 | Алберт Айнщайн | „За заслуги в теоретическата физика и особено за откритието на закона за фотоелектричния ефект“. |
1922 | Нилс Бор | „За заслуги в изследването на строежа на атомите и тяхното излъчване“. |
1923 | Робърт Миликан | „За експерименти по определяне на елементарния електрически заряд и фотоелектричния ефект“. |
1924 | Мане Зигбан | „Открития и изследвания в областта на рентгеновата спектроскопия“. |
1925 | Джеймс Франк и Густав Лудвиг Херц | „За откритието на законите при удари на електрона с атома“. |
1926 | Жан Батист Перен | „За работа по дискретната природа на материята и особено за откритието на седиментационното равновесие“. |
1927 | Артър Холи Комптън | „За откритието на ефекта, наречен на негово име“. |
Чарлз Уилсън | „За метод за визуализация на траекториите на електрически заредени частици с помощта на кондензация на пари“. | |
1928 | Оуен Ричардсън | „За работи по термойонни изследвания, и особено за откритието на закона, носещ неговото име“. |
1929 | Луи дьо Бройл | „За откритието на вълновата природа на електроните“. |
1930 – 1939
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
1930 | Чандрасекара Венката Раман | „За работи по разсейването на светлината и за откритието на ефекта, наречен в негова чест“. |
1931 | Наградата не се присъжда. | |
1932 | Вернер Карл Хайзенберг | „За създаване на квантовата механика, чието прилагане доведе до откриване на алотропните форми на водорода“. |
1933 | Ервин Шрьодингер и Пол Ейдриън Морис Дирак | „За откритието на нови продуктивни форми на атомната теория“. |
1934 | Наградата не се присъжда. | |
1935 | Джеймс Чадуик | „За откритието на неутрона“. |
1936 | Виктор Франц Хес | „За откритието на космическите лъчи“. |
Карл Дейвид Андерсън | „За откритието на позитрона“. | |
1937 | Клинтън Джоузеф Дейвисън и Джордж Томсън | „За експерименталното откритие на дифракцията на електрони в кристали“. |
1938 | Енрико Ферми | „За доказателството за съществуване на нови радиоактивни елементи, получени при облъчване с неутрони, и свързаното с това откритие на ядрени реакции, предизвикани от бавни неутрони“. |
1939 | Ърнест Орландо Лорънс | „За изобретението и създаването на циклотрона, за достигнатите с негова помощ резултати, особено получаването на изкуствени радиоактивни елементи“. |
1940 – 1949
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
1940 | Наградата не се присъжда. | |
1941 | Наградата не се присъжда. | |
1942 | Наградата не се присъжда. | |
1943 | Ото Щерн | „За принос в развитието на метода на молекулярните снопове и откритието и измерването на магнитния момент на протона“. |
1944 | Изидор Исак Раби | „За резонансния метод на измерване на магнитните свойства на атомните ядра“. |
1945 | Волфганг Паули | „За откритието на принципа за забрана на Паули“. |
1946 | Пърси Уилямс Бриджман | „За изобретението на прибор, позволяващ създаването на свръхвисоки налягания, и за свързаните с това открития във физиката на високите налягания“. |
1947 | Едуард Виктор Епълтън | „За изследвания за физика на горните слоеве на атмосферата, и особено за откритието на така наречения слой на Епълтън“. |
1948 | Патрик Блакет | „За усъвършенствуване на метода на камерата на Уилсън и направените открития в областта на ядрената физика и космическата радиация“. |
1949 | Хидеки Юкава | „За предсказване на съществуването на мезоните въз основа на теоретична работа по ядрени сили“. |
1950 – 1959
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
1950 | Сесил Франк Поуел | „За разработка на фотографски метод за изследване на ядрени процеси и откритието на мезоните“. |
1951 | Джон Кокрофт и Ърнест Уолтън | „За изследователска работа по превръщането на атомни ядра с помощта на изкуствено ускоряеми атомни частици“. |
1952 | Феликс Блох и Едуард Милс Пърсел | “За развитие на нови методи за точни ядрени магнитни измервания и свързаните с това открития „. |
1953 | Фриц Цернике | “За обосноваване на фазово-контрастния метод, особено за изобретението на фазово-контрастния микроскоп„. |
1954 | Макс Борн | “За фундаментални изследвания по квантова механика, особено за неговата статистическа интерпретация на вълновата функция„. |
Валтер Боте | “За метод на съвпаденията за откриване на космически лъчи и направените във връзка с това открития“. | |
1955 | Уилис Лам | „За открития, свързани с тънката структура на спектъра на водорода“. |
Поликарп Куш | „За точното определяне на магнитния момент на електрона“. | |
1956 | Уилям Шокли, Джон Бардийн и Уолтър Братейн | „За изследвания на полупроводниците и откритието на транзисторния ефект“. |
1957 | Чженин Янг, Цундао Ли | „За предвиждане при изучаването на така наречените закони за четност, довело до важни открития в областта на елементарните частици“. |
1958 | Павел Алексеевич Черенков, Иля Франк и Игор Там | „За откритието на и изтълкуването на ефект на Черенков“. |
1959 | Емилио Сегре и Оуен Чембърлейн | „За откритието на антипротона“. |
1960 – 1969
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
1960 | Доналд Глейзър | „За изобретението на мехурчестата камера“. |
1961 | Роберт Хофщетер | „За основополагащи изследвания по разсейване на електроните от атомни ядра и свързаните с тях открития в областта на структурата на нуклеоните“. |
Рудолф Лудвиг Мьосбауер | „За изследвания на резонансното поглъщане на гама излъчването и откритието на ефекта, носещ неговото име“. | |
1962 | Лев Давидович Ландау | „За неговите пионерски теории на кондензираните среди и особено на течния хелий“. |
1963 | Юджин Уигнър | „За принос в теорията на атомното ядро и елементарните частици, особено с помощта на откритието и приложението на фундаментални принципи за симетрия“. |
Мария Гьоперт-Майер и Ханс Йенсен | „За открития, свързани със структурата на ядрото“. | |
1964 | Николай Басов, Александър Прохоров и Чарлз Хард Таунс | „За фундаментални работи в областта на квантовата електроника, които са довели до създаването на лазера и мазера“. |
1965 | Шиничиро Томонага, Джулиан Швингър, Ричард Филипс Файнман | „За фундаментални работи по квантова електродинамика, имащи дълбоки последствия за физиката на елементарните частици“. |
1966 | Алфред Кастлер | „За откритието и разработката на оптически методи за изследване на резонанс на Херц в атомите“. |
1967 | Ханс Албрехт Бете | „За принос в теорията на ядрените реакции, особено за открития, касаещи източниците на енергия на звездите“. |
1968 | Луис Алварес | „За изключителен принос във физиката на елементарните частици, в частност за откритието на голям брой резонанси, станало възможно благодарение на разработената от него техника с използване на водородна мехурчеста камера и оригинален анализ на данните“. |
1969 | Мъри Гел-Ман | „За открития, свързани с класификацията на елементарните частици и техните взаимодействия“. |
1970 – 1979
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
1970 | Ханес Алфвен | „За фундаментални работи и открития в магнитната хидродинамика и плодотворни техни приложения в различни области на физиката“. |
Луи Йожен Фелик Неел | „За фундаментални трудове и открития, касаещи антиферомагнетизма и феромагнетизма, които са довели до важни приложения в областта на физиката на твърдото тяло“. | |
1971 | Денис Габор | „За изобретението и разработката на холографския метод“. |
1972 | Джон Бардийн, Лион Купър и Джон Робърт Шрифър | „За създаване на теорията на свръхпроводимостта, обикновено наричана Теория БКШ“. |
1973 | Брайън Дейвид Джозефсон | „За теоретичното предсказване на свойствата на ток, протичащ през тунелна бариера, в частност на явленията, известни днес под названието ефект на Джозефсон“. |
Лео Есаки, Айвър Джайъвър | „За експериментални открития на тунелни явления в полупроводници и свръхпроводници“. | |
1974 | Мартин Райл и Антъни Хюиш | „За пионерски изследвания в областта на радиофизиката“. |
1975 | Оге Нилс Бор, Бен Рой Мотелсън и Лео Джеймс Райнуотър | „За откритието на взаимовръзка между колективното движение и движението на отделна частица в атомното ядро и за развитието на теорията за строежа на атомното ядро, базираща се на нея“. |
1976 | Бъртън Рихтер и Самюел Тинг | „За основополагащ принос в откритието на тежка елементарна частица от нов тип“. |
1977 | Филип Уорън Андерсън, Невил Франсис Мот и Джон ван Флек | „За фундаментални теоретични изследвания на електронната структура на магнитни и неподредени системи“. |
1978 | Пьотър Леонидович Капица | „За неговите базови изследвания и открития във физиката на ниските температури“. |
Арно Алън Пензиас и Робърт Удроу Уилсън | „За откритието на микровълновото реликтово излъчване“. | |
1979 | Шелдън Ли Глешоу, Абдус Салам и Стивън Уайнберг | „За принос в обединената теория на слабите и електромагнитните взаимодействия между елементарните частици, в това число за предсказването на слаби неутрални токове“. |
1980 – 1989
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
1980 | Джеймс Уотсън Кронин и Вал Логсдън Фич | „За откритието на нарушение на CP инвариантността при разпада на неутрални K-мезони“. |
1981 | Николас Блумберген и Артур Леонард Шавлов | „За принос в развитието на лазерната спектроскопия“. |
Кай Зигбан | „За принос в развитието на електронната спектроскопия с висока разделителна способност“. | |
1982 | Кенет Уилсън | „За теорията на критичните явления свързани с фазовите преходи“. |
1983 | Субраманян Чандрасекар | „За теоретични изследвания на физически процеси, играещи важна роля в строежа и еволюцията на звездите“. |
Уилям Алфред Фаулър | „За теоретично и експериментално изследване на ядрени реакции, имащи важно значение за образуването на химическите елементи във Вселената“. | |
1984 | Карло Рубиа, Симон ван дер Мер | „За решаващ принос в голям проект, чието осъществяване е довело до откриване на полевите кванти W и Z – носители на слабото взаимодействие“. |
1985 | Клаус фон Клитцинг | „За откритието на квантовия ефект на Хол“. |
1986 | Ернст Руска | „За работата му по електронния микроскоп“. |
Герд Биниг и Хайнрих Рорер | „За изобретението на сканиращ тунелен микроскоп“. | |
1987 | Георг Беднорц и Александър Мюлер | „За важен напредък във физиката, изразил се в откритието на свръхпроводимост при керамични материали“. |
1988 | Лион Ледърман, Мелвин Шварц и Джек Щайнбергер | „За метода на неутриновия лъч и доказателството на дублетната структура на лептоните чрез откритието на мюонното неутрино“. |
1989 | Норман Рамзи | „За изобретението на метода на отделни полета на трептене и използването му във водородния мазер и други атомни часовници“. |
Ханс Демелт и Волфганг Паул | „За разработка на метода на йонния капан“. |
1990 – 1999
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
1990 | Джеръм Фридман, Хенри Кендъл и Ричард Тейлър | „За пионерски изследвания по дълбоко нееластичното разсейване на електрони от протони и свързани неутрони, съществено важни за разработката на кварковия модел във физиката на частиците“. |
1991 | Пиер Жил дьо Жен | „За обобщението на методите, развити за изучаването на явленията на подреждане в прости системи за случая на течните кристали и полимерите“. |
1992 | Жорж Шарпак | „За откритието и създаването на детектори на частици, в частност на многожична пропорционална камера“. |
1993 | Ръсел Халс и Джоузеф Тейлър мл. | „За откритието на нов тип пулсар, открил нови възможности в изучаването на гравитацията“. |
1994 | Бертрам Брокхауз | „За създаване на неутронната спектроскопия“. |
Клифърд Шал | „За създаване на метода на неутронната дифракция“. | |
1995 | Мартин Пърл | „За откритието на тау-лептона“. |
Фредерик Рейнс | „За експерименталното откритие на неутриното“. | |
1996 | Дейвид Ли, Дъглас Ошероф и Робърт Ричардсън | „За откритието на свръхфлуидност при хелий-3“. |
1997 | Стивън Чу, Клод Коен-Тануджи и Уилям Филипс | „За създаване на методи за охлаждане и улавяне на атоми с лазерен лъч“. |
1998 | Робърт Лафлин, Хорст Щьормер и Даниъл Ци | „За откритието на нова форма на квантов флуид (при ниски температури и силно магнитно поле) и дробен квантов ефект на Хол“. |
1999 | Герард Хоофт и Мартинус Велтман | „За изясняване квантовата структура на електрослабите взаимодействия“. |
2000 – 2009
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
2000 | Жорес Алфьоров Херберт Крьомер |
„За разработки в полупроводниковата техника“. |
Джак Килби | „За изследвания в областта на интегралните схеми“. | |
2001 | Ерик Корнел Волфганг Кетерле Карл Уиман |
„За постижения при изучаването на процесите на кондензация на Бозе-Айнщайн в среда на разредени газове и за начални фундаментални изследвания на характеристиките на кондензатите“. |
2002 | Раймонд Дейвис-младши Масатоси Косиба |
„За създаване на неутриновата астрономия“. |
Рикардо Джакони | „За създаване на рентгеновата астрономия и изобретението на рентгеновия телескоп“. | |
2003 | Алексей Алексеевич Абрикосов Виталий Лазаревич Гинзбург Антъни Легет |
„За създаване на теория на свръхпроводимостта от втори род и на теория на супертечностите“. |
2004 | Дейвид Грос Дейвид Полицер Франк Уилчек |
„За откриването на асимптотическата свобода в теорията на силните взаимодействия“. |
2005 | Рой Глаубер | „За принос в квантовата теория на оптичната кохерентност“. |
Джон Хол Теодор Хенш |
„За принос в развитието на лазерната спектроскопия с висока точност и техниката на прецизно пресмятане на светлинното отместване в оптическите стандарти за честота“. | |
2006 | Джон Мадър Джордж Смут |
„За откритието на формата на реликтовото излъчване и за неговата анизотропия“. |
2007 | Албер Фер Петер Грюнберг |
„за откриване на гигантското магнитосъпротивление“. |
2008 | Йойчиро Намбу | „За откриването на механизма на спонтанно нарушение на симетрията във физиката на елементарните частици“ |
Макото Кобаяши Тошихиде Маскава |
„За откриване на произхода на спонтанното нарушение на симетрията, което предвижда съществуването на най-малко три семейства кварки“ | |
2009 | Чарлз Као | „За значителни постижения в областта на предаването на светлина във влакна за оптична комуникация“ |
Уилард Бойл Джордж Смит |
„За изобретяването на фотографски сензор – прибор със зарядна връзка (CCD)“ |
2010 – 2019
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
2010 | Андрей Гейм Константин Новоселов |
„за новаторските експерименти във връзка с двумерния материал графен“ |
2011 | Сол Пърлмутър Брайън Шмит Адам Рийс |
„за откриването на ускоряващото се разширяване на Вселената чрез наблюдение на отдалечени свръхнови“ |
2012 | Серж Арош Дейвид Уайнленд |
„за новаторски експериментални методи, които дават възможност за измерване и манипулиране на индивидуални квантови системи“ |
2013 | Питър Хигс Франсоа Англер |
„за теоретичното откритие на механизъм, допринасящ съществено за нашето разбиране за произхода на масата на субатомните частици, експериментално потвърден от откриването на предсказаната фундаментална частица от детекторите на елементарни частици ATLAS и CMS на Големия адронен колайдер на ЦЕРН“ |
2014 | Исаму Акасаки Хироши Амано Шуджи Накамура |
„за изобретяването на ефективни сини светодиоди, дали възможност за създаването на ярки и енергоспестяващи източници на бяла светлина“ |
2015 | Такааки Каджита Артър Макдоналд |
„за откриването на неутринната осцилация, която показва, че неутриното има маса“ |
2016 | Дейвид Таулес Дънкан Халдейн Майкъл Костерлиц |
„за теоретични открития на топологичните фазови преходи и топологичните фази на материята“ |
2017 | Райнер Вайс Кип Торн Бари Бариш |
„за решаващи приноси към детектора в Лазерноинтерферометричната обсерватория за гравитационни вълни и наблюдаването на гравитационни вълни“ |
2018 | Артър Ашкин Жерар Муру Дона Стрикланд |
„за преломни открития в областта на лазерната физика“ |
2019 | Джим Пийбълс | „за теоретически открития във физическата космология“ |
Мишел Майор Дидие Кело |
„за откриване на екзопланета на орбита около слънцеподобна звезда“ |
2020 – 2029
редактиранеГодина | Име | Тема |
---|---|---|
2020 | Роджър Пенроуз | „за откритието, че формирането на черна дупка е надеждно предсказание за Общата теория на относителността“ |
Райнхард Генцел Андреа Гез |
„за откриването на свръхмасивен компактен обект в центъра на нашата галактика“ | |
2021 | Сюкуро Манабе Клаус Хаселман |
„за моделиране на климата на Земята и надеждно прогнозиране на глобалното затопляне“ |
Джорджо Паризи | „за откриването на взаимодействието на хаоса и флуктуациите във физическите системи от атомни до планетарни мащаби“ | |
2022 | Ален Аспе Джон Клаузър Антон Цайлингер |
„за експерименти с квантово заплетени фотони, установяване на нарушения на неравенството на Бел и полагане на основите на квантовата информатика“[1] |
2023 | Ан Л'Юие Ференц Краус Пиер Агостини |
„за експериментални методи, които генерират атосекундни светлинни импулси за изследване на динамиката на електроните в материята“[2] |
2024 | Джон Хопфилд Джефри Хилтън |
„за основополагащи открития и изобретения, които дават възможност за машинно самообучение чрез изкуствени невронни мрежи“[3] |
Източници
редактиране- ↑ The Nobel Prize in Physics 2022 // NobelPrize.org. 4 октомври 2022. Посетен на 4 октомври 2022. Nobel Prize Outreach AB 2022 (на английски)
- ↑ https://www.nobelprize.org/prizes/physics/2023/summary/
- ↑ https://www.nobelprize.org/prizes/physics/2024/summary/
- Фондацията Нобел – официален сайт
- Лауреати по физика
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Нобелевская премия по физике“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |